Решение № 7020 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2019 г.
ВАСIII отделение09.06.2020 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1100 от 28.05.2019 г., постановено по адм. д. № 245/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите -гр. София да заплати на "Виктори Пропърти Мениджмънт" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Банско, ул. "Кралев двор" № 5, ЕИК 202362007 сумата от 200 (двеста) лв. съдебни разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7020 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите – гр. София чрез процесуалния й представител гл. юриск. Е. Митева против решение № 1100 от 28.05.2019 г., постановено по адм. д. № 245/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което НАП е осъдена да заплати на "Виктори Пропърти Мениджмънт" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Банско, ул. "Кралев двор" № 5, ЕИК 202362007 сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 370 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, НАП - гр. София, чрез юрк. Биков поддържа касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакувания с нея съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът, "Виктори Пропърти Мениджмънт" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Банско, ул. "Кралев двор" № 5, ЕИК 202362007, редовно призован, не се представлява. Чрез пълномощника му адв. М. Прешелкова същият е депозирал по делото писмен отговор на касационната жалба, както и писмено становище по същество, в които развива подробно доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Благоевград е осъдил Национална агенция за приходите-гр. София, да заплати на "Виктори Пропърти Мениджмънт" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Банско, ул. "Кралев двор" № 5, ЕИК 202362007 сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 370 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Благоевград, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с Наказателно постановление № F289545/17.03.2017 г., издадено от Заместник- директора на ТД на НАП-гр. София на "Виктори Пропърти Мениджмънт" ООД на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС. НП е обжалвано от дружеството по съдебен ред и е отменено с Решение № 1274/28.02.2018 г., постановено по НАХД № 590/2017 г. по описа на Районен съд- Разлог. Решението на РС –Разлог е влязло в сила на 4.06.2018 г., след като е потвърдено с Решение № 1034/4.06.2018 г. постановено по КНАХД № 226/2018 г. на Административен съд Благоевград. В производството по оспорване на НП, дружеството е представлявано от адв. М. Прешелкова, видно от пълномощно (л. 4) и договор за правна защита и съдействие (л. 62) по НАХД № 590/2017 г. по описа на Районен съд- Разлог, като съгласно втория документ жалбоподателят е заплатил на процесуалния си представител изцяло и в брой адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция в размер на 300 лв. В производството по КНАХД № 226/2018 г. по описа на Административен съд -Благоевград дружеството отново е представлявано от адв. М. Прешелкова, видно от договор за правна защита и съдействие (л. 13), за което е договорено и заплатено при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното в съдебното производство по атакуване на наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС- Благоевград е уважил предявения от "Виктори Пропърти Мениджмънт" ООД иск и е осъдил Национална агенция за приходите – София да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер на 600 (шестстотин) лв., представляващо направените от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение по оспорване на наказателното постановление, както и разноски по делото в размер на 370 (триста и седемдесет) лв. Съдебното решение е правилно. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на търговското дружество вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция, което адресатът на НП намира за незаконосъобразно наложена. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в производството пред ВАС се явява основателно. По делото са представени договор за правна защита и съдействие (л. 10) и списък на разноските (л. 11) за сума в размер на 200 лв. заплатена изцяло при подписване на договора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд