Решение № 12671 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13297/2013 г.

Решение № 12671 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13297/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на Люцкан Кънчев Маджаров, чрез пълномощника си адв. С. Проданова, против Решение № 1610/19.07.2013 г., постановено по адм. дело № 502/2013 по описа на Административен съд Бургас /АС/, с което е отхвърлена жалбата на Маджаров против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1218568 от 07.12.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 8/29.01.2013 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора в настоящия случай е налице правно основание да ползва данъчно облекчение за намалена работоспособност по реда на чл. 18 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през 2010 г., тъй като са приложими разпоредбите на § 10а от ПЗР на ЗДДФЛ и чл. 101, ал. 4 от ЗЗ. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен обжалвания пред първоинстанционния съд АУЗД. Разноски не се претендират. Ответникът по касационната жалба - Директора на ТД на НАП гр. Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил /АУЗД/ № 1218568 от 07.12.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 8/29.01.2013 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с който на Люцкан Кънчев Маджаров е отказано ползване на данъчно облекчение по реда на чл. 18 ЗДДФЛ за финансовата 2010 г., в резултат на което е отказано възстановяване на данък в размер на 792 лева. За обосноваване декларираното данъчно предимство от Маджаров е представено решение № 0449-033/15.02.2006 г. на ТЕЛК, издадено от МБАЛ - Бургас, с което му е определена степен на намалена работоспособност - 80%, за срок от една година- до 01.02.2007 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че обжалвания акт е валиден, допустим и законосъобразен. До този извод съдът е достигнал като е въприел извода на органа по приходите, че представеното от данъчно задълженото лице решение на ТЕЛК е невалидно за целите на ЗДДФЛ през 2010 г., т. е. не са налице законовите условия за ползване на данъчно облекчение по реда на чл. 18 ЗДДФЛ. На следващо място съдът е приел, че посочената разпоредбата следва да се разглежда и паралелно с нормата на § 49 ПЗР ЗИД ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2008 г., според която предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31 декември 2004 г. и след навършване на 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. В конкретния случай решението на ТЕЛК е с посочен срок на инвалидността-01.02.2007 г., като липсва и втората предпоставка - тъй като лицето към 31.12.2004 г. не е навършил 65 години, не ги е навършил и към момента на изтичане срока на експертното решение - 01.02.2007 г. В тази насока съдът се е позовал на практика на ВАС. Съдът е обсъдил разпоредбата на § 3 ПЗР на Закона за здравето/ЗЗ/ и е приел, че лицето не попада и в категорията на лицата с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност, тъй като посочената норма изисква на тези лица да е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност до 31.12.2004 г., която се трансформира в пожизнена при навършване на 65-годишна възраст, какъвто не е настоящия случай. Направените отбелязвания върху експертното решение на ТЕЛК на дати 20.02.2008 г. и 19.03.2010 г., съдът е приел, че са направени от неизвестен служител на РКМЕ /Регионална картотека "Медицинска експертиза"/ и не представлява годно установяване на пожизнения характер на намалената работоспособност на жалбоподателя. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху наличието на предпоставката по чл. 18 ЗДДФЛ за прилагане на данъчно облекчение. Безспорно установено е, че касаторът е лице с ТНР 80% и отговаря на изискванията на чл. 18 ЗДДФЛ. Люцкан Кънчев Маджаров е подал годишна данъчна декларация за 2011 г., в която е ползвал данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, като в подкрепа на последното е представил експертното решение № ТЕЛК № 0449 от 033/15.02.2006 г., съгласно което му е определена намалена работоспособност 80% със срок на инвалидността 01.02.2007 г. Спорен е въпросът налице ли е влязло в сила решение на компетентен орган съгласно приложимата за 2010 г. разпоредба на § 10а, ал. 2 ПЗРЗДДФЛ в сила от 01.07.2009 г. и разпоредбата на § 10а ал. 3 от същата разпоредба в сила от 01.01.2012 г., а не разпоредбата на § 49 ПЗР ЗИД ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2008 г., така както е приел АС. Нормата на § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ дава отговор на въпроса, кога данъчните облекчение се ползват пожизнено, а в конкретния случай спорът се свежда до това налице ли е намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, за установяването на която са представени надлежни доказателства. Съгласно разпоредбата на § 10а от ПЗР, включително и новата алинея трета, в сила от 01.01.2012 г., лицата с намалена работоспособност 50 и над 50%, установена след навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО в срока на решението на ТЕЛК, ползват данъчно облекчение за лица с намалена трудоспособност по реда на този закон, независимо от определение в експертното решение срок. Налице е установена съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични спорове, с която се приема, че с разпоредбата на § 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ не се създават нови права, нито се установяват различни условия за ползване на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, а се внася яснота при тълкуване на законовите норми дали е налице пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност, като това тълкуване следва да бъде отнесено и към новата разпоредба на алинея трета. Употребеният в разпоредбата израз "ползването", налага на извода, че тя следва да намери приложение при определяне на задължението на лицето за 2010 г., доколкото е подадена ГДД за 2010 г. на 25.10.2012 г. и през 2012 г. се определя неговото задължение, включително с процесния АПВ. Касаторът е представил решение на ТЕЛК № 0449 от 033/15.02.2006 г., съгласно което му е определена намалена работоспособност 80% със срок на инвалидността 01.02.2007 г., а с разпореждане № 7/протокол 01061/19.04.2006. на основание чл. 74, ал. 1 от КСО му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради намалена работоспособност от 71 до 90%, считано от 11.02.2006 г. пожизнено, а с разпореждане № 93 /протокол 01060 от 18.04.2007 г./ му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.03.2007 г. пожизнено. Към момента на издаване на експертното решение - 15.02.2006 г., съгласно действащата тогава редакция на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст от 60 години и 6 месеца от мъжете и 55 години и 6 месеца от жените, при условие, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените, от което следва, че към момента на отпускане на пенсията на 19.04.2006 г. и в срока на действие на експертното решение жалбоподателят е отговарят на условията на чл. 68 от КСО. При така установеното следва да се приеме, че в срока на решението на ТЕЛК лицето е навършило възрастта за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, поради което независимо от срока на нетрудоспособността, определен в експертното решение, има право да ползва данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, във връзка с § 10а, ал. 3 от ПДР на ЗДДФЛ. В този смисъл е решение № 14855/12.11.2013 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 10151/13 г., което настоящият състав споделя изцяло и не споделя изводите направени в Решение № 14391/01.11.2013 г., постановено по адм. д. № 7923/13 г. по описа са ВАС, шесто отделение. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение с което издаденият акт за установяване на задължения по декларация като незаконосъобразен, следва да бъде отменен. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира наличие на посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,