Решение № 15596 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2017 г.

Решение № 15596 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - С. З. чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. П. против решение № 344 от 23.12.2016 г. по адм. дело № 243/2016 г. на Административен съд - С. З.. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-240-6500/219#9 от 21.04.2016 г. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. (В решението е допусната грешка при изписване номера на уведомителното писмо, който в действителност е 02-240-6500/291#9). Правят се възражения за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по касационната жалба - М. С. Т. чрез процесуалния си представител - адвокат Д. И. Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че за да приеме наличие на форсмажорни обстоятелства, съдът се е позовал на комплексната експертиза и разпитаните свидетели. Наличието на форсмажорни обстоятелства е предвидено, като валидно основание за изменение на договора и не противоречи на целта на подпомагането. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. С. Т. против уведомително писмо за отказ да се сключи анекс към договор № 24/112/07419 от 5.11.2012 г. При изписването на данните за договора, настоящата съдебна инстанция съобрази, че е допусната от административния орган очевидна фактическа грешка, тъй като се касае за договор № 24/112/07464 от 6.11.2012 г. В случая обаче тази фактическа грешка не прави волеизявлението неразбираемо или неизпълнимо, тъй като в него правилно е изписан номерът на проекта, за изпълнение на който е сключен договорът - проект № 24/112/07464. Възраженията по жалбата са в две насоки: първата за нищожност на отказа - издаден от директора на ОД на ДФЗ, а не от изпълнителния директор на фонда. Втората е, че бенефициентът е поискал удължаване на срока за подаване на заявка за второ плащане, а не за удължаване срока на самия договор. В хода на съдебното производство е започнал да твърди настъпване на форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в тежки зимни студове, довели до измръзване на засадените декоративни храсти именно в срока на подаване на заявката за второ плащане. За установяване на това обстоятелство е представил констативен протокол от 28.01.2016 г., поискал е назначаване на съдебно-икономическа експертиза и е ангажирал гласните доказателства на двама доведени за разпит свидетели. Към тези доказателства, съдът е приложил административната преписка и въз основа на тях е изложил приетите за установени факти: Сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" за срок от три години, считано от 6.11.2012 г. до 6.11.2015 г. Размер на финансовата помощ от 48892 лева при изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана. Изплащане на договорената помощ двукратно - първо и второ плащане в сроковете на чл. 6 от Наредба № 9/2008 г. Второто плащане е в двумесечен срок от изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана - 6.11.2015 г. Начален икономически размер на стопанството 4.35 икономически единици (ИЕ), предвиден да се увеличи след края на договора на 12.10 ИЕ. Влошени зимни условия през месеците декември на 2015 г. и януари на 2016 г., довели до измръзване на значителна част от храстите туя и лавровишна, засадени във втория участък на 9.10.2015 г. Подновяване на тези храсти през пролетта на 2016 г. и постигане на икономически растеж много над предвидения такъв по договора. Подаване на 27.01.2016 г. на искане за промяна по Приложение № 6 към чл. 28, ал. 1 от наредбата чрез удължаване на договора с още една година - т. е. преминаване към четиригодишен срок на изпълнение с цел постигане на предвидения икономически растеж. Формулирани мотиви за исканото изменение са изключително неблагоприятни зимни условия и резки застудявания, довели до измръзване на голяма част от насажденията и от там до неизпълнение на планирания икономически растеж на стопанството. Подадена на 9.03.3016 г. саморъчно написана молба за удължаване с още една година на срока за подаване на заявка за второ плащане. Въз основа на така установените факти, съдът е направил и правните си изводи. Приел е за неоснователни възраженията за нищожност на оспорения отказ. Счел е обаче за доказано възражението на бенефициента за настъпило форсмажорно обстоятелство. За такова е приел застудяването през декември и януари, редувано с периоди на не толкова ниски температури. На базата на приетото заключение и показанията на двамата свидетели, съдът е отчел студовете, като тежко природно бедствие, рефлектирало неблагоприятно върху бенефициента в три насоки: Първата е, че то възпрепятства доказване изпълнението на бизнес плана в частта относно инвестициите в създаване на разсадника с декоративни храсти. Втората е, че е обусловило нуждата от удължаване срока на договора, още повече, че разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от наредбата допуска той да е 4 години, а не както е договорено между страните - 3 години. Третото е, че форсмажорното обстоятелство е довело до забава в подаване на искането в срока по чл. 28, ал. 1 от наредбата - не по-късно от два месеца преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1 от нея - т. е. 6.09.2015 г. Трите направления, по които е рефлектирало форсмажорното обстоятелство са дали основание на съда да счете, че поисканото със заявлението от 27.01.2016 г. изменение на договора чрез удължаване на срока му с още една година съответства на условията по чл. 28, ал. 1 и не попада в хипотезата на ал. 4 на същата разпоредба. Поради това оспореният отказ е незаконосъобразен. Същият е отменен и преписката е върната за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно. На първо място съдът необосновано е приел, че представената справка от 21.10.2016 г., издадена от БАН, Националния институт по метеорология и хидрология за минималните температури в град М. за периода 1.12.2015 г. - 31.01.2016 г., изготвеното въз основа на нея заключение от агронома и показанията на свидетелите доказват настъпване на форсмажорно обстоятелство - съществено застудяване, редувано с относително по-малко студени периоди. Доказателствата по делото установяват по безспорен начин, че на 9.10.2015 г. жалбоподателят е засадил млади неукрепнали храсти с малка коренова система. В този случай технологията позволява засаждане само близко до повърхността на почвата и предразполага към измръзване. Избраното време за засаждане не е позволило на храстите да се приспособят към ниските температури на зимните студове. Настъпил е процес на "студоизнасяне" - обяснен от експертите в отговора на втората им задача, който също е предпоставка за измръзване на туята и лавровишната. Квалифицирането на ниските температури, като "форсмажорно обстоятелство" обаче е изцяло правен въпрос. С. понятие е легално дефинирано в § 1, т. 21 от наредбата, като изчерпателно са посочени обстоятелствата, които при прилагане на подзаконовия нормативен акт ще се приемат за форсмажорни със съответните последици от това. Специално регламентираните шест хипотези се отличават с непредвидим характер. Съгласно б. "в" такова обстоятелство е тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота. Природното бедствие може да се определи, като разрушително по своите мащаби и същност природно явление, в по-голямата си част неподлежащо на контрол от страна на човека, което застрашава и заплашва здравето и живота на хората и/или води до значителни материални повреди и щети. Типични примери за природни бедствие са земетресения, наводнения, лавини, пожари, ураганни ветрове и т. н. За да се преценят, като такива застудявания, съпроводени с минусови температури, от които в релевантния за спора период до 6.01.2016 г. най-ниската е еднократната температура от - 16 градуса, те трябва да са изключителни за географския район. Само така би могло да се приеме, че се касае за непредвидими студове, доколкото страната ни се намира в климатичен пояс, при който декември и януари се характеризират с ниски температури в отрицателния диапазон и снежна покривка. Без наличие на сравнителна база - в случая най- удачно би било тази база да обхваща средните месечни температури и валежи от сняг поне от 2012 г., когато жалбоподателят е изготвил бизнес плана с предвидените в него дейности и инвестиции и е сключил договора за отпускане на финансова помощ, не би могло установеното застудяване автоматично да се приеме за форсмажорно обстоятелство. Ако агрономът не е специалист в тази материя, то би следвало да се постави задача на специалист в областта на метеорологията или климатологията. Отделно от това съдът изобщо не е обсъдил предвидимостта/непредвидимостта на ниските температури, фигуриращи в справката от НИМХ. Данни за това, че земеделският стопанин би могъл да ги предвиди се съдържат в показанията на свидетеля Я. Х., притежаващ в непосредствена близост до жалбоподателя идентичен разсадник. Той обяснява пред съда, че младите декоративни храсти - туя и лавровишна не издържат на студ, поради което е по-добре да се садят пролет, отколкото есен. Мнението на свидетеля е, че бенефициентът ги е насадил есента, тъй като такава била програмата му. Съдът не е изследвал този въпрос, още повече, че бизнес планът на жалбоподателя определя планираните за извършване дейности за конкретна година, а не по сезони. В тази връзка би следвало да се изясни от специалиста агроном има ли технически правила при засаждането на посочените храсти и спазени ли са те от жалбоподателя. Неизяснените въпроси, непозволяващи на този етап да се определят застудяванията, като форсмажорно обстоятелство, обаче не са от значение за решаването на спора за законосъобразност на отказа да се измени сключеният на 6.11.2012 г. договор, като се удължи срокът му с една година. Причината е фактът, че както разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от наредбата, така и клаузите по т. 8.1 и 8.2 от договора не обвързват наличието на форсмажорни обстоятелства с възможността да се удължи срокът на договора и по този начин да се реализира второто плащане. Единствената правна последица от признаването на такива касае правото на бенефициента, по отношение на когото те са настъпили, да не възстановява получена вече сума по договора. Така чл. 8, ал. 3 от наредбата въвежда по категоричен начин правилото, че в случай на такива обстоятелства, младият фермер не възстановява сумата, получена по чл. 6, т. 1 от нея /това е първото плащане след одобрение на заявлението за подпомагане/. Наредбата обаче категорично обявява бенефициента за недопустим за второ плащане по чл. 6, т. 2 - оставащото плащане след изтичане на третата или четвъртата година. В конкретния случай договорът съгласно т. 3.1 е сключен за три години. Аналогична на чл. 8, ал. 3 от наредбата е клаузата на т. 8.1 от договора. Клаузата по т. 8.2 от него не въвежда различно правило, тъй като и в нея е предвидено липса на възстановяване на първото или второто плащане в зависимост от това, кога е настъпило форсмажорното обстоятелство, но не и получаване на плащане, а още по-малко право да се иска изменение на договора извън фиксираните в наредбата срокове. Удължаването на срока на договора е предвидено, като правна възможност в чл. 28, ал. 1 от нея. При условията на императивност той определя крайния срок, когато това може да се поиска - два месеца преди изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана - в настоящия случай това е датата 6.09.2015 г. Изводът на съда, че квалифицираните, като форсмажорно обстоятелство резки застудявания, настъпили в срока до 6.01.2016 г. за второ плащане и дори след този срок, са в състояние да продължат нормативно определен срок след изтичането му не съответства на законовите правила. Липсата на една от основните предпоставки за прилагане на чл. 28, ал. 1 от наредбата прави законосъобразен оспорения административен акт. Жалбата срещу него е неоснователна. Като го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на делото и направените искания от пълномощника на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ще следва да се присъдят по 100 лева или общо 200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение