Решение № 9281 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3051/2017 г.

Решение № 9281 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3051/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Р. М., представляван от адв. М. Левон, против решение № 53/19.01.2017 г., постановено по адм. дело № 1549/2015 г. по описа на Административния съд - В. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че съдът не е отчел в пълнота събраните по делото доказателства, както и че не е обсъдил възраженията на оспорващия за материална незаконосъобразност на акта и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът - заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът правилно е приел, че процесният акт за установяване на публично държавно вземане е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му. Съдът бил съобразил Заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е упълномощен зам. изпълнителен директор да издава актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерки за директни плащания, както и бил съобразил приложението на чл. 166, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. чл. 20а от ЗПЗП. Върховният административен съд - състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/32030/22.07.2011 г. (АУПДВ) на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Съдебното производство е протекло в условията на чл. 226 от АПК. С решение № 11832/03.11.2016 г. по адм. дело № 3333/2016 г. на ВАС, касационният съд е обезсилил първоначално постановеното решение като недопустимо и е прекратил производството, в частта, с която се оспорва законосъобразността на АУПДВ. Делото е върнато за ново разглеждане по жалбата на Ф. М., в частта, с която се оспорва валидността на акта. В изпълнение с касационните указание, съдът е провел производство по установяване на валидността на акта, като с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на Ф. М. за обявяване за нищожен на АУПДВ, с който по отношение на него е установено публично държавно вземане в размер на 27 995,42 лева, представляващо недължимо платена сума във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 03/220609/24489. Съдът е приел, че актът е валиден като издаден от компетентен административен орган и при спазване на изискванията за форма. Съдът е приел, че съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. П. аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК е прието, че вземанията на Разплащателната агенция са публични вземания, както и че АУПДВ е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му по аргумент от чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК. Съдът се е позовал на Заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г. на изпълнителният директор на ДФЗ, с която по отношение на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - С. К. са делегирани правомощия да издава актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерки за директни плащания. В случая в ЗПЗП не бил предвиден изричен ред за установяване на публичното вземане и съответно не е определен органа, който следва да издаде акта. Съдът като съобразил, че съгласно чл. 20а ЗПЗП /в редакцията му към датата на издаване на оспорения административен акт/ изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, приел, че изпълнителният директор е компетентен да определи органа, който следва да издаде акта. Като краен извод е прието, че АУПДВ е издаден именно от органа, определен от ръководителя на съответната администрация - в случая заместник -изпълнителния директор, упълномощен със Заповед № 01-РД/1288/08.04.2011 г. на изпълнителния директор, с което било спазено изискването на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Решението е правилно. Касационната инстанция напълно споделя съображенията на административния съд за установена компетентност на издателя на оспорения административен акт. ЗПЗП не определя правила за установяване на публичните държавни вземания, нито орган, който да е компетентен да издава актове с такова съдържание. Поради това, съгласно чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е определил органа, който следва да издава актове за установяване на публични държавни вземания. Със заповед № 01-РД 81288/08.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е възложил на заместник изпълнителния директор С. К. да издава АУПДВ по схемите и мерките за директни плащания. В този смисъл не е налице делегиране на правомощие, независимо от отразеното в заповедта. Правомощието за издаване на актове за установяване на публични задължения не се извежда от общата компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Това е специфична функция, която действително не е уредена в ЗПЗП. При отсъствието на норма, която да урежда това правомощие, компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания е органът, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК. Поради тези съображения настоящата инстанция намира, че съдът правилно е приложил материалния закон. Оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е ограничил обхвата на съдебния контрол като не е разгледал и не е се произнесъл по законосъобразността на акта от гледна точка на спазването на административнопроизводствените правила, спазването на материалния закон и съответства ли с целта му. Съгласно разпоредбата на чл. 224 от АПК, указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по - нататъшното разглеждане на делото. Предметът на допустимия съдебен контрол е определен за административния съд чрез решение № 11832/03.11.2016 г. по адм. дело № 3333/2016 г. на ВАС. П. силата на това решение, при новото разглеждане на делото съдът е бил длъжен на ограничи произнасянето си до спора за валидността на АУПДВ с оглед правилното приложение на чл. 168, ал. 3 от АПК. В тази връзка, неоснователни са възраженията, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е изследвал само възраженията относно компетентността на органа. Неоснователни са и доводите, че липсата на мотиви към акта е обстоятелство засягащо формата на акта, а от тук и преценката за валидността на акта. Спазването на правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, че актът следва да съдържа фактически и правни основания е свързано с изпълнение на производствените правила, обезпечаващи издаването на акта. Липсата или наличието на мотиви към акта нямат пряко отношение към валидността или формата на акта. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и като се отчете, че материалният интерес на делото е над 10 000 лева, че ответната страна не е представлявана в съдебно заседание, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в полза на ДФЗ, направено своевременно с молба от 14.06.2017 г., следва да бъде уважено за сумата от 200 лева. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение