Решение № 7098 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14395/2017 г.

Решение № 7098 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14395/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от младши полицейски инспектор при РУ - К., Областна дирекция на МВР – В. (ОДМВР), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Т., против решение № 108 от 08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 190/2017 г. на Административен съд – В., с което е отменена негова заповед за задържане на лице № УРИ 291 зз-152 от 17.08.2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон, а в условията на алтернативност се твърди и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и да бъде потвърдена заповедта като законосъобразна или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за събиране на доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представена е и писмена защита. Ответникът по касационната жалба – Н. П. не изразява становище по същата, не се явява и представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, както и сам извърши проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд – В. е отменил по оспорване на Н. П. цитираната заповед за задържане на лице, издадена от касатора, в качеството му на полицейски орган, с която на основание чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е заповядано за срок от 24 часа задържането му като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Съдът е установил от фактическа страна, че в обжалваната заповед е посочено, че задържането е на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание е посочено - извършител на престъпление по смисъла на чл. 235, ал. 1 от НК. чл. 214, ал. 1 от НК. Задържането е постановено на 17.08.2017 г. в 13. 30 часа. Според съдържанието на заповедта, на задържаното лице са разяснения правата по чл. 72, ал. 3-6 и чл. 73 от ЗМВР. Подписани са съответните декларации. На задържания е извършен и личен обиск, за което е съставен протокол, подписан от обискираното лице, полицейския орган и свидетеля. Всички документи са подписани лично от задържаното лице, без възражения. Същото е освободено на същата дата в 17. 10 часа, според отразеното в заповедта. С оглед тези данни, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискването за форма, въпреки че е писмена. В заповедта е посочено само, че е издадена на основание чл. 72, ал. 1, без да е посочено на основание коя от седемте точки на текста е постановено задържането. Посочено е, че лицето е извършител на престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че цитираните норми овластяват полицейските органи да задържат лица, за които има данни за извършено престъпление, като данните за постановяване на задържане не следва да са "достатъчно данни" по смисъла на НПК за образуване на досъдебно производство, а такива които сочат съпричастност към извършването на престъпление. По тази причина съдът е изяснил, че не е допуснал доказателственото искане за представяне на образуваното досъдебно производство по случая. Оспорената заповед обаче е немотивирана, тъй като сочените фактически основания са оскъдни и се изчерпват с посочване на нормата от НК, която предвижда наказателна отговорност за лице, което без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема и извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали. Фактическите основания за издаване на заповедта могат да се съдържат и в друг документ, който обаче следва да предхожда издаването на оспорения акт, в който смисъл е и ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Т. документ не е представен. Липсват реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Съдът е цитирал практика на ЕСПЧ, съгласно която не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфичните обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изисква се подозрението да се базира на разумни основания. Освен това съдът е посочил, че принудителната мярка следва да доведе до предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпление, а в случая от данните се установява, че е имало и други лица и че друго лице е организатор на престъплението, т. е. налице е преустановяване на незаконната сеч и мярката на практика е изпълнена. На последно място, съдът е посочил, че в екземпляра от заповедта, връчен на жалбоподателя липсва посочване на номер, както и е отразено освобождаване в 17. 10 часа, а от протокола за обиск е отразено, че е извършен в 17. 20 часа. В заключение, съдът е достигнал до извод, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилно решаващият съд е приел, че в заповедта не се съдържат фактически и правни основания за задържане на лицето. Задържането е постановено поради посоченото извършване на престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, което е и фактическото основание за издаване на заповедта, като макар и да не е цитирано изрично основанието по т. 1 на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, задържаното лице несъмнено е узнало на какво основание е задържано, което съответства на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Цитираната норма изисква да са налице достоверни данни за съпричастност на лицето към инкриминирано деяние. За да упражни правомощието си полицейският орган е достатъчно да разполага с данни, които индицират за инкриминирано поведение на лицето. В случая безспорно са установени такива данни. В преписката по издаване на заповедта се съдържа собственоръчно подписано сведение от задържаното лице от същата дата, на която е постановено и задържането, в което се съдържат признания за договарянето за извършването на дърводобива, участниците, количеството на добитите дърва, обстоятелството, че на мястото на извършване на добива са пристигнали горски служители, които са установили, че сечта е незаконна, в резултат на което са повикани и полицейските служители, в това число и органът, осъществил задържането. В този смисъл съдът неправилно е приел, че в преписката не е представен друг документ, който да съдържа данни - фактически основания за издаване на акта. В цитираното от съда ТР № 19 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК е посочено, че мотивите могат да се съдържат и в друг документ, (в случая фактическите данни), както и могат да са изложени и допълнително, след издаването на административния акт, а не както е приел съда, че следва непременно да са изложени преди издаване на акта, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. В случая целите са постигнати като лицето е узнало на какво основание е задържано и не е нарушено правото му на защита. И без да е изискано образуваното досъдебно производство, между страните не е спорно, че такова е образувано за деяние, съпричастността към което е довело и до задържането на лицето. Удовлетворени са и изискванията на ЕКПЧОС и на практиката на съда в Страсбург по приложението на Конвенцията, тъй като подозрението за извършване на престъплението, съответно наличието на основание за задържане в случая се базира на разумни основания. Правилно съдът е посочил, че целта на задържането като принудителна административна мярка е да се предотврати престъплението и да се осигури разкриването и разследването на същото. Към посочените цели следва да се добави и необходимостта да се предотврати препятстването на разследването и обезпечаване на извършването на необходимите процесуално-следствени действия по установяване на престъплението с признаците му от обективна и субективна страна и неговия извършител, което при посочения вид престъпления обосновава задържането. Преустановяване на извършването на деянието не е достатъчно, както е приел съдът, за да се приеме, че налагането на мярката не е необходимо. Мярката е обоснована с оглед осигуряване на действията по разследването. Ирелевантно е обстоятелството, че друго лице е организатор на противоправните действия, достатъчно е, че са налице категорични данни за съпричастност и на задържаното лице към извършване на престъпление. Наложеното ограничение на правата му не надхвърля преследваната от закона легитимна цел с прилагането на обжалваната принудителна мярка спрямо него. Що се касае до липсата на номер на заповедта в екземпляра, връчен на жалбоподателя, както и на незначителното разминаване в посочването на часа на освобождаване и на извършване на обиска, посочените нарушения са несъществени, тъй като не са се отразили на правото на защита на задържаното лице, както и не се отразяват на съдържанието на акта, което би било същото и без да са допуснати тези нарушения. Става дума по-скоро за технически грешни, които не опорочават заповедта. По тези съображения, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдебнопроизводствените правила, поради което настоящият състав следва да реши спора по същество. Следва да бъде постановено решение, с което се отхвърли жалбата на Н. П. против заповедта за задържане на лице рег. № УРИ 291 зз-152 от 17.08.2017 г., издадена от Л. К., в качеството му на полицейски орган, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е заповядано задържането му за срок от 24 часа, тъй като същата е законосъобразна. Своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на разноски е основателна, като Н. П. следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, по 100 лева за всяка от двете съдебни инстанции, определени в минималния размер на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,