Решение № 199 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1799/2010 г.

Решение № 199 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1799/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Г. п. к. "К. -2001", [населено място], [община], област С., за отмяна на влязло в сила решение № 71 от 07.04.2009 г. по гр. д. № 58/2009 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 194 от 05.01.2009 г. по гр. дело № 92/2008 г. на Чепеларския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Т. М. Д. срещу молителя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Ответникът Т. М. Д., [населено място], област С., оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че след влизане в сила на решението е открил ново доказателство за това, че Т. М. Д. е работил по трудово правоотношение в периода 09.07.2008 г. - 09.01.2009 г., за който е бил осъден да плати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 054 лв. Това доказателство е справка от 28.09.2010 г., издадена от НАП ТД П., за актуалното състояние за всички трудови договори за Т. М. Д.. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Посоченото по-горе обстоятелство относно работата на ищеца по трудово правоотношение за периода 09.07.2008 г. - 09.01.2009 г. не е ново, тъй като за него е било представено писмено доказателство - удостоверение № [ЕГН]/04.03.2009 г., издадено от НАП ТД С. пред въззивния съд, който е обсъдил същото с оглед и на признанието на самия ищец, че след уволнението е продължил да работи, включително и за исковия период по трудов договор по реда на чл. 111 КТ за допълнителен труд при друг работодател. Освен това писменото доказателство, на което в случая се основава искането за отмяна на влязлото в сила решение, не е такова, с което молителят да не е могъл да се снабди още при гледане на делото, отмяна на постановеното решение по което се иска. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, чрез което молителят да поправя пропуска си да се снабди и представи допълнително писмени доказателства, за които сега счита, че имат значение за делото, още по време на разглеждането на спора по същество. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата следва да се присъдят 200 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.