Решение № 9214 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2020 г.

Решение № 9214 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2268/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Драго - 2007" ЕООД моли да бъде отменено решение № 20/08.01.2020 г. по адм. д. № 2042/2019 г. на АС - Бургас, със което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 г. на ТД на НАП-Бургас, с която е определен корпоративен данък за 2016 г. 4030, 54 лв с 858, 80 лв лихви, корпоративен данък за 2017 г. 148, 80 лв с 16, 66 лв лихви и данък по ЗДДС за м. 9. 2018 г. 3775, 52 лв с 94, 16 лв лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Дружеството извършва дейност в магазин за плодове, зеленчуци и хранителни стоки. През 2016 г. дружеството е отписало задълженията си към две физически лица по предоставени заеми общо 40 305, 35 лв, без да осчетоводи приходи в този размер по сметка от група 70. На основание чл. 46, ал. 1 от ЗКПО в РА е увеличен финансовият резултат с тази сума, тъй като не са осчетоводени приходи в същия размер и не са налице условията на чл. 46, ал. 2 от ЗКПО да не се приложи чл. 46, ал. 1 от ЗКПО. Съдът е разгледал хипотезите на чл. 46, ал. 1, т. 1 – 6 от ЗКПО и СС 32 – Финансови инструменти и правилно е приел, че не е доказано кредиторите да са се отказали от вземанията си или да са ги опростили, както изисква чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Допълнителният корпоративен данък е определен върху увеличението на финансовия резултат с 40 305, 35 лв. В заключението на вещото лице са посочени загубите от предишни години на дружеството. Вещото лице дава заключение, че 2013 г. е приключила със загуба от 52 740, 16 лв, от която са приспаднати през 2014 г. 15 575, 35 лв, а през 2015 г. са приспаднати 5099, 78 лв и за 2016 г. остава загуба за приспадане от 2013 г. в размер 32 065, 03 лв. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица имат право да пренасят загуба, формирана по реда на тази част. Когато са избрали да пренасят данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години. Според чл. 70, ал. 2 от ЗКПО данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането й, през която лицето е формирало положителен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. От цитираните норми следва, че изборът да се приспада загуба от минала година се упражнява през първата година, в която е формиран положителен финансов резултат, който видно от заключението на вещото лице е упражнен с приспадане на част от загубата от 2013 г. през 2014 г. и 2015 г. Видно от стр. 2 от РД на дружеството е съставен РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г. по ЗКПО за 2013 – 2015 г. и по ЗДДС с резултат за внасяне на ДДС 5577, 77 лв. За да определи останалата за пренасяне данъчна загуба от 2013 г. вещото лице е работило по годишните данъчни декларации на дружеството и не е обсъдило цитираният РА, определящ задължения по ЗКПО за 2013 – 2015 г. Предвид чл. 70, ал. 1 от ЗКПО загубата задължително се пренася последователно до изчерпването й. След като е упражнено правото на пренасяне на загуба от минала година дружеството има право да извършва пренасяне до изчерпването на загубата. Съдът следваше да задължи ответника да представи цитираният в РД РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г., за да провери изводът на вещото лице относно размера на непренесената загуба от 2013 г. в периода 2014 – 2015 г. и остатъка за пренасяне през 2016 г. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно изчерпване на загубата от 2013 г. при пренасянето й през 2014 – 2015 г. Ако има непренесена загуба от 2013 г. предвид чл. 70, ал. 1 от ЗКПО тя следва да бъде намалена от установения в РА финансов резултат за облагане от 40 305, 35 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА по ЗКПО за 2016 г. и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане в тази част от друг състав. При новото разглеждане следва на основание чл. 171, ал. 4 от АПК съдът да укаже на ответника да представи РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г. на ТД на НАП-Бургас, със данни за влизането му в сила. В частта по ЗКПО за 2017 г. в жалбата до административния съд не са изложени доводи за отмяна на РА, липсва и искане за отмяна на акта в тази част, поради което решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2017 г. 148, 80 лв с 16, 66 лв лихви ще следва да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. В частта по ЗДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в РА е начислен данък върху добавената стойност в размер на ползвания данъчен кредит при придобиване на липсващи стоки, за които не са налице условията на чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС да не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит при придобиване на стоките. Съдът подробно е посочил необходимите документи за установяване на брак и фири в резултат от промяна на физико-химичните свойства на стоките в нормални размери, каквито по делото не са представени от жалбоподателя. В съдебното производство са представени протокол за брак и протокол за фира от 30.09.2018 г. и заповеди за провеждане на инвентаризация, за които на основание чл. 181 от ГПК правилно съдът е приел, че следва да се приеме за достоверна дата датата на представянето им съдебно заседание – 15.10.2019 г. Съдът е обсъдил представените протоколи за брак и фира, липсващите данни за наличие на фирмени стандарти за допустим брак, липсата на разпореждане как да се постъпи с бракуваните стоки. В протокола за брак не са посочени причините за бракуване на стоките. Вещото лице е дало заключение, че в протокола за брак и фира няма данни за срока годност на стоките. Дружеството за 2018 г. е декларирало увеличение на счетоводния финансов резултат с 40 718, 21 лв, представляващи разходи от липси и брак на материални запаси. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. По чл. 28, ал. 3, т. 2 и 3 от ЗКПО алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; изтичане на срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. След като дружеството в годишната си данъчна декларация не е приложило чл. 28, ал. 3 от ЗКПО обосновано съдът е приел, че липсите не се дължат на технологичен брак, промяна на физико-химичните свойства на стоките или изтичане на срока на годност на стоките по двата протокола. Решението в частта по ЗДДС като правилно следва бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3, и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,