Решение № 4509 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2012 г.

Решение № 4509 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП срещу решение № 3454 от 22.06.2012 г. по адм. дело № 9097 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991100004259 от 6.06.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1474/29.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му и решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лакриме" ЕООД, гр. София, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени акта за дерегистрация по ДДС съдът е приел, че към датата на издаване на оспорения акт за дерегистрация, публичните задължения на дружеството, възлизащи на 70 198,81 лв., не са били изискуеми, тъй като РА № 2101100295/9.02.2011 г., с който са установени, е обжалван по съдебен ред и респ. не е влязъл в сила. Съдът е установил, че изискуемите публични задължения на дружеството били в размер на 3 981,68 лв., произтичащи от годишна данъчна декларация по ЗКПО и по справка-декларация за ДДС от м. 04.2010 г. и е извел извод, че размерът им бил значително по-малък от този, приет от административния орган и с оглед санкционния характер на принудителната дерегистрация по ЗДДС, приложението на чл. 176, т. 4 от ЗДДС не съответства с целта на закона. Решението е правилно. Приложимата към периода на издаване на процесния акт за дерегистрация редакция на чл. 176, т. 4 от ЗДДС гласи: "Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения.". За да се извърши преценката по чл. 176, т. 4 от ЗДДС следва да се установи по безспорен начин какъв е размерът на активите и пасивите на дружеството, след което разликата да се съпостави с размера на събираните публични задължения. Те от своя страна следва да са безспорно установени по съответния ред, т. е. да са определени с влязъл в сила ревизионен акт, издаден от компетентен орган. Съдът правилно е приел, че към датата на издаване на оспорения акт за дерегистрация РА № 2101100295/09.02.2011 г. не е влязъл в сила. В случая установените изискуеми публични задължения на дружеството по смисъла на чл. 176, т. 4 от ЗДДС са в общ размер на 3 981, 68 лв., представляващи задължения по ГДД по ЗКПО и по СД по ДДС, вместо посочените в процесния акт за дерегистрация 74 180,49 лв., а активите са били в размер на 41,08 лв. Правилно съдът е приел, че административният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, но към датата на дерегистрация е била налице различна фактическа обстановка, която не е преценявана от него при прилагане на разпоредбите на чл. 176, т. 4 от ЗДДС. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предоставената от закона възможност за преценка трябва да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. По изложените съображения настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че размерът на публичните задължения на дружеството е по-малък от този, приет от административния орган и с оглед санкционния характер на принудителната дерегистрация по ЗДДС, приложението на чл. 176, т. 4 от ЗДДС не съответства с целта на закона. Не е налице изведеното предположение на органа за евентуално извършване на данъчни измами на дружеството. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, I отделение