Решение № 287 от 1.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 984/2012 г.

Решение № 287 от 1.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 984/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Касационно обжалване по настоящото дело е допуснато с определение от 15.04.2013 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - Сливенският окръжен съд е постановил въззивното си решение по делото в противоречие с практиката на ВКС по процесуалния въпрос за доказване на спорните факти. Ищецът по делото И. Ф. е подал касационна жалба срещу решението на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 225/2012 г., с което са отхвърлени исковете му срещу [фирма] за обезщетение за вреди от трудова злополука в размер на 24 000 лв. неимуществени вреди и в размер на 4212 лв. - имуществени вреди. Счита решението за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна. При касационната проверка се установи следното: Въззивният съд е отхвърлил исковете по съображение, че по делото не е доказано трудово правоотношение между страните, което е първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 200 КТ. Съдът се е позовал и на факта, че не е налице административен акт за установяване на трудова злополука от ищеца, както изисква задължителната практика на ВКС - конкретно посочени решения на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни - постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху установените обстоятелства по делото и върху закона. Разпоредбата показва, че съдът не е обвързан от правната квалификация на спора, твърдяна от страните, а е длъжен самостоятелно и независимо от тези твърдения, да определи приложимата материалноправна норма за спорните претенции, обосновани от доказаните факти. Същият извод следва и от чл. 127 ГПК за необходимото съдържание на исковата молба, който не изисква и не задължава ищецът да посочи правна квалификация на иска. По настоящото дело е безспорен фактът, че между страните не е налице трудов договор, сключен в писмена форма и не е възникнало валидно трудово правоотношение. Това обаче не е основание да се приеме, че между страните не е възникнало друго гражданско правоотношение, щом като в изложението на исковата молба и от доказателствата по делото се съдържат данни за такова правоотношение. Налице е задължителна съдебна практика на ВКС по въпросите, че съдът определя приложимата правна норма, независимо от дадената от ищеца правна квалификация на претенцията му и при липса на писмен трудов договор, правоотношенията между ищеца и ответника могат да бъдат квалифицирани според фактически създаденото между тях друго гражданско облигационно правоотношение. Решение от 17.02.2011 г. по гр. д. № 762/2010 г., III г. о. на ВКС; Решение от 02.05.2011 г. по гр. д. № 3725/2008 г., I г. о. на ВКС, двете постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно чл. 49 ЗЗД, възложителят на определена работа на друго лице, отговаря за вредите, причинени от това лице при или по повод изпълнението на работата. Обективна отговорност за вреди от вещи е предвидена в чл. 50 ЗЗД за собственика на вещта или лицето, което упражнява надзор върху вещта. По настоящото дело са безспорни обстоятелствата, че ищецът Ф. е получил физически увреждания в резултат на падане от покрива на стопанска сграда в [населено място], която сграда е била под надзор на ответника - обект на който той е изпълнявал строително ремонтни дейности с негови работници - разпитаните по делото свидетели И. П. и В. К. Съгласно т. 3 на Постановление № 4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС, при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност - по чл. 49 ЗЗД. Решаващият съд изобщо не е обсъдил фактическите обстоятелства за причините за падането на ищеца, респ. как той се е озовал на покрива на сградата, работниците на ответника изпълнили ли са изикванията за обезопасяване на обекта и защо са допуснали ищеца да се качи на покрива. Ако са извършили всички действия по обезопасяването на обекта, дали пропадането на покрива е резултат на обективното състояние на сградата, намираща се под надзора на работодателя им. При обсъждане на доказателствата по делото, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.