Решение № 7592 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2079/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. против решение 1996/20.11.2024г., постановено по адм. д. 43/2024г. по описа на Административен съд Враца, с което са отхвърлени исковете срещу Община Оряхово за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и имуществени вреди в размер на 10 000 лева, за периода от 13.02.2018г. до приключване на проблема , в резултат на незаконосъобразни действия на общински служители. Касационната жалбоподателка М. П. твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в касационната жалба и в писмена защита, че съдът неправилно не е съобразил правото на ЕС и ЕКПЧ и не е приел за доказани настъпилите в причинна връзка с противоправното поведение вреди. Моли за отмяна на решението и присъждане на исковата сума изцяло. Ответникът Община Оряхово чрез кмета оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за касационната жалбоподателка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното съдебно решение са отхвърлени изцяло исковете, предявени от М. П. против Община Оряхово за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника. От фактическа страна съдът е приел за установено, че съгласно Удостоверение за граждански брак, издадено от ОбНС Оряхово на 08.11.1980г. след брака съпругата се именува М. П.. Същото е посочено и в извлечение от Акт за граждански брак 0054/1980г. издадено на 14.10.2014г. На това име на касационната жалбоподателка са издавани лични документи и свидетелства въз основа на общинските регистри. В приложените като доказателства лични документи касационната жалбоподателка фигурира с името М. П.. В извлечение от актовата книга на община Оряхово по Акт за граждански брак 54/1980 г. обаче е записано, че ищцата след брака ще носи фамилното име П. . Съгласно справка от Община Оряхово е установено, че лицето по гражданско състояние в Община Оряхово е извършило вписване в електронния регистър на общината, като през 2018г. е променило фамилията на касационната жалбоподателка от П. на П.. Дадени са свидетелски показания от въпросното лице - В. Н. М., която като служител в Община Оряхово до 31.12.2019 г. е работила по хартиените и електронните еквиваленти на Национална база данни. Тя е дала показания, че е извършила промяната в името на база на Акта за сключен граждански брак, въпреки че е установила, че в базата данни са четири имена; потърсила е в архив дали има решение на съда, но не е намерила и се е придържала към акта за граждански брак; счита че за извършените промени не е имала задължение да уведомява лицето, че са му променени имената. От писмените доказателства се установява, че промяната е извършена в изпълнение на годишен план на Териториално звено ГРАО-Враца за работа с период на изпълнение от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за въвеждане на атовете за брак в НРГС в НБД за годините 1980-1985 г. вкл. на липсващи актове за раждане, брак и смърт. Направена е справка в актовата книга за сключените граждански бракове през 1980 г. и по конкретно Акт за сключен граждански брак 54 от 08.11.1980 г. Данните от физическия хартиен носител на този акт са отразени в ЕЛРК, като ответникът се позовава на по арг. на чл. 57 и чл. 72 от Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функционирането на Единната система за гражданска регистрация. Това действие е довело до промяна на фамилното име на лицето П. на П. . Относно психологическото и здравословно състояние на М. П. са изслушани свидетелски показания. С Решение от 04.03.2022г. по гр. дело 20212120108443 по описа на Районен съд Бургас е допусната исканата от ищцата промяна на името на основание чл.19, ал.1 от ЗГР, като фамилията и е променена от П. на П.. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че се касае за фактическо законосъобразно действие на служител на община Оряхово, тъй като то е извършено на база на официални документи и нито българското право, нито правото на ЕС задължават служителя да уведоми съответното лице за промяната. Макар да не поставя под съмнение, че промяната на фамилното име е породило у М. П. негативни емоции и преживявания, административният съд е счел за недоказани както неимуществените, така и имуществените вреди, за които се претендира обезщетение по делото. Не е установена връзка между водените срещу касационната жалбоподателка изпълнителни дела и извършените във връзка с тях действия по събиране на вземания. За неоснователни са счетени доводите за невъзможността на М. П. да се снабди с лични документи /лична карта и международен паспорт/. Съдът е счел, че тя е могла да се сдобие с удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Прието е също, че доказаният в процеса стрес, претърпян от жалбоподателката няма доказателства да е свързан с проблемите с фамилното име. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Както е посочил и административният съд, касае се за трето поред касационно разглеждане на спора, след като с Решение 11612/14.12.2022 г. по адм. д. 4101/2022г. на ВАС е отменено Решение 43/07.02.2022г. на АдмС Враца, по адм. дело 513/2020 г. и делото е върнато на друг състав на АдмС - Враца за ново разглеждане с указания по прилагането на закона. При новото разглеждане съдът се е произнесъл с Решение 129/09.05.2023 г. по адм. дело 755/2023 г., което е обезсилено с Решение 499/16.01.2024г. по адм. дело 7060/2023г. на ВАС. За трети път се налага касационната инстанция да констатира касационни основания за отмяна на трето първоинстанционно решение на Административен съд Враца по исковото производство, започнало през 2020г. В хода на разглеждането са допускани системни нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с нарушение на принципа на служебното начало, неизясняване на спора от фактическа страна, игнориране на доказателствени искания на ищцата и неправилно прилагане на материалния закон. Вярно е, че исковата молба е била нередовна, но първоинстанционният съд е разполагал с правомощието при всяко от трите разглеждания да изиска уточняването и. Ищцата е посочила още в исковата молба, че незаконосъобразните действия по промяна на фамилното и име противоречат както на националното право, така и на правото на ЕС и ЕКПЧ, посочила е конкретни нарушени норми и е обосновала механизма на възникване на вредите. Не е имало пречка в хода на процеса тя да въведе и нови твърдения за нарушение на закона, което би довело до уточнение или изменение на основанието на иска, ако съдът беше дал възможност за това. Съгласно чл.171, ал.5 АПК, съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Ищцата е поискала експертиза за установяване размера на имуществените вреди, но по това искане няма произнасяне при нито едно от разглежданията на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Разпоредбата на чл.2в, ал.1 т.1 ЗОДОВ предвижда отговорност на администрацията за достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като съгласно чл.203 ал.3 АПК за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Ищцата е поддържала в процеса всяко от посочените правни основания едновременно и съдът е дължал произнасяне по всяко от тях. Административен съд Враца е следвало да съобрази, че съгласно чл.8, ал.1, т.1 и чл.25, т.1 от Закона за гражданската регистрация името е сред основните данни за гражданска регистрация на лицата и се съдържа в електронния личен регистрационен картон на съответното физическо лице. Промяната на име се допуска само от съда при условията на чл.19 и чл.19а ЗГР. Всички електронни лични регистрационни картони образуват регистъра на населението, който съгласно чл.22 от закона се подържа в електронен вид и формира Национална база данни "Население". Данните в електронния личен регистрационен картон се актуализират от общинската администрация въз основа на изчерпателно изброени документи, като съгласно чл. 27, ал.1 т.1 ЗГР актовете за гражданско състояние или електронните им еквиваленти са едни от тези документи. Останалите са заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес; удостоверение за промяна на гражданство; съдебно решение и други удостоверителни документи, касаещи гражданското състояние. Съгласно чл.105, ал.2 ЗГР обаче данните се въвеждат еднократно по място на възникване на събитието или по място на изменението. Разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗГР касае не промяна на имената на физическите лица по усмотрение на длъжностните лица по гражданско състояние, а само тяхната актуализация въз основа на новопредставени документи. Вярно е, че съгласно чл.41а, ал.4 ЗГР при несъответствие на данните в акта за гражданско състояние и неговия електронен еквивалент доказателствена сила имат данните, вписани в Акта за гражданско състояние, в писмен вид. Но и тази норма не дава право на длъжностните лица в общинската администрация да извършват промени в личните регистрационни картони, а от там и в регистъра на населението, особено без да уведомят за това засегнатите лица. Промяната на име, съдържащо се в личен регистрационен картон, съставлява действие на администрацията, което пряко засяга основни данни за гражданска регистрация на лицата, а от там и множество права и задължения, произтичащи от тази регистрация. Такава промяна не може да бъде следствие от просто фактическо действие, а се извършва в рамките на административно производство. Всяко длъжностно лице от администрацията е длъжно да спазва административно-производствените правила, когато предприема действия, водещи до засягане на права и задължения на лицата. Основно административно-производствено правило е уведомяването на засегнатите лица за започналите административни производства, съгласно чл. 26 АПК. Промяната в електронния личен регистрационен картон не може да бъде извършена без засегнатото лице да бъде уведомено и без преди това да се извърши надлежна проверка на действителните факти по случая. Името, освен че е част от основните данни за гражданска регистрация, е свързано и с основното право на личен и семеен живот на лицето, съгласно чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека. Намесата на държавата в това право е допустима, тъй като то не е абсолютно, но само в случаите, предвидени в закона и при надлежна проверка за пропорционалност на намесата. В случая промяната на името не почива на изрична норма на ЗГР, извършена е при нарушението на процесуалните права на касационната жалбоподателка и не е обоснована при надлежно извършена проверка за незаконосъобразност. Като е пропуснал да констатира тези нарушение при разглеждане на делото, административният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Освен това, името е едно от най-основните средства за идентифициране на човек и затова представлява лични данни. Събирането, обработката и съхранението на лични данни, включително имената, е обект на законодателно уреждане и от правото на ЕС, още повече когато засяга принципа на свободно движение на граждани. Съгласно бл.5, §1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) личните данни следва да бъдат обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните. Администраторът на лични данни не разполага с никакво право на преценка при спазване на този принцип. Всяко обработване на лични данни трябва, да съответства на принципите относно обработването на данни, прогласени в член 5 от ОРЗД. Високата степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и по-специално на правото им на личен живот, при обработването на лични данни е закрепено и в член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 16, параграф 1 ДФЕС, както и в чл.1 и съображения 1 и 10 от Регламента. Нарушение на правото на ЕС е налице. Нарушени са норми на Регламент на ЕС, който по определение има общо приложение, задължителен е и има пряка приложимост във всички държави членки на ЕС, следователно създава права и задължения за физическите лица и те може да се позовават на него директно пред националните съдилища. Както е посочено и т. 105 от решението на СЕС по дело С-571/16, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на ЕС предполага явно и значително неспазване от държавата членка на границите на нейното право на преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, умишленият или неумишлен характер на допуснатото нарушение или причиненото увреждане, или още обстоятелството, че с поведението си институция на Европейския съюз може да е допринесла за неприемането, приемането или запазването в разрез с правото на Съюза на определени национални мерки или практики. В случая е установено, че служителят на общината е пренебрегнал задължението си да уведоми лицето за промяната на името му и не е съобразил в материалноправен аспект както националното право, така и правото на ЕС. Това е довело до неправилна обработка на лични данни, която нарушава законовите задължения на администратора. При това служителката е констатирала разминаванията в документите, не е установила допълнителни данни, налагащи промяна на името и въпреки това е пристъпила към тази промяна, продължавайки да е убедена и да твърди пред съда, че не дължи никакво уведомяване на засегнатото лице. Неправилен е и изводът на съда, че в процеса не са доказани вреди в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото нарушение. Съдът изрично е посочил, че промяната на фамилното име е породило у М. П. негативни емоции и преживявания, във връзка с което са изслушани и свидетелски показания. Поради това изводът, че за тези негативни емоции и преживявания не се дължи обезщетение е необоснован и противоречи на материалния закон. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. В случая, както се установи, касационната жалбоподателка е понесла неимуществени вреди, състоящи се в психологически и емоционални болки и страдания. Те са понесени в резултат на промяната на името, за което тя не е била своевременно уведомена. Засягането на основно право поражда неимуществени вреди. Доказателствата по делото обаче не сочат на засилен интензитет и период на страдание, освен обичайното раздразнение и неудобства, произтичащи от противоправното деяние. Негативните последици са търпяни от момента на узнаване за извършената промяна и могат да бъдат репарирани до завеждане на исковата молба, тъй като присъденото от съда обезщетение по принцип не може да обхваща по дълъг период освен изтеклия до момента на завеждане на исковата молба, освен при дължими периодични плащания. Искане за изменение във връзка с периода на иска не е заявено своевременно. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че обезщетение в размер на 2500 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Тази сума е следвало да бъде присъдена и на касационната жалбоподателка. Поради това решението ще следва да бъде съответно отменено и посочената сума- присъдена. При събраните доказателства, не е налице основание за присъждане на обезщетение в по-голям размер за неимуществени вреди. В останалата част исковете са неоснователни. Като краен резултат изводите на съда относно имуществените вреди са правилни. Твърдените имуществени вреди, свързани с водени изпълнителни производства, не разкриват никаква причинна връзка с противоправното поведение на служителката на община Враца. Що се отнася до разходите за съдебни производства, те се присъждат в рамките на съответните производства, в зависимост от изхода на спора. Поради това в останалата обжалвана част решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират и не се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение