Решение № 14153 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6958/2012 г.

ВАСVI отделение12.11.2012 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 2.04.2012 г., постановено по административно дело № 463/2011 г. по описа на Административен съд - Перник. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14153 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6958/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) - Перник, против решение № 34/2.04.2012 г., постановено по административно дело № 463/2011 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е отменена срещу заповед № РД-01/109 от 17.10.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Перник. Наведени са доводи за неправилност на решението, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Обоснована е и теза за законосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на заповедта. Ответникът по касация - Симеон Павлов Николов от гр. София моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Пернишкия административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс (СК) е оспорената от Симеон Павлов Николов заповед № ЗД-РД-01/109 от 17.10.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Перник, потвърдена с решение № 07 от 25.02.2010 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Русе, с която е разпоредено детето Силвия Симеонова Павлова да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван в РДСП - Перник. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. От фактическа страна е изяснено, че малолетното дете Силвия Симеонова Павлова е дъщеря на Симеон Павлов Николов, и е било настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето, като преди изтичането на шестмесечния срок по чл. 84, ал. 2 от СК баща му е бил задържан под стража и впоследствие приведен в затвора. Последното е било известно на социалните органи, но въпреки това кореспонденцията им с Павлов е била водена на адрес, на който последният вече не е пребивавал. При така установената фактическа обстановка съдът е стигнал до заключението, че административният орган неправилно е преценил фактическите обстоятелства, като е приел, че към момента на издаване на процесната заповед са били налице предпоставките по чл. 84, ал. 2 от СК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци. Тезата на касатора за противното не би могло да бъде споделена. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от издалия я е административен орган за нейната законосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Правилни са изводите на съда, че при издаването на оспорената заповед е нарушен материалния закон, поради неотчитане на обстоятелството, че бащата на детето е бил в обективна невъзможност да упражнява родителските си права, докато е бил в ареста и затвора. Задържането му под стража несъмнено е основателна причина по смисъла на чл. 84, ал. 2 от СК, поради която Симеон Павлов не е поискал своевременно прекратяване на настаняването на дъщеря му в социална институция от резидентен тип или промяна на взетата по отношение на нея мярка за закрила. Нещо повече, при ненадлежното му уведомяване за предприетите действия от социалните органи няма как да се приеме, че срокът за бащата е изтекъл. Горното сочи на липса на елемент от фактическия състав и се явява отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, преклудираща възможността да се разпореди нареденото от административния орган вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и законосъобразност на заповедта, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1