Решение № 12375 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 539/2013 г.

Решение № 12375 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 539/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, (с предишно наименование Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП), срещу решение № 2536/16.11.2012 г. по адм. дело № 1668 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, VI състав. С решението е отменен Ревизионен акт № 131106305/13.02.2012 г. издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената част с Решение № 467/2.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в размер на 5 321.50 лв., за данъчен период 1.08.2011 г. до 31.08.2011 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - "КРИСМАР" ООД, ЕИК 112613154, чрез адв. Н. Бангеев оспорва касационната жалба в писмено становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 131106305/13.02.2012 г. издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената част с Решение № 467/2.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в размер на 5 321.50 лв., за данъчен период 1.08.2011 г. до 31.08.2011 г. по 3 фактури, издадени от доставчика ЕТ "НЕЛИ - Х. С." - гр. Казанлък:

• фактура № 0000000274/15.07.2011 г. на стойност 3 000 лв. и начислен ДДС в размер на 600 лв. с посочен предмет на доставката - глог цвят ронен - 1200 кг;

• фактура № 0000000275/15.07.2011 г. на стойност 18 000 лв. и начислен ДДС в размер на 3 600 лв., с посочен предмет на доставката - липа цвят - био - 2000 кг;

• фактура № 0000000281/19.08.2011 г. на стойност 5 607.50 лв. и начислен ДДС в размер на 1 121.50 лв., с посочен предмет на доставката - липа цвят - био - 275 кг, глог цвят - био 133 кг и бъз цвят - био 280 кг.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства - писмени, гласни и експертно заключение, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки с предмет доставка глог, липа и бъз. В мотивите си съдът е посочил, че от констатациите на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза и представените в ревизионното производство приемо- предавателни протоколи се налага извода за съществуването на стоките, наличието им при доставчиците, както и за прехвърлянето на правото на собственост върху тях. В допълнение административният съд се е позовал на решение от 21.06.2012 г., постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Решение от 6.09.2012 г. на СЕС по дело С-324/11, като е счел, че в конкретния казус органите по приходите не са представили доказателства, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от данъчна измама.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, установяват, че доставчика ЕТ "НЕЛИ - Х. С." - гр. Казанлък, действително е извършил доставка на стоките, документирани в издадените фактури.

В хода на ревизията не е бил спорен фактът, че фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, а стойността по фактурите е платена; установено е, че данъкът е начислен според изискванията на чл. 86, ал. 1 ЗДДС, като в тази връзка по делото са представени данъчните фактури, в които данъкът е отразен на отделен ред, справките-декларации за съответния месец и дневниците за продажби, в които фактурите са посочени. Реализацията по трите фактури е осчетоводена по посочените в заключението сч. сметки, като приходите от продажбата е продажната стойност на билките по кредит см. 702, и приходите от продажба на услуги - стойността на транспорта и таксите по кредит см. 703; осчетоводяването е базирано на посочените документи - издадена от доставчика фактура, ведно с договор, кантарни бележки и приемо-предавателен протокол.

В мотивите на първоинстанционното решение и на решението на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", е посочено обстоятелството, че дружеството, издало фактурите е представило договорите, въз основа на които е предоставена стоката с фактурите, ведно с приемо-предавателни протоколи и кантарна бележка за фактурираните количества билки - по време на ревизионното производство.

Не може да бъде приет довода на органите по приходите, че представените от доставчика доказателства не доказват наличието на реална доставка.

Отделно от това от изслушаната експертиза се установява, че в счетоводствата на прекия доставчик и жалбоподателя с проследяване на последващото /след закупуването им/ движение на стоките, като вещото лице е потвърдило осъществена последваща доставка на стоката, фактурирана с процесните първични счетоводни документи.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя приетото от административния съд, че от събраните доказателства се установява, че към всяка от процесните фактури е налице приемо-предавателен протокол и кантарна бележка /обща за фактурираното количество/, съответстващи с датата на издаване на фактурата. В кантарната бележка са посочени конкретни лица - представители на контрагентите и подписали документа; вид на опаковката, наименование на стоката - различните видове билки; количество поотделно за билка. Приложените към всяка от процесните фактури приемо-предавателни протоколи и кантарната бележка, удостоверяваща количеството стока, сочат, че стоките са индивидуализирани и предадени, съответно приети. Билките по двете фактури са във фактическо владение и ведно с последното количество по ф-ра № 281 са натоварени и транспортирани от спедитора Шенкер ЕООД. За извършената доставка на стоки /последваща реализация, продажба/ до конкретната трета страна, Крисмар ООД представило два инвойса от 19.08.2011 г. Митническа декларация от 19.08.2011 г. с отбелязана дата на пристигане 28.08.2011 г., сертификатите за произход и фитосанитарен, VIES декларация, ф-ра № 135504/31.08.2011 г. от Шенкер ЕООД за платено международно навло 6 912.22 лв. за бруто тегло 6 503 кг. с изпращач Крисмар ООД. Стоката и по трите фактури е реализирана по извършената доставка с клиент М. Хербс САЩ и е взета съответстващата сч. операция /дебит с-ка 411/4 - клиенти - М. Хербс; кредит с-ка 702 - приходи от продажби на стоки с продажна стойност на билките; кредит с-ка 703-приходи от продажба на услуги - транспорт и такси. В. Л. е посочило, че по аналитичните партиди на реализираните билки по последващата доставка няма налични остатъци.

Само по себе си обстоятелството, относно ресурсната обезпеченост на ЕТ "НЕЛИ - Х. С." - гр. Казанлък, не е основание да се отрече претендираното право на приспадане на данъчен кредит. В съответствие с предписанията на понастоящем действащия ЗДДС, административният съд е обосновал изводите въз основа на анализ на преките, а не на предходните доставки. Наличието или липсата на доказателства единствено по отношение на ресурсната обезпеченост на доставчика е факт, който сам по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен кредит, като наред с това в конкретния случай според настоящата инстанция са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи съществуването на стоката (глог, липа и бъз) и нейното предаване от прекия доставчик на данъчнозадълженото лице.

Освен това поведението на прекият или предходните доставчици не би могло да бъде контролирано от получателя по доставката, нито пък да бъде отнапред гарантирано, че прекият доставчик ще изпълни надлежно задълженията си, и при поискване, ще се отзове и представи исканите от администрацията документи. В тази вр. се отбелязва, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение.

В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че касационният състав споделя тезата на първостепенния съдq че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в тълкувателно приложимото Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите лежи задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,