Решение № 10981 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6680/2023 г.

ВАСВторо отделение13.11.2023 г.докладчик т Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2905/02 май 2023 г., постановено по адм. д. 5001/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати на Е. Дацова с [ЕГН] разноски в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Димитров, в качеството му на министър на туризма, чрез проц. му представител адв. С. Станков, против решение 2905/02 май 2023 г., постановено по адм. д. 5001/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Дацова, против заповед РД-02-33-148/11 май 2022 г., на министъра на туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение като директор на дирекция Управление на морските плажове при Министерството на туризма, с ранг III - ти старши, считано от 11 май 2022 г., с причина за прекратяване - съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена съдебно икономическа експертиза и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по назначаване, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но не е спазен материалния закон. Съдът подробно е коментирал съдържанието на понятието "длъжност в администрацията" и изискванията при приложение на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при изпълнението на които същата се счита премахната като нормативна позиция и съвкупност от функции, задължения и изисквания. В съответствие с доказателствения материал съдът обосновано е заключил, че в случая няма реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Изводите на съда в тази насока са правно издържани и се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно съдът е приел, че в случая заеманата от жалбоподателката длъжност, е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, както и, че на новоразкритите длъжности за директор са възложени голяма част от задълженията и функциите, действали и за закритата такава, от което следва, че заеманата от Дацова длъжност не е премахната като система от функции и задължения по смисъла на чл. 2, ал. 1 от НПКД. Правилно е приел и, че е налице и значително припокриване на функционалните характеристики между закритата и новооткритите дирекции, в които са прехвърлени служебните задачи извършвани до момента. Включените нови задачи към функциите на дирекциите, представляват допълнителни дейности, които не изменят изискванията за заемане на длъжността директор. Видно от представеното заключение на вещото лице е, че функциите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от Дацова се констатират в длъжностната характеристика на директор на дирекция Концесиониране, наемна и регулаторна дейност в туризма, за "държавен експерт" в отдел Концесии и наеми на морските плажове, две бройки за главен експерт в същия отдел, от които едната е за магистър; главен експерт в дирекция Контролна и инспекционна дейност, в която са налице две вакантни бройки; директор на дирекция Административно-правни дейности, началник на отдел Процесуално представителство и нормативна дейност, главен юрисконсулт, старши юрисконсулт и за юрисконсулт в същия отдел. Посочена е и една вакантна щатна бройка за началник отдел Обществени поръчки в същата дирекция. Отделно от това не е налице намаляване на щатните бройки с новия УП в Министерството на туризма, както и в посочените по-горе дирекции, а увеличаване на общата численост на персонала от 115 щатни бройки на 132 щатни бройки, включително и броят на директорските позиции от 5 щатни бройки на 7 щатни бройки. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква наличието две кумулативни предпоставки: а/премахване на длъжността като нормативно определена позиция и б/ прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността и/или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност. Предвид това, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Намаляване обема на дейността на съответната администрация се изразява с премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. Намаляването на щатните бройки за определена длъжност е форма на реално съкращаване на длъжността като нормативно определена позиция. В случая длъжността, заемана от Дацова като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на Министерство на туризма, не е реално съкратена с извършените в дирекцията структурни промени, тъй като същата е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, като към датата на издаване на процесната заповед е била налице свободна щатна бройка за посочената длъжност. Преценката за необходимостта и вида на структурната промяна, броя и вида на предвидените и запазени длъжности, при съобразяване с приетата структура и нормативно определена численост на служителите, се извършва в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Съкращението в щата предполага оптимизиране на работата като дейността се организира по начин, по който функциите и задачите да се изпълняват в пълен обем, но с по-малък брой служители. В случая при упражняване на правомощието си да извършва преструктуриране на управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на дейността й, административният орган не се е съобразил с принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 АПК. Действията на министъра на туризма, са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са подчинени на оптимизиране на дейността на администрацията, а са насочени към постигане на цел, различна от законово предвидената. Поради това настоящият състав приема, че не са изпълнени материално-правните условия по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като липсва реално съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена и при явно несъответствие с целта на закона, което води до нейната незаконосъобразност. Съдът правилно е приел, че отправеното към жалбоподателката предложение за преназначаване на основание чл. 82а ЗДСл на длъжност, несъобразена с придобития от нея ценз и опит, при наличието на свободни сходни със заеманата от нея преди промените позиция, сочи на действия на органа, насочени по същината си именно към прекратяване на служебното правоотношение с конкретния служител, поради което обосновано е направил извод, че правомощията на органа по назначаването са упражнени превратно и не са в съответствие с целта на закона. Отмяната на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителят на заеманата предишна длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. Лицето, чието служебно правоотношение е било незаконосъобразно прекратено след отмяната на съответния административен акт следва да бъде възстановено на заеманата длъжност, като извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение до датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната му, не следва да са пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, то се възстановява по силата на закона. Законна последица от възстановяването е уредена и в чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл, който предвижда, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация ще следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства договор за правна защита и съдействие от 06 ноември 2023 г. и списък на разноските. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора, освен че е немотивирано, е неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като предвидения минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1000 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав