Решение № 7065 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2016 г.

Решение № 7065 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "М. 1999" ООД моли да бъде отменено решение № 1312/14.06.2016 г. по адм. д. № 3853/2015 г. на АС-В. в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000315003140-091-001/18.09.2015 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС 17 781,98 лв с лихви за периода м. 12.2009 г. - м. 12.2011 г. и са определени задължения по ЗКПО за 2009 г. 3859,36 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и в тази част или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. По съображения в писмено възражение моли частната жалба на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба Директора на Директора на Дирекция "ОДОП"-В. по съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно в обжалваната част да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Подал е частна жалба против определение № 1922/19.07.2016 г. по същото дело на АС-В., с което е оставено без разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Подробни съображения излага в частната жалба. Моли делото да бъде върнато на съда за произнасяне по молбата по чл. 248 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Двете жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000315003140-091-001/18.09.2015 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС 17 781,98 лв с лихви за периода м. 12.2009 г. - м. 12.2011 г. и са определени задължения по ЗКПО за 2009 г. за корпоративен данък 3859,36 лв с лихви. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Рос комерс 73" ЕООД, "Преси" ЕООД, "Алекс ПН" ЕООД, "4М България" ЕООД, "Гери 79" ЕООД, "Зуза" ЕООД и "Дия" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на стоки не са осъществени. С решение № 560/07.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-В. при обжалването по административен ред РА е изменен в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2009 г., като е определен този данък в размер 3859,36 лв с 2162,34 лв лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения в потвърдената при обжалването по административен ред част по ЗДДС и ЗКПО. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, който се възприема напълно от настоящата инстанция. Съобразен с практиката на СЕО и СЕС е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури от издалите ги лица. При липса на транспортни средства и данни за ползван нает транспорт твърденията, че стоките са доставени от доставчиците до магазина на ревизираното лице не са доказани, както и приемо-предаване на родово определените вещи, описани във фактурите. Ползването на фактури с невярно съдържание правилно е преценено от органите по приходите и съда като изключващо добросъвестността на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че счетоводните отразявания на фактурите и извършените последващи доставки със стоки от същия вид не могат да установят осъществяване на доставките при липса на доказателства за приемо-предаване на стоките, описани във фактурите. Решението в частта по ЗДДС е съобразено с относимата практика на СЕС, цитирана от административния съд и като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО правилен е изводът на съда и на директора на Дирекция "ОДОП"-В. в решението, постановено при обжалването по административен ред, че изградената рампа с асансьор е неподвижно прикрепена към сградата, поради което не може да бъде определена като машина, производствено оборудване или апарати от категория II по чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, а представлява съоръжение по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗКПО - дълготраен материален актив от категория I с амортизационна норма 4%. Правилен е изводът, че не е приложим чл. 55, ал. 3 от ЗКПО за рампата с асансьор с годишна амортизационна норма 50%, след като изграденото не попада в категория II - машини, производствено оборудване, апарати. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът следва да възприеме изводите на органите по приходите в приложения РД № Р-03000315010535-092-001/22.04.2016 г. на ТД на НАП-В., в който за 2010 г. е приета приложимост на чл. 55, ал. 3 от ЗКПО за същата рампа с асансьор. Издаденият РА № Р-03000315010535-091-001/25.05.2016 г. на ТД на НАП-В., въз основа на цитирания РД, не е влязъл в сила и не се ползва със стабилитет относно установените в него данъчни задължения по вид, размер, период и основание. Констатациите за фактите във влязъл в сила РА имат доказателствено значение в друг процес наред с останалите доказателства по делото и не биха могли да обвържат съда при преценката на доказателствата, нито относно правната квалификация на спорното право. Решението и в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. С определение № 1922/19.07.2016 г. по същото дело АС-В. е оставил без разглеждане искането на директора на Дирекция "ОДОП"-В. за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се е позовал на т. 9 от решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че поради непредставен списък на разноските искането е недопустимо. В чл. 161, ал. 1 от ДОПК е предвидено присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като не е поставено условие да бъде представен списък на разноските. Юрисконсултското възнаграждение се дължи по силата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, чиято уредба е изчерпателна и не е налице хипотезата на § 2 от ДОПК за приложимост на чл. 80 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, поради което за неговото определяне от съда не е необходимо да е представен списък на разноските. Определението като неправилно следва да бъде отменено и делото в тази част следва да бъде върнато на съда за произнасяне по молба вх. № 10544/01.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-В. по чл. 248 от ГПК. Ответникът по касационната жалба има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1515,50 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,