Решение № 2676 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6700/2011 г.
ВАСVII отделение23.02.2012 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1076/11.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7368/2011 г. по описа на Административен съд София-град. ВРЪЩА адм. дело № 7368/2011 г. по описа на Административен съд София-град за ново разглеждане от друг състав на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на спора. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2676 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6700/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Български документи за самоличност" при МВР против Решение № 1076/11.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7368/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на негова Заповед № 2004010287/11.10.2004 г., с която е наложена ПАМ по реда на чл. 75, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, ред. ДВ, бр. 43 от 2005 г., преди със ЗИДЗБДС, обн. ДВ, бр. 82 от 16.10.2009 г., заглавието на закона да бъде изменено на "Закон за българските лични документи" (ЗБЛД), на Виктор Емилов Боцев, до отпадане на основанието. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Виктор Емилов Боцев, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е обявил нищожността на Заповед № 2004010287/11.10.2004 г. на Директора на Дирекция "Български документи за самоличност" при МВР, с която е наложена ПАМ по реда на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, на Виктор Емилов Боцев, до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява кое е лицето подписало оспорената заповед и лицето заемало длъжността началник НБДС - ДНСП. Изложени са митиви, че не е установена компетентността на органа издал акта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е нищожен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд за нищожност на административният акт са неправилни. Като издател на оспорената в настоящето производство Заповед № 2004010287/11.10.2004 г. е посочен началник НБДС - ДНСП. Отчитайки липсата на доказателства установяващи компетентността на органа издал административния акт, първоинстанционният съд е следвало в изпълнение разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на ответника по жалбата, че следва да представи допълнителни доказателства във връзка с компетентността на издателя на акта. Като не е направил това Административен съд София-град е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон и неправилност на постановения съдебен акт. Видно от представената Заповед № IВ-145/22.03.1999 г. на министъра на вътрешните работи, съответните длъжностни лица от МВР са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 75 и чл. 76 от ЗБДС отм., а съгласно два броя удостоверения, съответно от 26.11.2004 г. и 30.08.2004 г., към датата на издаване на оспорената заповед - 11.10.2004 г. длъжността началник направление "БДС" е заемал Евгени Йорданов и същият е бил компетентен да я издаде. С оглед на този извод и по изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по съществото на правния спор, а именно - законосъобразността на оспорената пред него заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение