Решение № 5385 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2014 г.

Решение № 5385 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2001/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от адвокат Венелин Челебиев - АК Хасково като пълномощник на Елена Атанасова Парасарева-Хаджиева против решение № 306 от 08.01.2014 г. на административен съд Хасково по адм. дело № 372/2013 г. С него се отхвърля оспорването й против решение № Ж-67-1/15.10.2013 г. на директора на териториално поделение Хасково на НОИ, с което е отхвърлено оспорването й против разпореждане № О-26-261-17-00026139/18.09.2013 г. на началник сектор "Парични обезщетения за временна неработоспособност" при ТП на НОИ Хасково. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Хасково взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е бил спорен въпросът законосъобразно ли е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 3386056, серия А - 2012, вх. № 26-261-05-00002433/13.09.2013 г., издаден за периода 09.08.2013 г. до 22.08.2013 г. вкл. Мотивите на разпореждането и решението са, че жалбоподателката няма качество на осигурено лице при установена самоотлъчка на 08.08.2013 г., денят, предхождащ периода на болничния лист. Съдът е установил фактите по делото и приел, че на 08.08.2013 г. жалбоподателката не е била на работа, не е била в законоустановен отпуск и не е отсъствала от работа по друга законна причина, поради което осигуряването е прекъснато. При тези данни при липса на осигуряване към дата 08.08.2013 г. жалбоподателката няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, възникнала на следващия ден 09.08.2013 г. Така постановеното решение е правилно. С касационната жалба се поддържат доводи, че осигуряването не е било прекъснато, че работодателят не е санкционирал самоотлъчката със заповед и в преписката няма нито един документ, от който да се установява, че осигуряването е прекъснато. Тези доводи са неоснователни. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От събраните по делото писмени доказателствата се установява, че по отношение на Елена Атанасова Парасарева-Хаджиева не е осъществен фактическия състав на правната норма, тъй като към 09.08.2013 г. - началната дата на отразения период в болничния лист, тя не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради прекъсване на осигурителното правоотношение съгласно чл. 10, ал. 2 от КСО. За деня на самоотлъчката осигурителни вноски не се дължат, тъй като не е получено или начислено възнаграждение, защото като не е полаган труд. Правилно съдът и административният орган в оспореното решение са направили извод, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода по болничния лист № 3386056, тъй като при настъпването на същата жалбоподателката не е била осигурена за риска "общо заболяване и майчинство" поради самоволното отсъствие от работа за деня, които предхожда временната неработоспособност, а работодателят не дължи внасяне на осигурителни вноски. Поддържаните доводи за практика на съда в обратен смисъл са неоснователни. Цитираното решение по адм. дело № 1435/2013 г. на ВАС е относимо за друга фактическа обстановка и правен резултат. Доводите за неправилна оценка на фактите относно уведомление от 23.07.2013 г., изходящо от жалбоподателката до работодателя, не са от значение за правилното разрешаване на настоящия спор, тъй като са относими към предходен болничен лист, извън предмета на настоящето дело. Решението е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото се дължат разноски в полза на ответника в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение