Решение № 12148 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез главен юрк. Т. Дечева, срещу тази част от Решение 1637 от 14.03.2023 г., постановено по адм. дело 9183/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с която по жалба на Гея строй груп ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) 22221020001621-091-001 от 26.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение 911 от 17.06.2021 г., издадено от и. д. директор на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която допълнително са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди: м. 09.2017 г. и м. 11.2017 г.; м.03, м.10, м.11, м.12.2018 г. в общ размер на 52 931,09 лева главница и лихви в размер на 15 140,53 лева, както и задължения за корпоративен данък (КД) за данъчни периоди: 2017 г. и 2018 г. в размер на 26 465,55 лева и лихви в размер на 9 908,43 лева. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на Гея строй груп ЕООД срещу РА. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По същество оспорва изводите на първоинстанционния съд за реалност на процесните доставки на стоки и услуги по фактури, издадени от доставчиците Грейт ривър асест ЕООД, Рубаят строй ЕООД Мики дизайн ЕООД и Валко прогрес ЕООД. В подкрепа на твърденията си посочва на първо място, че четирите дружества са дерегистрирани по ЗДДС, не са намерени на декларираните адреси за кореспонденция, с оглед на което не са представили изисканите документи и обяснения за изясняване предмета на доставките. Наред с това според касатора липсват доказателства за наличие на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, спомагащи за установяване на възможността им за извършване на процесните доставки на стоки и услуги. Предвид изложените обстоятелства счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел за доказано наличието на реално изпълнени доставки на стоки и услуги по процесните фактури единствено въз основа на несвоевременно представените договори, приемо-предавателни протоколи (ППП) и описи към тях. По отношение на доставките на стоки по фактури, издадени от Мики Дизайн ЕООД, касационният жалбоподател излага твърдения, че ангажираните от страна на РЛ доказателства са непълни и противоречащи си, недоказващи фактическото получаване на строителните материали. Доколкото мястото на доставка, с оглед липсата на данни за стопанисването на склад от страна на този доставчик, е останало неизвестно, основателно според касатора е взето предвид отсъствието на доказателства за извършен транспорт на стоките. Посочва се също така, че извършеното плащане не е доказано по безспорен начин. Аналогични са съображенията на касатора по отношение и на другите двама доставчици на стоки - Рубаят строй ЕООД и Валко прогрес ЕООД. По отношение на доставките на СМР по фактура, издадена от Грейт Ривър Асест ЕООД се оспорва възможността на дружеството доставчик да извърши фактурираните СМР. По подробно изложени твърдения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения ревизионен акт. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 19 773,74 лева съгласно представен на л. 20 от настоящото дело списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът Гея строй груп ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица , [жк], [улица], чрез своя процесуален представител адв. К. Рускова, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, както и за експертизи. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваната част от Решение 1637 от 14.03.2023 г., постановено по адм. дело 9183/2021 г. по описа на АССГ, е отменен по жалба на Гея строй груп ЕООД РА 22221020001621-091-001 от 26.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение 911 от 17.06.2021 г., издадено от и. д. директор на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която допълнително са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди: м. 09.2017 г. и м. 11.2017 г.; м. 03, м. 10, м. 11 и м. 12.2018 г. в общ размер на 52 931,09 лева главница и лихви в размер на 15 140,53 лева, както и задължения за корпоративен данък (КД) за данъчни периоди: 2017 г. и 2018 г. в размер на 26 465,55 лева и лихви в размер на 9 908,43 лева. В останалата, отхвърлителна част, решението не е обжалвано от Гея строй груп ЕООД, влязло е в сила, поради което не е предмет на касационна проверка. С оспорената в настоящото производство част от решение на АССГ е прието, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма и при липса на съществени процесуалния нарушения. За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на РА в оспорената част първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Този извод е обоснован, след като решаващият съд на първо място е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество поради липса на доказани реални доставки на стоки и услуги по фактури, издадени от доставчиците - Грейт ривър асест ЕООД, Рубаят строй ЕООД Мики дизайн ЕООД и Валко прогрес ЕООД. Мотивите на органите по приходите в тази посока се свеждат до липсата на доказателства за наличие на материална и кадрова обезпеченост, ненамиране на доставчиците на декларираните адреси за кореспонденция и непредставяне на изисканите документи, неустановен произход на стоките и местонахождението им към момента на фактуриране, непредставяне на доказателства за договаряне, съответно - изпълнение на доставки на услуги - СМР, включително и конкретизация на необходимите за това материали, уточняване за чия сметка са същите и изясняване на движението им с оглед влагането им при извършване на СМР на определен обект на ревизираното лице (РЛ). По изложените причини въпреки издадените фактури и тяхното надлежно осчетоводяване, органите по приходите са приели, че не са налице фактически извършени стопански операции от страна на доставчиците - Грейт ривър асест ЕООД, Рубаят строй ЕООД Мики дизайн ЕООД и Валко прогрес" ЕООД. На следващо място по делото са допуснати и съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) и допълнителна ССчЕ. В изпълнение на задачите вещото лице по първата експертиза дава заключение как са осчетоводени доставките на процесните услуги и строителни материали в счетоводствата на РЛ и доставчиците му; какъв е дължимият размер ДДС за съответните данъчни периоди, като за всеки един е посочил дължимия ДДС - с и без корекции от непризнат данъчен кредит, както и следващите се законови лихви. Посочен е и дължимият КД с и без корекции. Вещото лице по допуснатата и назначена допълнителна ССчЕ е определило размера на ДДС за възстановяване за отделните данъчни периоди, като за целта е изследвало и анализирало всички процесни данъчни периоди, визирани в РА и в основната експертиза, разграничавайки декларираните резултати преди ревизията и тези, въз основа на констатациите на органите по приходите, и е препратило към изготвената таблица за установяване на задълженията по РА. Дадено е и заключение в обобщен вид по периоди. При така установената фактическа обстановка, съдът, по отношение на спорната доставка на услуги с доставчик Грейт ривър асест ЕООД, е приел, че във връзка с сключен договор за СМР от 01.09.2017 г. между възложителя - Българска строително-инвестиционна компания ЕООД и РЛ, с предмет, съответстващ на основаната му дейност, между Геястрой Груп ЕООД като възложител и Грейт Ривър Асест ЕООД като изпълнител е сключен договор за възлагане извършването на СМР от 20.09.2017 г. с приложена към него количествено стойностна сметка (КСС). Прието е, че така представените от РЛ документи ведно с двустранно подписан протокол от 28.09.2017 г. за извършените СМР и приетата работа), преценени в своята съвкупност, доказват уговорените с договор и Акт обр. 19 СМР по фактура 2000000063/28.09.2017 г. Съдът, съобразявайки назначената по делото основна ССчЕ, е приел за доказано плащането по сметката на доставчика в Сибанк АД, както и осчетоводяването на фактурата по сметка 602 Разходи за външни услуги и включването в Дневник покупки и Справка декларация по ЗДДС за съответния данъчен период на Геястрой Груп ЕООД. За ирелевантно обстоятелство за признаване правото на данъчен кредит е прието осигуряването на материалите за възложената работа, тъй като те не са предмет на договорите. В този ред на мисли е посочено, че въпросите относно кадровата и техническа обезпеченост за осъществяване на доставката на услуги, както и относно счетоводното отчитане на доставките при доставчика, не може да се вменява в доказателствена тежест на получателя на доставката, от който се изисква единствено да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. На последно място и доколкото според административния съд липсват твърдения и данни за измама и злоупотреби, е прието, че правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано и на това основание. По отношение доставката на стоки, предмет на фактурите, издадени от доставчиците Рубаят строй ЕООД, Мики дизайн ЕООД и Валко прогрес ЕООД (с изключение на фактура 0100000030/10.04.2019 г. с ДО - 39 500,00 лева и ДДС - 7 900,00 лева), съдът е приел, че представените от РЛ доказателства установяват реално осъществени доставки на стоки. В тази връзка е прието за доказано прехвърлянето на собствеността върху вещите, предмет на спорните фактури, в които същите са индивидуализирани по вид, количество, мярка, цена. Наред с това, позовавайки се на приетото и неоспорено заключение по ССчЕ, съдът е приел, че стоките, предмет на процесните фактури, са безспорно получени и заведени на името на получателя стоки, а впоследствие са вложени и реализирани в икономическата му дейност. Възприети са изводите на вещото лице и относно надлежно счетоводно отразяване на спорните доставки и факта на плащането им. Прието е също така, че с подписване на протоколите и фактурите е постигнато съгласие за прехвърляне собствеността върху индивидуализирани движими вещи, а за доказване на тяхното реално предаване и получаване от РЛ са представени неоспорени от ответника приемо - предавателни протоколи, съответстващи като съдържание на описаните във фактурите движими вещи. По отношение на допълнително представените както с възражението срещу РД, така и с жалбата срещу РА до съда договори, приемо - предавателни протоколи и описи, съдът е намерил, че същите са достатъчно убедителни, въпреки несвоевременното им представяне, а освен това - не са били и оспорени от органа по приходите. Наред с това е прието, че доколкото не се установява процесните фактури да са с невярно съдържание, то същите не могат да бъдат квалифицирани като част от данъчна измама по критериите на т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09. Съобразено е също така, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост на процесните доставчици и непредставянето на транспортни документи не обуславят отсъствие на реално извършени доставки на стоки. Във връзка с последното обстоятелство е прието, че транспортирането на стоките е част от фактическия състав за доказване реалността на доставките само когато страните са уговорили транспортът им да се извърши от получателя, какъвто не е процесният случай. На последно място съдът е приел, че предвид наличието на доказателства, установяващи реално извършени стопански операции, отчетените във връзка с тях разходи са доказани с произтичащите от това материално правни последици, предвид което е прието, че не следва да се коригира финансовия резултат за целите на ЗКПО в посока увеличение със стойността на отчетените разходи. Посоченото обстоятелство мотивирало съда да приеме РА за незаконосъобразен и в частта на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г., с оглед на което РА е бил отменен и тази му част. Решението на Административен съд София град, в обжалваната, отменителна част, е валидно и допустимо, но частично неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В частта по ЗДДС, решението е неправилно относно данъчни периоди м. 09.2017 г., м. 03.2018 г., м. 10.2018 г., м. 11.2018 г. и м. 12.2018 г., съответно допълнително установени задължения за ДДС в размер на 39 757,13 лева и лихви в размер на 9 750,11 лева по 3 бр. фактури, издадени от Мики дизайн ЕООД, 4 бр. фактури, издадени от Рубаят строй ЕООД и 7 бр. фактури, издадени от Валко прогрес ЕООД. На първо място по отношение на издадената от Мики дизайн ЕООД фактура 0000000020/29.09.2017 г. с предмет шперплат влагоустойчив , шперплат черен (2,44 х 1,22 х 18 мм), двукомпонентна хидроизолация 24 кг чувал настоящата касационна инстанция счита, че към процесната фактура липсват съпътстващи доказателства, сочещи реалното извършване на доставката на стоки като приемо предавателни протоколи, описи или други досежно начина на предаване на стоките обстоятелство, което се потвърждава и от заключението на приетата по делото ССчЕ. Вещото лице е установило единствено факта на осчетоводяване на процесната фактура от задълженото лице и плащането в брой на 25.10.2017 г. съгласно вносна бележка. Следва да бъде посочено, че дори и да се приеме, че плащането е извършено, същото би представлявало само една индиция за извършена доставка на стока и не би могло самостоятелно, без наличие на други кореспондиращи му преки или косвени доказателства, да създаде сигурно убеждение за реалност на доставката. При липса на съпътстващи фактурите доказателства, установяващи предаване на стоките по процесната фактура като предпоставка и елемент от фактическия състав за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, не може да се установи по безспорен начин реалното получаване и индивидуализиране на процесните стоки по фактура 0000000020/29.09.2017 г., издадена от Мики дизайн ЕООД. На следващо място по отношение на фактура 0000000342/14.03.2018 г. и фактура 0000000367/26.03.2018 г., издадени от Мики дизайн ЕООД, административният съд неправилно е приел, че представените в ревизионното производство приемо - предавателни протоколи и описи установяват реално осъществени доставки на стоки. На първо място, видно от съдържанието на посочените фактури, предмет на фактура 0000000342/14.03.2018 г. е двукомпонентна хидроизолация 24 кг. чувал , а предметът на фактура 0000000367/26.03.2018 г. е шперплат водоустойчив . Във фактурите фигурират количество и единична цена. Съгласно двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи, представени с възражението срещу ревизионния доклад, материалите по фактурите са приети съгласно опис от 14.03.2018 г. и от 26.03.2018 г., в които описи същите са описани по вид и количество съответно от 14.03.2018 г. битумен грунд, хидроизолация, топлоизолации и тухли винербергер и от 26.03.2018 г. - пирони, арматурна тел, дървени кофражни греди и дъски кофражни, без да са посочени стойности и единични цени, като при съпоставка между съдържанието на описите и това на фактурите - не се констатират съответствия. Наред с изложеното, както правилно се сочи в касационната жалба, не се установява и фактическото получаване, респективно - прехвърляне правото на собственост върху строителните материали. В ППП и описа липсват данни за обект или място на предаване на процесните стоки. Според декларация на управителя на РЛ Р. Падински, стоките са получавани в склад за материали на адрес, находящ се в гр. Елин Пелин, бул. Новоселци 4 обект, за чието стопанисване от страна на Мики дизайн ЕООД няма никакви данни, информация и доказателства, включително и при извършената на това дружество ревизия. При това положение не може да се направи еднозначен извод къде и как са били предадени стоките. В контекста на изложеното, при липса на ясно разписване на мястото на доставката, основателно от страна на ревизиращия екип е взета предвид и липсата на доказателства по отношение на транспортирането на процесните стоки, каквито са и доводите на касационния жалбоподател. Представените с възражението срещу РД договори за превоз на товари от 14.03.2018 г. и от 26.03.2018 г., сключени от Мики дизайн ЕООД с Д. Маринов, в които отсъстват идентификационни данни за Маринов като ЕГН и адрес, и в които като превозно средство е посочен самосвал с рег. [рег. номер], под който номер при извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че е регистриран товарен автомобил марка Мерцедес , модел Спринтер , собственост на друго лице - Д. Андонов, [ЕГН], не са достатъчни, за да обосноват транспортирането на процесните стоки при липсата на други, ангажирани от РЛ транспортни документи, както и последващи договорите за превоз на товари доказателства, установяващи превозването на стоките, като пътни листи и т. н. Освен това, съгласно назначената по делото ССчЕ липсва информация за осъществено плащане по тези две фактури. Следва да бъде посочено, че в действителност това по какъв начин са били транспортирани стоките до получателя, както и къде са получени са обстоятелства, за които задълженото лице не може да бъде държано отговорно. В конкретния случай обаче, предвид липсата на убедителни доказателства за факта на предаване на процесните стоки от доставчика на получателя по спорните фактури, то липсващите доказателства за съхранение, транспорт и приемо - предаване на материалите следва да се ценят само като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки, тъй като в този случай същите са индиция, че липсва реално предаване, респективно - получаване на процесните материали. В този ред на мисли аналогично липсата на доказателства за материална и кадрова обезпеченост, както и отсъствието на информация за осъществено плащане също не могат да се вменят във вина на РЛ, но същите все пак следва да бъдат отчетени като косвени доказателства в подкрепа на извода за липсата на реалност на извършените доставките на стоки по процесните 2 бр. фактури. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав не споделя извода на административния съд за реално извършени доставки на стоки по 3 бр. фактури, издадени от Мики дизайн ЕООД. Аналогични са мотивите и относно фактура 2000000035/15.10.2018 г.; фактура 2000000036/17.10.2018 г.; фактура 2000000037/23.10.2018 г.; фактура 2000000038/29.10.2018 г., издадени от Рубаят строй ЕООД. Първоинстанционният съд неправилно е анализирал съответствието на приложените по делото доказателства а именно представените с възражението срещу РД приемо - предавателни протоколи и описи. Същите са частни диспозитивни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, поради което от съществено значение е обсъждането на всички доказателства в съвкупност. Не се касае за формална преценка за реквизити на документи, а за изискване за надлежно документиране на всяка стопанска операция, така че да се елиминира всякакво съмнение относно нейното осъществяване. При съвкупната преценка на данните по конкретния спор, настоящият състав намира, че извод за реалност на доставките не следва от събраните доказателства относно доставките по фактурите, издадени от Рубаят строй ЕООД. Стоките, предмет на доставка, не са били индивидуализирани във фактурите и в подписания договор между РЛ и доставчика обстоятелство, препятстващо извършването на съпоставка между тях и описите към приемо-предавателните протоколи, където за първи път материалите са били описани по вид и количество, но без единични стойности. Предвид изложеното нито във фактурите с посочен предмет строителни материали по опис , нито в ППП, в които е посочено, че материалите са приети по опис, без да са конкретизирани стоките по вид, нито в представения договор за доставка е налице информация, въз основа, на която да се извърши обвръзка между описите и останалите ангажираните доказателства, която да води до извода, че е налице реалност на извършените доставки на процесните стоки. По отношение на тези фактури са идентични и изводите за липса на фактическото получаване, респективно предаване на владението върху строителните материали, тъй като в ППП и описите към тях отново липсват данни за обект или място на предаване на процесните стоки. Според декларация на управителя на РЛ Р. Падински, стоките са получавани в склад за материали на адрес, находящ се в гр. София, ул, Невена Коканова 1 адрес, на който според установяванията на органите по приходите Рубаят строй ЕООД няма обекти. В тази насока следва да бъде споделен довода на касатора за липсата на доказателства по отношение на транспортирането на процесните стоки. На следващо място, неправилно административният съд е приел наличие на реално извършени доставки на стоки по 7 бр. фактури, издадени от Валко прогрес ЕООД: фактура 1100000065/20.11.2018 г.; фактура 1100000066/22.11.2018 г.; фактура 1100000067/26.11.2018 г.; фактура 1100000075/14.12.2018 г.; фактура 1100000074/10.12.2018 г.; фактура 1100000073/07.12.2018 г.; фактура 1100000072/03.12.2018 г. Следва да се посочи, че видно от РД (л. 87 гръб от първоинстанционното дело) още в хода на ревизията Гея строй груп ЕООД не е представило изисканите с ИПДПОЗЛ 8 бр. фактури, издадени от Валко прогрес ЕООД (включително и фактура 0100000017/08.02.2019 г. с предмет СМР, която не е предмет в настоящото производство). В тази връзка се установява, че вещото лице е работило по процесните фактури, без същите да са били събрани и приложени като доказателства по делото. Въпреки това обстоятелство съдът е кредитирал изцяло заключението по назначената ССчЕ, като не е коментирал отсъствието на посочените в нея документи по делото. Това обстоятелство е вследствие от липсата на собствен анализ от страна на съда на събрания доказателствен материал. При позоваване на доказателства, които не се съдържат по делото, е неясно на какво се основат констатациите на съда, като в резултат касационната инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение. В конкретния случай, обаче, доколкото цитираните фактури не са били представени още в хода на ревизията, същите няма как да бъдат анализирани от първоинстанционния съд при евентуално връщане на делото за ново разглеждане, съответно не могат да се изложат относимите факти, които се установяват от тях, като се препятства принципната възможност същите да бъдат обсъдени в съвкупност с всички представени по делото доказателства и в тази връзка да се изложат обосновани правни изводи. Настоящата касационна инстанция също не може да извърши съпоставка на липсващи фактури с представените с възражението срещу РД описи към приемо-предавателните протоколи и договор за доставка. С оглед на изложеното по съществото на спора, следва да се приеме, че липсват доказателства за реално предаване на стоките, предвид отсъствието на първичните счетоводни документи фактури, стоките по които да бъдат отнесени към представените ППП и описи. Предвид всичко изложено, решението в тази си обжалвана част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в тази му част. На следващо място обжалваното решение е правилно в частта, в която по жалба на Гея строй груп ЕООД е отменен РА 22221020001621-091-001 от 26.03.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение 911 от 17.06.2021 г., издадено от и.д. директор на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, в частта, в която за данъчни периоди м. 09.2017 г. и м. 11.2017 г. на дружеството допълнително са установени задължения за ДДС в размер на 13 173,96 лева главница и лихви в размер на 4 497,32 лева по 2 бр. фактури (фактура 0000000099/13.11.2017 г. и фактура 0000000141/30.11.2017 г.), издадени от Мики дизайн ЕООД, както и по фактура 2000000063/28.09.2017 г., издадена от Грейт Ривър Асест ЕООД. Следва да се посочи, че изводите на първоинстанционния съд за реално осъществени доставки на стоки по фактура 0000000099/13.11.2017 г. и фактура 0000000141/30.11.2017 г., издадени от Мики дизайн ЕООД, се подкрепят както от представените от РЛ писмени доказателства, в т. ч. приложените към съответните фактури първични съпровождащи документи двустранно подписани относно предаване на стоките договор за доставка на строителни материали, приемо - предавателни протоколи, фискални бонове и хронология на осчетоводените документи за периода от 01.11.2017 до 31.12.2017 г., така и от приетото и неоспорено от страните заключение по назначените ССчЕ. При анализ на доказателствата, от фактическа страна е установена взаимовръзката между тях, осъщественото разплащане, счетоводното им отразяване съобразно заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, както и факта, че предметът на доставките е свързан с основната икономическа дейност на РЛ. Правилно първоинстанционният съд, при формиране на преценката си за действителност на осъществената доставката на стоки е обсъдил и кредитирал приетите по делото доказателства, при което обосновано е прието, че стоките, предмет на процесните фактури, са договорени в договор за доставки, предадени съгласно двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, платени предвид представени фискални касови бонове, както и осчетоводени и включени в дневник на продажби и справка декларация по ЗДДС от Мики Дизайн ЕООД. В заключение следва да се приеме, че обосновано при преценката на неоспорените от приходната администрация писмени доказателства по реда на чл. 193 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК и § 2 ДР от ДОПК, първоинстанционния съд е достигнал до извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури на стоки. Изводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Неоснователни са и твърденията на касатора за липса на доказани доставки на СМР по фактура 2000000063/28.09.2017 г., издадена от Грейт Ривър Асест ЕООД. По делото е безспорно установено, че в хода на ревизията за доказване реалността на доставката на СМР услуги е представена фактура, договор за възлагане на строително монтажни работи от 20.09.2017 г., сключен между РЛ Грейт Ривър Асест ЕООД, двустранно подписана количествено стойностна сметка (КСС), от която се установяват видове работи, мерна единица, единична цена и обща стойност на извършените работи. Представени са и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, както и договор за предоставяне на материал. Правилно съдът е приел, че съвкупният анализ на неоспорените от приходната администрация писмени доказателства, включително и заключението по назначената ССчЕ, освен, че напълно си кореспондират досежно съдържанието си същите обуславят и извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури, като в допълнение настоящият съдебен състав счита, че като косвено доказателство за реалността на доставките следва да се отчете и факта на плащане на фактурите, установено с представена вносна бележка по сметка на доставчика. Следователно, изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА в частта му на допълнително установените на дружеството задължения за ДДС в размер на 13 173,96 лева главница и лихви в размер на 4 497,32 лева за данъчни периоди м. 09.2017 г. и м. 11.2017 г. по 2 бр. фактури, издадени от Мики дизайн ЕООД, както и по фактура, издадена от Грейт Ривър Асест ЕООД, е правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото. Решението, в тази му част, следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО: По силата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО определя кои разходи са документално обосновани тези за които е издаден първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция, т. е. документална обоснованост на стопанските операции ще бъде налице когато данъчно задълженото лице притежава първичен счетоводен документ, който отразява реално извършени доставки на стоки и услуги. Следва да се посочи, че липсата на доказателства за реално извършени доставки на стоки по 3 бр. фактури, издадени от Мики дизайн ЕООД, 4 бр. фактури, издадени от Рубаят строй ЕООД и 7 бр. фактури, издадени от Валко прогрес ЕООД рефлектира пряко и на отчетените разходи за тези доставки по ЗКПО по причина, че само действително осъществените сделки могат да се признаят разходи за дейността при получателя на фактурите. Доколкото по делото е безпорно установена липсата на реално осъществени доставки на стоки за данъчни периоди м. 09.2017 г., м. 03.2018 г., м. 10.2018 г., м. 11.2018 г. и м. 12.2018 г., то на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството следва да бъде преобразуван в посока увеличение с размера на данъчните основи по 3 бр. фактури, издадени от Мики дизайн ЕООД, 4 бр. фактури, издадени от Рубаят строй ЕООД и 7 бр. фактури, издадени от Валко прогрес ЕООД. Предвид изложеното данъчният финансов резултат за 2017 г. след преобразуване следва да бъде увеличен с 21 715,65 лева, а за 2018 г. в размер на 177 070,00 лева, като в резултат - КД за 2017 г. следва да се определи в размер на 2 171,57 лева главница и лихви, изчислени с лихвен калкулатор на НАП в размер на 603,87 лева, а за 2018 г. в размер на - 17 707,00 лева главница и лихви, изчислени с лихвен калкулатор на НАП в размер на 3 128,49 лева. В резултат общият размер на дължимия за внасяне корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. възлиза на сумата от 19 878,57 лева главница и 3 732,36 лева лихви. Предвид посоченото следва да бъде прието, че решението на АССГ се явява неправилно и в частта, в която е отменен РА досежно установените задължения по ЗКПО за данъчен период 2017 г. и 2018 г., като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК решението на АССГ следва да бъде отменено изцяло в тази му част и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което РА да се отмени за разликата над определената от настоящата инстанция сума в размер на 19 878,57 лева главница до определените с първоинстанционното решение 26 465,55 лева, както и за лихвите за забава за разликата над 3 732,36 лева до присъдените с първоинстанционното решение 9 908,43 лева. С оглед изхода на спора на ответника по касация не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства за реално извършени такива. На касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от жалбата. За първоинстанционното производство дължимите разноски са в размер на 7 131,00 лева. За касационното производство дължимите разноски са в размер на 7 213,88 лева. С оглед на изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски за две съдебни инстанции съобразно уважената част от касационната жалба в общ размер, възлизащ на 14 344,89 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,