Решение № 1665 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2011 г.

Решение № 1665 от 2.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по подадената касационна жалба от Хегине Хенриковна Погосян, гражданка на Армения, чрез процесуалния й представител адв. Даскалова срещу решение № 5781 от 27.04.2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 16026/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 492/15.11.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Р. България. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че въпреки липсата на формални основания по ЗУБ, принципът за неразделяне на семейството, залегнал в чл. 8 от ЕКПЧ, чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 2 от Директива 2004/83/ЕО следва да бъде спазен. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № 492/15.11.2010 г. на председателя на ДАБ при МС. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС оспорва същата същата чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 492/15.11.2010 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Хегине Хенриковна Погосян. В мотивите на решението е посочено, че молбата, по която е образувано производството - вх. № 2617/25.01.2010 г. е шеста по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ. Предходната молба е била мотивирана с това, че арменската гражданка Хегине Погосян има сключен брак на 4.08.04 г. с афганистанския гражданин Саидазизи Мохамади, който има статут на бежанец в Република България, съгласно решение № 331/17.03.04 г. на председателя на ДАБ и родените две деца - Мириям Саидазиз Мохамади, родена на х.хх.хххх г. и Алекс Саидазис Мохамади, роден на хх.хх.хххх г. Производството по тази предходна молба е приключило с отказ, потвърден с влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд. Прието е, че тъй като в настоящата молба не се сочат нови факти, които да са от съществено значение за личното й положение или относно държавата й по произход, то молбата й за закрила е явно неоснователна по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Хегине Хенриковна Погосян срещу решение № 492/15.11.2010 г. на председателя на ДАБ при МС, като е приел, че действително фактите, свързани със семейното й положение и родените деца, са преклудирани. На основание чл. 8, ал. 10 от ЗУБ, когато чужденец с предоставен статут на бежанец сключи брак с друг чужденец, той може да получи статут на бежанец само на собствено основание. В случая не се сочат никакви факти и обстоятелства, дефиниращи нуждата от закрила. Така постановеното решение е правилно. С третата си по ред молба с вх. № 313/7.10.2004 г. Хегине Погосян заявява желанието си да получи статут на бежанец на основание сключения граждански брак с афганистанския гражданин Саидази Мохамади с предоставен статут на бежанец, от когото има дете Мириям Мохамади, родено на х.хх.хххх г. С решение № 344/20.05.2005 г. на председателя на ДАБ е отказано предоставянето на статут на бежанец. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. Производството по четвъртата молба е прекратено, поради липсата на новонастъпили обстоятелства и прекратяването е потвърдено от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд. Петата по ред молба с вх. № 2070/3.07.2007 г. е мотивирана със същите обстоятелства - сключения граждански брак с лице, на което е предоставен статут на бежанец в Република България и родените две - Мириям Мохамади, роден на х.хх.хххх г. и Алекс Мохамади, роден на хх.хх.хххх г. С решение № 589/25.10.07 г. на председателя на ДАБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по тази молба, тъй като не се сочат новонастъпили обстоятелства. С решение № 7053/12.06.2008 г., постановено по адм. д. № 12802/07 г. на Върховния административен съд, трето отделение жалбата на Погосян срещу това решение е отхвърлена като неоснователна. С решение № 10453/14.10.08 г., постановено по адм. д. № 9806/08 г., Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия отменя решение № 7053/12.06.2008 г., постановено по адм. д. № 12802/07 г. на Върховния административен съд, трето отделение, както и решение № 589/25.10.07 г. на председателя на ДАБ и връща преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на това решение, а именно - да бъдат обсъдени материалноправните разпоредби на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, за бежанци се смятат съпругът на чужденец с предоставен статут на бежанец и техните малолетни и непълнолетни, невстъпили в брак, деца, доколкото това е съвместимо с личния им статус или не са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 1. Аналогична е и разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ относно съпруга на чужденец с предоставен хуманитарен статут и техните малолетни, непълнолетни, невстъпили в брак деца. С последващо решение № 13/21.01.2009 г. на председателя на ДАБ отново е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 10453/14.10.08 г. на петчленния състав на ВАС, е обсъдена нормата на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и е прието следното: За да се приложи този законов текст, е необходимо да се установи дали личният статус на молителката е съвместим със статута на съпруга й. Съгласно т. 184 от Наръчник по процедури и критерии за определяне статут на бежанец на ВКБООН, ако главата на семейството отговаря на критериите, членовете на семейството му, които са на негова издръжка обикновено получават статут на бежанец в съответствие с принципа на семейната цялост. Очевидно е обаче, че официален статут на бежанец не може да бъде предоставен на чл. на семейството, ако това е в противоречие с личния му юридически статус. Така например чл. на семейството на бежанеца може да притежава гражданство на страната, която е предоставила убежище или на друга държава и да се ползва от нейната закрила. Предоставянето на статут на бежанец при тези обстоятелства не се изисква. Прието е, че личният статус на Хегине Погосян не е съвместим със статуса на съпруга й, тъй като е гражданка на Армения и спрямо нея държавата е сигурна страна на произход. Обсъдена е и разпоредбата на чл. 2 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за минималните стандарти, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец. Прието е, че в случая семейството е създадено на територията на Република България, след като съпругът е получил статут на бежанец sur place. Двойката е имала трайно съжителство преди брака, но според българското законодателство положението на семейните двойки и несемейните двойки не е приравнено, следователно не е налице хипотезата на чл. 2 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета и госпожа Погосян не може да се ползва от правата на съпруга си на чужденец с предоставен статут на бежанец. Това решение на председателя на ДАБ е потвърдено с решение № 9545/13.07.09 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. д. № 3707/09 г., което е оставено в сила с решение № 13524/12.11.09 г. на ВАС, петчленен състав, първа колегия. С оглед на изложеното, правилно е прието в решението на ВАС, трето отделение - № 5781 от 27.04.2011 г. по адм. д. № 16026/2010 г. и от административния орган, че молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут - вх. № 2617/25.01.2010 г., която е шеста по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, следва да се отхвърли като явно неоснователна на основание чл. 13, т. 5 от ЗУБ. Без да са налице основанията по чл. 8, ал. 1, съответно - чл. 9, ал. 1 и 8 от ЗУБ, за наличието на които няма дори твърдения, в молбата не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход. Нормите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, визирани също в текста на чл. 13, ал. 1 от закона, са обсъдени в предходни производства, образувани по предходни молби с оглед фактите, на които молителката се позовава и в настоящото производство и с влязло в сила съдебно решение е прието, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут при така установената фактическа обстановка. Новопредставеното удостоверение с настоящата молба - изх. № 4/3.05.2010 г., издадено от Божия църква в България, не установява нови факти и обстоятелства. С него се удостоверява, че Хегине Погосян и Саидазиз Мохамади се познават от 2000 г. и до сключването на официален граждански брак през 2004 г. са живели на семейни начала без законен брак. Както беше посочено по-горе, това, че двойката е имала трайно съжителство преди брака, но според българското законодателство положението на семейните двойки и несемейните двойки не е приравнено, следователно не е налице хипотезата на чл. 2 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета и госпожа Погосян не може да се ползва от правата на съпруга си на чужденец с предоставен статут на бежанец, е обсъдено в решението на председателя на ДАБ по предходната молба. Това решение на председателя на ДАБ е потвърдено с решение № 9545/13.07.09 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. д. № 3707/09 г., което е оставено в сила с решение № 13524/12.11.09 г. на ВАС, петчленен състав, първа колегия. Спор, решен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван. В тази връзка представеното пред настоящата касационна инстанция решение на ЕСПЧ от 26 юли 2011 г. по дело Мохамади и др. (съпругата и двете деца) срещу България, в което е прието, че ще има нарушение на правата на жалбоподателите по чл. 8 от Конвенцията в случай на изпълнение на заповедта за депортиране от 6 декември 2005 г. на съпруга, като в § 93 от същото е прието, че жалбоподателите са водили истински семеен живот в България по смисъла на чл. 8 и ако депортирането на г-н М. бъде извършено, това би представлявало намеса на държавните власти в правото на семеен живот на жалбоподателите, не може да обоснове пререшаване на вече решения с влязло в сила съдебно решение правен спор. Същото се отнася и до решение № 4350/14.05.04 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по адм. д. № 631/04 г. в друг правен спор, относно нарушаването на чл. 8 от ЕКПЧ и решение № 1427/31.01.2011 г. на ВАС, трето отд. по адм. д. № 1535/2010 г., в което е прието, че българският Семеен кодекс от 2009 г. дава абсолютно равни права на двойките, които съжителстват без брак и които са сключили граждански брак, на които решения се позовава касаторът. С оглед на така изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на Върховния административен съд, трето отделение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Госпожа Погосян би могла да потърси защита на своите права по друг ред като например в производството по чл. 34 от ЗУБ за събиране на семейството и по реда на глава трета от Закона за чужденците в Република България, уреждащ пребиваването на чужденците в Република България, с оглед изричната разпоредба на чл. 25б относно правото на пребиваване на членовете на семейството на чужденец, на когото при условията и по реда на ЗУБ е предоставен статут на бежанец. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,