Решение № 4438 от 10.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, гр. Благоевград (БД ЗБР), срещу Решение 5841 от 15.10.2021 г., постановено по адм. д. 4281 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2021 г. С обжалваното решение е отменено Решение ПО-01-73 от 02.04.2021 г., издадено от директора на БД ЗБР и административната преписка по заявление на Напоителни системи ЕАД с вх. РР-02-18 от 08.12.2020 г. (погрешно посочен в диспозитива, като РР-02-18/03.12.2020 г.) по описа на БД ЗБР, е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Наред с това, БД ЗБР е осъдена да заплати на Напоителни системи ЕАД съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. От съдържанието на касационната жалба се налага извод, че като касационни оплаквания се релевират допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Неправилно съдът приел, че в административното производство не била изискана относима към предмета на заявлението информация. Неправилно също така приел извършването на нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), доколкото приложим към казуса е чл. 68, т. 10 ЗВ. Необоснован на доказателствата, от които се установява наличието на задължения на "Напоителни системи" ЕАД, според касационния жалбоподател, е и направеният в решението правен извод за основателност на оспорването. В допълнение, съдът неправилно приел и наличието на допуснато в хода на административното производство нарушение на чл. 35 АПК. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу Решение ПО-01-73 от 02.04.2021 г., издадено от директора на БД ЗБР. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касация Напоителни системи ЕАД, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител - юрк. А. Петков, който от негово име оспорва подадената касационна жалба, а по същество иска оставане в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало с подаване на заявление от Напоителни системи ЕАД с вх. РР-02-18 от 08.12.2020 г. (погрешно посочен като РР-02-18/03.12.2020 г.) по описа на БД ЗБР за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект река Места, чрез ГНК 1 и ГНК 2, с цел на ползването напояване на земеделски земи в землищата на общините Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово. Към заявлението били приложени изискуемите за издаването му документи. Във връзка със задължението си по чл. 60, ал. 13, т. 4 ЗВ при провеждането на процедурата по издаване на разрешително по чл. 44 ЗВ, преди изготвянето на съобщението по чл. 62а, ал. 1 от същия, директорът на БД ЗБР е изискал служебно по електронен път информация от Национална агенция за приходите (НАП), Агенция Митници, Столична община (СО) и общините Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово за наличие или липса на задължения на Напоителни системи ЕАД. От получената информация приел за установено, че към дата 10.02.2021 г., дружеството има задължения по чл. 87, ал. 11 от Дънъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) към НАП, а така също неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси към Столична община. Въз основа на тези данни административният орган е приел, че са налице условия за постановяване на отказ за издаване на разрешително. Издал оспорения индивидуален административен акт на основание чл. 68, т. 10, б. а ЗВ и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Посочил, че е налице несъответствие между представени от заявителя, във връзка с процедури за издаване на разрешителни за водовземане, доказателства за липса на задължения и събраните такива от Столична община, но приел, че това не оказва влияние върху извършената от него преценка, поради което, на основание чл. 61, ал. 5 ЗВ, не са предприети действия за отстраняване на несъответствието. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е изискана информация за наличие или липса на задължения на Напоителни системи ЕАД за периода 03.12.2020 г. 02.04.2021 г. от Столична община и от Териториална дирекция на НАП София, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. В тази връзка от СО, Дирекция Общински приходи е постъпило Писмо с изх. СОА21-ДИ11-11178-[11] от 16.06.2021 г. (л. 72 от адм. д. 4281 по описа на АССГ за 2021 г.), в което е посочено, че за този период дружеството не е имало изискуеми задължения към СО по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Липса на задължения за този период се установява и от писмото, изпратено от Териториална дирекция на НАП Големи данъкоплатци и осигурители с изх. 20-28-7533/#1 от 24.06.2021 г. (л. 74, пак там). При така установеното от фактическа страна АССГ е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на оспорващото дружество и препятствали възможността му адекватно да я организира. Последното, според съда, е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че отказът на органа се позовава на получена от него информация от НАП и СО за наличие на неплатени изискуеми задължения от страна на дружеството. Счел обаче, че административният орган не е изискал относимата към предмета на заявлението информация. Взел предвид съдържанието на писмата, адресирани от административния орган до тези органи и формирал извод, че е поискана информация дали дружеството има непогасени задължения по принцип, без да е конкретизиран относимия период и вида на тези задължения. Подчертал, че постъпилите отговори за наличие на задължения са дадени общо, противно на представените от заявителя доказателства в тази насока. Допълнил, че административният орган нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ЗВ, като не уведомил дружествотозаявител за установените несъответствия и за правото в двумесечен срок да отстрани същите. По този начин директорът на БД ЗБР препятствал правнорегламентираната възможност за изпълнение на изискванията на закона и за заплащане на дължимите задължения или за разсрочването им, което съдът счел за напълно допустимо и достатъчно от гледна точка на фиска. Направил извод, че не е извършено дължимото по чл. 35 АПК разследване на спорните факти и обстоятелства и съответно мотивиране на административния акт при точното им изясняване. Обърнал внимание, като се позовал на изисканите по негов почин справки от СО и от Териториална дирекция на НАП София за периода 03.12.2020 г. 02.04.2021 г., че дружеството - жалбоподател не е имал непогасени към СО и НАП задължения към релевантния период, за да е налице основание за издаване на отказ по смисъла на чл. 68, т. 10, б. а ЗВ. Направил извод, че констатираните от него нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, допуснати от административния орган, налагат отмяна на спорното решение като незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК и връщането на делото като административна преписка за ново произнасяне от органа, при което отново бъде извършена преценка за изпълнение на законовите изисквания за издаване на заявеното разрешително при съобразяване на мотивите на решението. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилна е крайната преценка на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт, но по съображения, различни от възприетите в съдебния акт. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК на оспореното решение на директора на БД ЗБР. То е издадено без да е събрана в хода на административното производство относимата към предмета на заявлението информация и без да е конкретизиран видът на задълженията, дали основание за постановения отказ и периодът, за който те се дължат. В този смисъл, недостатъчно за тяхната индивидуализация е вписването в акта, че "Напоителни системи" ЕАД "има задължения" (според информацията от НАП), както и че "има неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси" (според информацията от СО). Липсата на такава прави невъзможна проверката относно коректността на предоставената и съобразена от органа информация и затруднява защитата срещу така издадения акт. Видно от съдържанието на решението също така, административният орган е мотивирал отказа си, като е съобразил и налична при него, но неотносима информация - получена през месец юли 2020 г., тоест няколко месеца преди подаване на заявлението от "Напоителни системи" ЕАД, по което е образувано административното производство, завършило с оспореното решение. Тази информация обаче касае административни производства по подадени от същия заявител други заявления за издаване на разрешителни за водовземане. Позоваването в оспорения акт на писмо-отговор от СО, Дирекция Общински приходи, изх. СОА20-ДИ05-2033-[1] от 16.07.2020 г., представено от касационния жалбоподател като доказателство за първи път в касационното производство и липсващо в административната преписка, без основание е съобразено в производството по заявлението на дружеството от 08.12.2020 г. По аргумент от чл. 68, т. 10, б. а ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е бил длъжен да събере изискуемата съгласно ЗВ информация за наличие или липса на задължения за публични вземания след подаване на заявлението, с което е сезиран. Съгласно разпоредбата на чл. 68, т. 10, б. а ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ отказва издаване на разрешително, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Административният орган е следвало да изиска информация относно наличието или не на задължения в контекста на цитираната разпоредба след образуване на административното производство по подаденото заявлението - в случая 08.12.2020 г. и да я съобрази при издаването на решението. В този смисъл, с определението от 03.06.2021 г. първоинстанционният съд е разпоредил събирането само на част от релевантната информация относно задълженията на "Напоителни системи" ЕАД (задължения "в периода от 03.12.2020 г. до 02.04.2021 г.", тоест датата, на която е било издадено спорното административно решение). Наред с това, за да отмени решението на директора на БД ЗБР, съдът не е дефинирал изрично кой е периодът, който приема за релевантен, въпреки че в мотивите на съдебния акт се е позовал двукратно на това, че органът не конкретизирал "относимия период". Горното е било достатъчно основание за отмяна на оспореното решение на директора на БД ЗБР, въпреки процесуалната пасивност на страните след разпределението на доказателствената тежест. Липсата на конкретизация в акта на задълженията, на които е основан отказът, препятства правото на защита на дружеството - заявител и приобщаването към преписката, респективно към делото, на относими доказателства. В мотивите на акта следва да се съдържа пълноценна информация относно задълженията, които административният орган приема за релевантни за отказа, а в административната преписка следва да се съдържат доказателства за установяване на всяко от тях. Предвид изложеното, обжалваното от "Напоителни системи" ЕАД Решение ПО-01-73/02.04.2021 г. на директора на БД ЗБР, правилно е било отменено от първоинстанционния съд. То е издадено в нарушение на изискването за форма и на административнопроизводствените правила, поради което обжалваното съдебно решение в тази част следва да остане в сила. Доколкото с настоящото решение на административния орган се дават различни от дадените от първоинстанционния съд указания, в частта, с която преписката е изпратена на директора на БД ЗБР за ново произнасяне при спазване на указанията му по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на първоинстанционното решение, то следва да се отмени. Вместо това, административната преписка следва да му се изпрати за ново произнасяне при спазване на дадените с настоящото решение указания - да събере информация относно задълженията на дружеството - заявител по смисъла на чл. 68, т. 10, б. "а" ЗВ, като съобрази всички настъпили обстоятелства в тази връзка до момента на новото произнасяне, в това число да вземе предвид и да прецени относимостта към установените обстоятелства на споразумение за разсрочване на задълженията на "Напоителни системи" ЕАД и Заповед СОА20-РД09-1613 от 06.04.2020 г., както и да приложи доказателства относно тези обстоятелства в административната преписка. Едва след това органът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за издаване на заявеното разрешително, а в случай, че е налице основание за отказ по посочената по - горе разпоредба, да индивидуализира конкретно всяко от задълженията, които му дават основание за това. При този изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, поради което тя следва да бъде уважена като му се присъдят разноски в размер на 100,00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение