Решение № 729 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2015/2008 г.

Решение № 729 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2015/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. Х. от с. Л., община Бойчиновци, чрез процесуалния си представител-адвокат Л. против въззивно решение № 7 от 03.01.2008 г. по в.гр.д. № 920 по описа за 2007 г.на Врачански окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 123 от 10.01.2005 г. по гр.д. № 121/2002 г.на Районен съд Враца. Посоченото касационно основание е чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Производството е за втори път висящо пред касационната инстанция, след като с решение № 966 от 26.10.2007 г. по гр.д. № 436/06 г. ВКС е отменил решение № 2* от 20.12.2005 г. по гр.д. № 526/05 г. на Врачанския окръжен съд и е върнал делото на въззивния съд със задължителни указания за излагане на самостоятелни и обосновани фактически и правни доводи, тъй като е преценил, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 и чл. 189 от ГПК (отм.) С повторно постановеното въззивно решение - отново е оставено в сила решение на ВрРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от А. Д. Х. против общо осемнадесет ответници иск, с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за приемане за установено, че изброените в исковата молба двадесет и един недвижими имоти (ниви и лозя), възстановени с решения на ПК Криводол по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ - съответно по преписка № 0* от 4.02.1992 г., заявена от И. И. И., по преписка № 00336/1991 г., заявена от Т. К. И., по преписка № 0* от 4.02.1992 г., заявена от С. И. И., по преписка № 0* от 4.02.1992 г., заявена от И. И. И., по преписка № 0* от 4.02.1992 г., заявена от Н. И. И., по преписка № 0* от 4.02.1992 г., заявена от Г. Х. Д., по преписка № 0* от 4.02.1992 г., заявена от наследници на М. К. Я. и по преписка № 0* от 13.02.1992 г., заявена от Д. А. М. - са земеделски имоти, принадлежали (към момента на включване н ТКЗС) на общия им наследодател - б. ж. на с. Ф. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Отделно се твърди, че повторно е допуснато нарушение по чл. 188 от ГПК (отм.), тъй като не са обсъдени всички събрани по делото гласни доказателства и че са формулирани изводи, които не се подкрепят от наличните доказателства. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Не е било спорно по делото, че страните са наследници на общия наследодател И. Спорният въпрос по делото, което е и предметът на доказване в това производство е - неговото правото на собственост преди образуване на ТКЗС относно процесните 21 на брой имоти, които са с обща площ от около 190 дка и се намират в различни местности, в землището на с. Ф. Правото на собственост - чл. 12 от ЗСПЗЗ, се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и Правилника за неговото приложение и други писмени доказателства, включително и с нотариално заверена декларация (съгласно действащата към момента на предявяване на иска редакция на закона). В случая - писмени доказателства, установяващи правото на собственост - в полза на общия наследодател към 1956 г., когато е образувано ТКЗС в с. Ф. делото не са представени. Представен е само Протокол № 5 от 5.06.1956 г.за оценка на имотите на нововлезлите кооператори. (Така представения Протокол не е писмено доказателство за собственост). От него е видно, че - на общият наследодател И са били оценени земи в размер на 48.5 дка. Видно е, че освен него, като нововлезли кооператори са посочени и неговите синове И. И. И. с 49.3 дка, Т. И. с 35.41 дка и С. И. с 28.8 дка. Така установените данни съвпадат с показанията на свидетелката Д, (която като дъщеря на общия наследодател е с най-непосредствени и точни впечатления), съгласно които - баща й е разделил притежаваните от него около 200 дка земи между децата си преди образуването на ТКЗС и всеки един от тях е влязъл с получените земи. Тя твърди, че също е получила земя, около 15 дка. (Събрани тези 15 дка с посочените в горецитирания протокол като внесени от Истерия И. М. и неговите синове - И., Т. и С. правят земя от около 180 дка, която по количество е близко до претендираната от 200 дка). Тезата на свидетелката Я се потвърждава и от показанията на свидетелите Д, според който синовете на общия наследодател са внесли в ТКЗС земи, които са получили като зестра и свидетеля Х, според който в ТКЗС освен общият наследодател са внесли земи и неговите синове-И., Т., С., както и Е., който е внук на общия наследодател (син на неговия син- И.). Според свидетеля К кмет на с. Ф. писмени документи няма, защото са изгорели. Показанията на този свидетел и на свидетеля П противоречат на горните, тъй като те установяват, че общият наследодател И е бил от богатите хора и е внесъл много земя, като те не знаят Истерия да е делил земята между синовете си. При липса на писмени доказателства за собственост, при липса на направено възражение за давност и въобще на установен начален момент за давностно владение и преобладаващи свидетелски показания, установяващи, че преди образуване на ТКЗС общият наследодател е поделил земите си между децата си, с които те са станали член- кооператори и наличие на косвени доказателства в подкрепа на тази теза (Протокол № 5/56 г.и общият сбор на разделите земи), настоящият съдебен състав приема за правилен извода на въззивния съд, че по никакъв начин не е установено, че именно процесните 21 брой земеделски земи са принадлежили на общия наследодател преди образуване на ТКЗС. На това основание правилно, като е приет предявения иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за недоказан и неоснователен, е оставено в сила проверяваното от въззивния съд решение. Последният не е допуснал визираните в касационната жалба нарушения по чл. 188 от ГПК (отм.) Въззивният съд след като подробно е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вярно и точно е формулирал правните си изводи, съобразно тях. Подадената касационна жалба е неоснователна. Пред вид изложеното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде оставен в сила, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение