Решение № 12745 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1939/2012 г.

Решение № 12745 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1939/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение по адм. д. № 277/2011 г. по описа на Административен съд-Перник. Иска отмяна на решението и развива подробни съображения. Ответната страна Данаил Йорданов Кюркчийски иска оставяне на решението в сила и претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт по чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид становището на представителя на ВАП, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-6500/22613 от 12.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на когото са делегирани правомощия със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За съдебното заседание на 20.09.2011 г., 25.10.2011 г. и 22.11.2.2011 г. е призован като ответник изпълнителният директор на ДФЗ. Съдебният акт е постановен по отношение на изпълнителния директор на ДФЗ. От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта не е конституиран и той не е участвал в съдебното производство. Въпросите относно материалната компетентност на издателя при делегиране на правомощия имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, което е задължение на съда предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Конституираният като страна изпълнителен директор на ДФЗ не е издател на акта, поради което не е надлежна страна по делото. Недопустимо е делегиращият административен орган да бъде конституиран нито като страна, нито като представляващ издателя на акта, на когото са делегирани правомощия. В съдебното производство е недопустимо да се конституира като страна вместо издателя на акта (участник в административното производство) друг административен орган, в т. ч. и йерархически по-горестоящият. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и е постановил спрямо нея неблагоприятно съдебно решение административният съд е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. По искането за присъждане на разноски съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение