Решение № 4038 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2019 г.

Решение № 4038 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Планет Сървис" ЕООД, гр. София, подадена чрез адв. Г. Жеков, срещу решение № 5371 от 14.08.2019 г. по адм. дело № 9761/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221017005800-091-001 от 23.04.2018 г., издаден от В. Велкова на длъжност Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол", ТД на НАП гр. София, орган възложил ревизията и П. Пачева на длъжност главен инспектор по приходите, ТД на НАП гр. София - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 1022 от 16.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), гр. София, Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП) и "Планет Сървис" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" разноски по делото в размер на 1 069. 58 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от представените по делото доказателства се установява, че доставките на стоки и услуги са реални. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) се установява последваща реализация на доставките от "Гривек" ЕООД и "Жоки Фуудс" ЕООД. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. София, чрез юрк. Апостолов, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1069 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против РА № Р-22221017005800-091-001 от 23.04.2018 г., издаден от В. Велкова на длъжност Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол", ТД на НАП гр. София, орган възложил ревизията и П. Пачева на длъжност главен инспектор по приходите, ТД на НАП гр. София - ръководител на ревизията, в частта потвърдена изрично и мълчаливо с Решение № 1022 от 16.07.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, ЦУ на НАП. Предмета на спора е непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6/чл. 9 и чл. 25 ЗДДС във връзка със следните доставки: от "Орион Пропъртис" ЕООД в общ размер на 6 349. 99 лв. по 4 фактури, с предмет на доставките "рекламни флаери, визитки, лепенки, джобни календари", "дипляни, меню печат, пирамидки, редакция на текст", "дипляни, работни календари, редакция на текст" и "дипляни, постери, редакция на текст"; от "Елдо Груп" ЕООД в общ размер на 1 353. 33 лв. по фактура, с предмет на доставките "СМР по протокол" с посочено кол. 1; от "Гривек" ЕООД в общ размер на 1 628 лв. по фактура, с предмет на доставките "Стол Алваро Лукс орех - 37 бр., Lerhamn маса с трапезария 80 x70 см. - 18 бр., Диван Виена, тройка - 3 бр."; от "Жоки Фуудс" ЕООД в общ размер на 1 597. 50 лв. по фактура, с предмет на доставките "Мека мебел по поръчка № 39". Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод за липса на реално осъществени доставки на процесните стоки и услуги и правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по фактурите, издадени от горепосочените доставчици. Съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на установените задължения за лихва за забава за декларирания, но невнесен данък от ревизираното лице за м. март 2017 г. Решението е правилно. Административният съд правилно е приел, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, издадени като електронни документи, са подписани с квалифициран електронен подпис на органа, възложил ревизията - Х. Марков, В. Велкова, както и че П. Пачева - ръководител на ревизията и А. Лютакова, служители и органи по приходите в ТД на НАП - София са притежавали валиден квалифициран електронен подпис към датите на издаване на РД и РА. Не са налице релевираните касационни основания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи за липса на осъществени доставки по процесните фактури с издатели - "Орион Пропъртис" ЕООД, "Елдо Груп" ЕООД, "Гривек" ЕООД и "Жоки Фуудс" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано "получаването" на съответната доставка. Възникването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, предпоставя нейното извършване. Нормата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС регламентира изискването доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Законосъобразно е прието по делото, че в тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. За да има осъществена доставка на стоки или услуги не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Задълженото лице следва да е разполагало с доказателства за реалност на доставките още по време на ревизионното производство, тъй като е страна по сделките. По време на ревизията не са представени никакви други доказателства освен спорните фактури. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства не се установява, че доставките на мебели от доставчиците "Гривек" ЕООД и "Жоки Фуудс" ЕООД са реални. Във връзка с доставката на мебели от "Гривек" ЕООД по делото е представена единствено спорната фактура. Само въз основа на нея не може да се направи извод, че доставката е реална. От страна на задълженото лице не са представени никакви доказателства за предаване на стоката. В издадената фактура от "Жоки Фуудс" ЕООД е посочено, че меката мебел е по поръчка № 39. Тази поръчка не е представена по делото, поради което не може да се установят конкретните параметри по доставката. Пред съда е представен договор за изработка и приемо-предавателен протокол, но в чл. 1. 2 от договора е посочено, че разработването на "продукта" следва да бъде извършено по проект на Възложителя, какъвто не е представен по делото. Въз основа на представените доказателства не може да се установи дали предмета на доставката е стока или услуга. Не са представени товарителници, респ. транспортни документи, удостоверяващи за чия сметка е извършен транспортът на изработените стоки, както и точното място на тяхното доставяне, както правилно е посочил и административния съд. Действително вещото лице по ССЕ е дало заключение, че получените доставки от "Гривек" ЕООД и "Жоки Фуудс" ЕООД са били предмет на последваща реализация, но първоинстанционният съд правилно е приел, че въз основа на заключението на вещото лице не може да се направи извод за реалност на доставките. От представените документи не може да се установи, че предмет на доставките във връзка с последващата реализация са именно спорните мебели, тъй като задълженото лице е било получател и по други доставки на стоки от вида на процесните, а същите не са достатъчно индивидуализирани във фактурите за последващата им реализация и в заключението на вещото лице по ССЕ. Във връзка с фактурираните рекламни материали от "Орион Пропъртис" ЕООД и от задълженото лице не са представени никакви доказателства от които да може да се направи извод дали предмет на доставката са стоки – рекламни материали или услуги – изработване на рекламни материали. По делото са представени единствено издадените от доставчика фактури и рекламни материали (менюта и презентации на ресторанта). От представените фактури с предмет "рекламни флаери, визитки, лепенки, джобни календари", "дипляни, меню печат, пирамидки, редакция на текст", "дипляни, работни календари, редакция на текст" и "дипляни, постери, редакция на текст", не може да се установи дали същите са във връзка с дейността на ревизираното лице или са били предмет на последваща реализация. По отношение на представените менюта не може да се установи дали същите действително са изработени от доставчика. Приложената презентация на ресторант, също не доказва реалност на доставките, тъй като издадените фактури не включват в предмета си презентация. Фактурираните СМР от "Елдо Груп" ЕООД също не са реално извършени. Предмет на доставката е "СМР по протокол" с посочено количество във фактурата "1". По делото е представен приемо-предавателен протокол с предмет "изкъртване на стара мазилка, теракот", но административният съд правилно е посочил, че не са представени никакви доказателства във връзка с извозването на изкъртената стара мазилка и теракот, както и другите посочени ремонтни дейности в представения за първи път пред съда приемо-предавателен протокол. Не става ясно между кои лица, респективно на каква длъжност е извършено приемо-предаването в обекта - единствено са положени подписи и печати на двете дружества. За първи път в протокола е посочено, че дейностите са извършени в клуб "Monkey", хотел "Хемус", и че същите представляват изкъртване на стара замазка/теракота. По време на ревизията е установено, че доставчикът не е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост. Единствено въз основа на представената фактура и приемо-предавателен не може да се приеме, че доставката е реално извършена от "Елдо Груп" ЕООД. Правилен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по фактурите следва да е доказано осъществяване на доставките. Съдът обосновано се е позовал и на относимата практика на СЕС в този смисъл. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което иска приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. В настоящия случай решаващият състав е извършил именно такава преценка на представените по делото доказателства. В тази връзка неоснователно е възражението в жалбата, че от представените пред съда документи се установява реалност на доставките. Следва да се отбележи, че представените писмени доказателства са частни документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила и правилно са ценени съвкупно с останалите доказателства по делото. Неоснователен е доводът на касатора, че не е приложена практиката на СЕС, изискваща да е установена недобросъвестност на получателя по осъществена доставка, за да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. След като не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури от издалите ги доставчици, недобросъвестността на получателя по фактура за неосъществена доставка е доказана с факта на използване на такава фактура. С ревизионния акт е установено задължение за деклариран, но невнесен от "Планет Сървис" ЕООД данък за м. март 2017 г. в размер на 5 568. 82 лв., ведно с лихви за забава в размер на 572. 40 лв. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания във връзка с начислените лихви за забава в общ размер на 572. 40 лв. за невнесен в срок от ревизираното лице деклариран данък. В хода на ревизията, органите по приходите не са установили резултат, различен от декларирания от ревизираното дружество. Тъй като декларираният от задълженото лице данък не е внесен в срок, правилно с РА е начислена лихва за забава. Първоинстанционното решение е правилно и в тази част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1 069 лв. Претендираното юрисконсултско възнаграждение не е прекомерно, с оглед правната и фактическа сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,