Решение № 8358 от 30.9.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Али, чрез адв. Ковачева, против Решение 134/10.01.2022 г., постановено по адм. дело 76/2021 г. по описа на Административен съд Силистра /АС-Силистра/, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ Р-03001920003321-091-001 от 23.12.2020 г. на органи по приходите към Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ Варна, потвърден с Решение 21/22.03.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ Варна към Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че липсват мотиви, с които съдът приема или отхвърля жалбата на лицето. Счита, че неправилно в съдебното решение се тълкуват основанията за извършването на ревизия по особения ред. Излагат се съображения, че не са налице основанията по чл. 122 от ДОПК. Твърди се, че неправилно са извършени начислениятa по ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението в частта, в която е потвърден процесния РА. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП Варна към ЦУ на НАП, чрез юрк. Йовкова, оспорва касационната жалба в писмена защита. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 022,27лв. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Силистра е РА Р-03001920003321-091-001/23.12.2020г., потвърден с Решение 21/22.03.2021г.,издадено от Директора на Дирекция ОДОП гр.Варна при ЦУ на НАП. С него са установени в тежест на Б. Али задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: 1. данък (годишен и авансов) на ЕТ по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2015г. в размер на 259.00лв. и лихва на основание чл.175 ДОПК във връзка със Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) от 122.03 лв.; за 2016г. в размер на 1786.00 лв. и лихва от 660.87 лв.; за 2017г. в размер на 1941.00 лв. и лихва от 521.95 лв.; за 2018г. в размер на 1345.00 лв. и лихва от 225.31 лв.; 2.Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ - за 2014г. в размер на 833.00 лв. и лихва от 477.76 лв.; за 2015г. в размер на 324.00 лв. и лихва от 152.66 лв.; за 2016г. в размер на 12.00 лв. и лихва от 4.48 лв.; за 2017г. в размер на - 28.00 лв. и за 2018г. в размер на - 45.00 лева; 3.Задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди:м.01.2017г.- м.април.2019г.,включително в размер общо на 40 753.00 лв. и лихва от 10 927 лева; 4.Задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО в размер на 645.12 лева за 2014г. и лихва от 417.13 лева; в размер на 858.55 лева за 2015г. и лихва от 452.10 лева; в размер на 2581.69 лева за 2016г. и лихва от 1002.06 лева; в размер на 3014.86 лева за 2017г. и лихва от 866.24 лева; в размер на 2693.87 лева за 2018г. и лихва от 517.31 лева, както и до 01.05.2019г. - 414.40 лева и лихва от 69.97 лева; 5.Задължителни вноски за ДЗПО-УПФ: за 2014г. от 252.00 лв. и лихва 162.93 лв.; за 2015г. от 335.37 лв. и лихва 176.59 лв.; за 2016г. от 1008.47 лева и лихва 391.42 лв.; за 2017г. от 1092.34 лв. и лихва 313.85 лв.; за 2018г. от 910.09 лева и лихва 174.47 лева и до 01.05.19г.- от 140.00 лева и лихва 23.64 лева; 6.Задължителни здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица по ЗЗО в размер на 403.20 лв. за 2014г., ведно с лихва от 260.70 лв.; в размер на 536.60 лв. за 2015г., ведно с лихва от 282.61 лв.; в размер на 1613.56 лв. за 2016г.,ведно с лихва от 626.95лв.; в размер на 1747.74 лв. за 2017г., ведно с лихва от 502.17 лв.; в размер на 1456.14 лв. за 2018г., ведно с лихва от 279.62 лева и в размер на224.00 лв. до 01.05.2019г. с лихва от 37.82 лева, или общо установени публични задължения са в размер на 67 108.00 лева и лихвите за просрочия към тях в общ размер от 19 650.63 лева. С решението си в обжалваната му част първоинстанционният съд е изменил РА, в частта му относно установеното задължение за данък върху годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2014г. от 833.00 лева и лихва от 389.24 лева, като го е намалил до размера от 367.55 лева и лихва от 171.74 лева и е отхвърлил жалбата на Б. Али в останалата ѝ част. Решението в частта, в която е изменен РА, като са намалени горепосочените задължения, е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. Ревизиращите органи са констатирали, че Б. Али е местно физическо лице без регистрация като ЕТ. Установени са извършени превози на пътници по дестинация [населено място] до Хамбург (Германия) с притежавани от РЛ и съпругата му моторни превозни средства. Направен е извод, че са налице данни за укрити доходи и обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Установено е, че РЛ е надвишил прага за регистрация по ЗДДС към 31.12.2016г. От органите по приходите също така е прието, че изплатените суми от СТП 2003 ООД на РЛ за перода 2014-2018г. нямат характер на субсидии от ДФ Земеделие. Същите представляват доходи от положен личен труд за СТП 2003 ООД. Приели са, че в качеството му на самоосигуряващо се лице, извършващо и едновременно дейност по превоз на пътници, дължи осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Според административния съд констатациите на органите по приходите, след анализ на приобщените протоколи от насрещни проверки и писмени обяснения и сведения от трети лица,релевантни за определяне размера на укритите приходи, са обосновали верния извод за укрити доходи във връзка с извършваната по търговски начин транспортна дейност от жалбоподателя. Изводът се потвърждавал и от представените от същия счетоводни ведомости и Дневници,съдържащи информация за получени приходи и направени разходи от Б. Али по години от превоз на пътници до Германия. Съдът е приел за доказани основанията за провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК. Според съда жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 16.01.2017г., а до 30.01.2017г. да бъде регистриран по ЗДДС като физическо лице, като от 31.01.2017г. той е дължал ДДС за извършваните превозните услуги, по отразения начин по данъчни периоди в РА. Административният съд е приел, че предвид установеното наличие на укрити доходи от извършвана дейност по чл.1 ал.1 т.5 ТЗ,чрез осъществявани превози на пътници до Германия,то несъмнено е налице трудова дейност или приравнена на нея съгласно КСО,поради което се формира осигурителен доход за облагане с ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за ревизираните години. Стигнал е до извод, че законосъобразно са включени в обема на осигурителния доход на оспорващия и изплатените му суми от СТП 2003 ООД, за които е установено че са с извънтрудов характер,което е налагало регистрирането му като самоосигуряващо се лице, съгласно чл.5 ал.2 КСО,защото е бил длъжен да внася осигурителните вноски за своя сметка. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл.221,ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Процесната ревизия е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1 т. 2 и т.4 от същия кодекс. В хода на ревизионното производство е установено, че РЛ е извършвало системно и продължително превози на пътници до Хамбург (Германия). Въпреки изисканите първични счетоводни документи за извършваната търговска дейност, такива не са представени. Налице са основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т. 4 ДОПК и само те, предвид алтернативно установения характер на предпоставките по чл.122, ал.1 ДОПК, са достатъчни за извършване на ревизия и облагане по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, за което приходните органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно установени процесуални правила за това. При изчерпателно посочените предпоставки на чл.122, ал.1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал.2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл.273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл.122, ал.1, т.2 и т. 4 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл.122 от ДОПК. Правилно ревизиращият орган е приел, че полученият от ревизираното лице доход следва да се определи като такъв с източник по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа за облагане на дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица - регистрирани еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла на Търговския закон без регистрация като ЕТ именно това е смисълът на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, във вр. с чл. 1, ал. 3 от ТЗ. По отношение годишния и авансов данък по ЗДДФЛ, обосновано съдът е възприел изводите на органите по приходи, че се касае за превозни сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5, пр. посл. от ТЗ. Правилно са определени облагаемите доходи от превозваческата дейност на ревизираното лице. Във връзка с облагането по ЗДДС безпротиворечиво се установява, че от извършваната дейност РЛ е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС над 50 000лв. към 31.12.2016г. Правилно съдът е възприел изводите на органите по приходи, че касаторът е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и е задължен за осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Обосновано съдът е отхвърлил възраженията за неправилно определени дължими вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с оглед събраните доказателства. Съгласно тълкувателно решение 2 от 02.02.2022г. по тълкувателно дело 8 от 2020г. на I и II колегия на ВАС не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. В случая то не е приложимо, защото източникът на доход е установен и то е превозваческата дейност на РЛ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 3022,27лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,