Решение № 12231 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2009 г.

Решение № 12231 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пазарджик, чрез упълномощения юрисконсулт Ралина Василева Арнаудова, срещу решение № 252 от 22.05.2009 г., постановено по административно дело № 138/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, IХ състав, с което е отменено решение № К-2323/23.04.2008 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № К-1661/17.03.2008 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите и преписката е изпратена на компетентния административен орган при РУСО - Пазарджик за произнасяне по молба с вх. № 813/14.02.2007 г. на Георги Димитров Гацов от гр. Пазарджик за отпускане на парично обезщетение в размер на 172, 62 лева за временната му неработоспособност за 10 календарни (6 работни) дни по болничен лист № 3530285/15.05.2002 година. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Георги Димитров Гацов от гр. Пазарджик в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Пазарджик да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Пазарджишкия административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Георги Димитров Гацов решение № К-2323/23.04.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № К-1661 от 17.03.2008 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото РУСО, с което е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 3530285/15.05.2002 година. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. т. 1-5 от АПК, в съответствие със задължителните указания на Върховния административен съд, шесто отделение, дадени му с постановеното в касационното производство решение № 3041 от 6.03.2009 г. по административно дело № 14044/2008 г., с което е било отменено първоначалното решение № 374 от 8.10.2008 г. по адм. д. № 2778/2008 г. на първоинстанционния съд. В производството при новото разглеждане на делото допълнително са събрани допустими от закона доказателствени средства, включително е прието заключение на вещо лице, с които са установени релевантни за спора факти и обстоятелства. При безспорно изяснена фактическа обстановка в обжалваното решение съдът е обосновал правилния извод за материална незаконосъобразност на отказа да се отпусне на жалбоподателя парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 3530285/15.05.2002 година в размер на 172, 62 лева за 10 календарни (6 работни) дни, въз основа на което е отменил оспореното решение № К-2323/23.04.2008 г. на директора на РУСО - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № К-1661/17.03.2008 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Решението на Пазарджишкия административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е възражението на касатора за погасяване на вземането за парично обезщетение поради изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 115, ал. 4 от КСО. Вземането е станало изискуемо от 10.01.2007 г. с влизане в сила съдебното решение, с което е отменено незаконното уволнение на Георги Димитров Гацов (решение № 39/3.04.2003 г. по гр. д. № 908/2002 г. на СР - Пазарджик и решение № 2306 от 10.01.2007 г. по гр. д. № 963/2004 г. на ВКС), от когато тече давностния срок по чл. 115, ал. 4 от КСО и към предявяване на искането по молба вх. № 813/14.02.2007 г. същото не е погасено. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо, като правилно и обосновано, решението на Пазарджишкия административен съд следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд