Решение № 14110 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2014 г.

Решение № 14110 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 178 от 09.05.2014 г., постановено по адм. д. № 696 от 2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт № 071202545/05.04.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 299/08.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на "Херос строй" ЕООД за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 2 726,00 лв. и са начислени лихви в размер на 842,76 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена жалбата на "Херос строй" ЕООД против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Херос строй" ЕООД, гр. Севлиево, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор от 11.06.2014 г., изготвен от адв. Цонев, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Велико Търново, е бил ревизионен акт № 071202545/05.04.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 299/08.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на "Херос строй" ЕООД за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 2 726,00 лв. и са начислени лихви в размер на 842,76 лева. Административния съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е представените в съдебното производство писмени доказателства, заключението на съдебно-графическата експертиза и ССЕ, както и свидетелските показания на Янкова /служител в ревизираното дружество/ и Димо Димов /управител на "Димов ойл" ЕООД/. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на цимент от "Димов ойл" ЕООД. Приел е, че при наличие на редовно осчетоводяване и деклариране на доставките, както и на доказателства за приемо-предаването на цимента (товарителници, кантарни бележки и нареждания за експедиция), са налице достатъчно обективни данни за действително осъществяване на доставките. Позовал се е и на практика на СЕС по по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, както и на Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13. Предвид тези съображения съдът е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. По същество основните оплаквания се свеждат до твърдения за необоснованост - игнориране на определени доказателства и неправилна преценка на доказателствената стойност на други, в това число заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи, в резултат на което са формулирани погрешни правни изводи по същество. Правят се и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Предвид фактите и обстоятелствата по делото правилно е формулиран основният спорен въпрос между страните, свързан с реалността на процесните доставки. Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че при съпоставка на представените доказателства се установяват съществени противоречия, които съдът не е отчел при изграждане на възприетата от него фактическа обстановка. Неоснователни са касационните оплаквания за липса на доказателствена стойност на представените от доставчика частни документите. Обстоятелството, че същите са частни и нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила не означава, че те не следва да бъдат преценявани с оглед всички доказателства по делото, както и първоинстанционният съд е направил в тяхната съвкупна преценка. Правилно съдът е приел, че са налице доказателства за прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки, чрез фактическото им предаване, т. е. тяхната индивидуализация по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, като е изложил обосновани мотиви, въз основа на анализ на представените от ревизираното дружество доказателства, СИЕ и показанията на свидетелите Димов и Янкова. Относно документите, за които съдебно-графическата експертиза не е могла да установи лицето положило подписа, обосновано съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която действията на лице без представителна власт се считат потвърдени, ако търговецът от чието име се действа не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. В случая не само липсва такова противопоставяне, но е налице изрично потвърждаване с оглед становището дружеството-доставчик и извършените действия в изпълнение на поетите договорки - фактуриране, счетоводно отразяване, изпълнение на доставките, приемане на плащане. Изводът е, че предаването на фактурираните стоки е надлежно удостоверено, а оттам и прехвърлянето на правото на собственост върху тях. В тази насока е и заключението на СИЕ, при изготвянето на което вещото лице е извършило проверка както в счетоводството на ревизираното лице, така и на доставчика. Установено е и наличието на ресурсна обезпеченост на доставчика, като в заключението си вещото лице изрично е посочило, че през периодите на м. 02 и м. 03.2010 г. "Димов ойл" ЕООД е разполагало с налични количества цимент за извършване на продажбите, както и е отчел разходи във връзка с покупката и продажбата на цимент, по аналитична партида 50 "Разходи цимент". При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. Обосновано съдът е приел, че в случая намира приложение даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, както и на решение по дело С-18/13, според които не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни за данъчна измама и не се твърди извършване на такава, както е в процесния случай. С оглед изложеното, решението не страда от пороците наведени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъде уважена претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.11.2014 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,