Решение № 9776 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2019 г.

Решение № 9776 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8791/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "МАРИНА АСЕТС" АД, със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез адв. Стефанов, срещу решение № 866 от 03.05.2019 г. по адм. д. № 3498/2017 г. на Административен съд – Б., в частта, с която е отхвърлено оспорването на дружеството на заповед № 8-Z-1448/24.11.2017 г. на кмета на Община С.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед по отношение на разпоредените за премахване три пристройки и метален навес, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община С.., чрез адв. Абаджиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението, в обжалваната му част, като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло, в обжалваната част, като постановено при безспорно изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане нормите на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във вр. с § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С частично обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 8-Z-1448/24.11.2017 г. на кмета на Община С., с която, на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е разпоредено на дружеството да премахне незаконен строеж, съставляващ "четири едноетажни пристройки и метален навес", находящи се в поземлен имот с идентификатор 67800.505.102 по КК на гр. С.. Заповедта е отменена, в частта за разпоредената за премахване пристройка по североизточната фасада на основната сграда с размери 5,00/3,00 м, в която част решението не е обжалвано. Предмет на премахване в останалата част на заповедта, потвърдена с обжалваното решение, са останалите три пристройки и метален навес, идентифицирани в административното производство със следните параметри: две пристройки с приблизителни размери 13,00 м/8,00 м и 24,00 м/3,00 м, находящи се на югозапад от двуетажната сграда, както и изградената на юг от тях пристройка с приблизителни размери от 6,00 м/15,00 м и метален навес с приблизителни размери 35,00 м/12,00 м, изграден западно от двуетажната сграда. След подробен анализ на констатациите на приетите по делото без оспорване заключения на съдебно-техническата експертиза /първоначално и допълнително/ и доказателствата по делото, е прието, че за тези пристройки не са налични строителни книжа, тяхното изграждане и преустройство с приобщаване към основната сграда е извършено след 1998 г. и са функционално свързани с основната сграда, с обслужващо производството предназначение. В тази връзка са кредитирани и събраните по делото гласни доказателства. Прието е, след анализ на нормите на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и различните хипотези на търпимост според времевия период на изграждане на незаконните строежи, че те не попадат в нито една от законово-уредените режими на търпимост, тъй като не е спазено изискването на декларирането им. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 30/03.11.2017 г., досежно параметрите на незаконния строеж /три пристройки с приблизителни размери 13,00 м/8,00 м и 24,00 м/3,00 м, 6,00 м/15,00 м и метален навес с приблизителни размери 35,00 м/12,00 м, изчертани в окомерна скица/ не са оборени от приетите по делото съдебно-технически експертизи, които изцяло потвърждават параметрите и местонахождението им. Липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство, а такива не се представят както пред първата, така и пред настоящата съдебна инстанция. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден след месец 08 на 1998 г., към който момент с надлежни строителни книжа / разрешение за строеж № 92/28.08.1998 г. и одобрени инвестиционни проекти за "Реконструкция на съществуваща сграда с пристройка и надстрояване с един етаж и преустройство в цех за замразяване и преработка на рибни култури"/ са приобщени съществуващите две основни сгради от 75 кв.м. и 56 кв.м., със съответно пристрояване и надстрояване - Разрешение за ползването № 158/27.04.2000 г. Именно тази основна сграда с идентификатор 67800.505.102. 1 по КК на гр. С. е собственост на адресата на процесната заповед "МАРИНА АСЕТС" АД, по което обстоятелство не се спори. Безспорно е установено, както от заключението на СТЕ, така и от гласните доказателства, че процесните пристройки и навес са с обслужващо предназначение по отношение на тази основна сграда и производствения процес в нея, като функционално и конструктивно са неразривно свързани, което сочи на неоснователност на възражението за ненадлежен адресат на заповедта. Освен това оспорващото дружество е правоприемник по отношение на сградата, което сочи на приложимост на разпоредбите на чл. 225а, ал. 5 във вр. с чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. по отношение на отговорността му за премахване на установения незаконен строеж. Неоснователно, в тази връзка, се явява и възражението, че общината като собственик на терена, следва да бъде адресат на заповедта. Ирелевантни се явяват и доводите за наличие на висящо производство по чл. 124, ал. 1 ГПК. Обратно на твърденията в касационната жалба, изводите на административният съд за неприложимост на хипотезите за търпимост по § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ са обосновани и правилни. Разпоредбата на § 127, ал. 1 не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ, бр. 82/2012/, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. Следователно процесния незаконен строеж, както правилно е приел съдът, следва да бъде разглеждан според времевия период на изграждането му по съответната хипотеза на ал. 3 на § 16 от ДР на ЗУТ, която изисква, освен допустимост по ПУП и строителните правила и норми, и деклариране на строежа- "Незаконни строежи, започнати след 30.06.1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. " При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер от 720 лв, реално заплатено, видно от представеното преводно нареждане от дата 14.05.2020 г. Възражение за прекомерност не е направено от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,