Решение № 17414 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2019 г.
ВАСVI отделение18.12.2019 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 8.01.2019 г., постановено по административно дело № 1682/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Д. Пенелов, ЕГН [ЕГН], разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 17414 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив, против решение № 29 от 8.01.2019 г., постановено по административно дело № 1682 по описа за 2018 г. на Пловдивския административен съд, с което е: 1) отменено като незаконосъобразно решение № 2153-15-103/11.05.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Д. Пенелов от [населено място], обл. Пловдив срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № 2140-15-221 от 21.03.2018 г. на ръководител "ПО" (пенсионно осигуряване) към ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускането на Пенелов на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление № 2113-15-2176 от 6.06.2017 г.; 2) разпоредил изпращането на административната преписка на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане № 2113-15-2176 от 6.06.2017 г. на Д. Пенелов за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона; 3) осъдил ТП на НОИ – Пловдив да заплати на Д. Пенелов сумата от 670 лева разноски по делото. По съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на уважената с него жалба на Д. Пенелов. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Наведени са доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че придобитият от Пенелов стаж в периода от 30.03.1981 г. до 15.10.1991 г. на длъжност "шофьор" в АПК "Лъки" следва да се категоризира като такъв, положен при условията на втора категория труд на основание чл. 66и от ПКТП, отм. (касае се за отменения понастоящем, но приложим за процесния период Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). Ответникът по касация Д. Пенелов, действащ чрез пълномощника адвокат Т. Божинов, в писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение да се остави в сила, като претендира и присъждане на разноските по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост но неоснователност на касационната жалба, и валидност, допустимост и правилност на съдебното решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да уважи сезиралата го жалба от Д. Пенелов, Пловдивският административен съд е аргументирал теза за незаконосъобразност на обсъжданите административни актове. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни, поради което Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на директора на ТП на НОИ - Пловдив за липса на пороци при постановяване на отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на потвърдилото го административно решение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата на Д. Пенелов. Касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Обуславяща за отказа да се отпусне на Д. Пенелов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е преценката на административните органи, че не е изпълнено условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория. Спорно пред административния съд е било дали в периода от 30.03.1981 г. до 15.10.1991 г., докато Пенелов е работил на длъжност "шофьор" в Аграрно-промишлен комплекс (АПК, а в определени периоди от време е било ТКЗС) "Лъки", е положил труд от втора категория, като попадащ в кръга на механизаторите по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсионирането (отм.);. От представените писмени доказателства, част от личното трудово досие на Пенелов, са видни номерата на двата автомобила, които е управлявал в процесния период, докато е работел в АПК. От издаденото удостоверение от ОДМВР – Смолян се установява, че и двата автомобила са товарни – бордови, с техническа допустима максимална маса – 7400 кг. Положеният от лицето труд като шофьор на тежкотоварен автомобил в селското стопанство се зачита от втора категория на основание т. 66и от ПКТП (отм.); , която обхваща механизаторите в селското стопанство, които не са заети непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Щом лицето е работило в началото и в края на даден период на определен автомобил, то следва да се приеме /при липса на други данни/, че то е работило на него и през цялото му времетраене. В тази връзка съдът обосновано се е позовал и на представения Списък на професиите и специалностите от селското стопанство за прекатегоризиране на труда при пенсиониране съгласно ПКТП, утвърден от началника на ГУ "Социално осигуряване", зам. министъра на земеделието и хранителната промишленост и председателя на Федерацията на независимите синдикати на трудещите се от земеделието, с който е прието, че трудът на шофьорите на товарни автомобили до 12 тона попада в хипотезата на т. 66и от ПКТП (отм.);. Неоснователни са доводите на касатора, че писмените доказателства по делото – заповеди и пътни/прехвърлителни разписки/товарителници, удостоверяват участието на Д. Пенелов в реализация на селскостопанска продукция само на посочените в тях дати. По своята същност издадените от председателя на АПК заповеди са такива за полагане на труд само в почивни и празнични дни, като от тях е видно и какво е превозвано – мляко, слама, сено, картофи и т. н., т. е. селскостопанска продукция и храна за селскостопански животни, защото за работните дни не е имало нужда от издаване на нарочни такива заповеди, като изпълнението на трудовите функции през тях е следвало логично от естеството на трудовото правоотношение. От приложеното по делото писмо на председателя на АПК до Окръжното управление на МВР – гр. Смолян е видно, че е поискано разрешение за домуване на товарните автомобили по селата на водачите им, което е обосновано от разгара на селскостопанската кампания от 1.07.1986 г. до приключването й. Тези писмени доказателства, допълнени и уточнени чрез свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание Н. Гъгнев и Л. Пенелов, категорично обосновават извода на съда, че щом лицето е работило в началото и в края на даден период на определен автомобил, то следва да се приеме (при липса на други данни), че то е работило на него и през цялото му времетраене. В подкрепа на този извод правилно е отчетено и обстоятелството, че липсват доказателства в спорния период за промяна на зачисления вид превозно средство, чрез което Пенелов е изпълнявал възложената му трудова функция на шофьор в АПК (ТКЗС) – Лъки с друго ППС, т. е. през целия период е управлявал единствено товарни автомобили. Предвид изложеното обоснован и в съответствие с материалния закон се явява крайният правен извод на Пловдивския административен съд за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, и като е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне със съответните задължителни указания, съдът е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. Предвид неоснователността на главните касаторови искания няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на разноски, в т. ч. и на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Възражение от другата страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс не е направено. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, в случая от Националния осигурителен институт, юридическото лице, в чиято структура е директорът на ТП на НОИ - Пловдив. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 66 ПКТП