Решение № 136 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2012 г.

Решение № 136 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК Молба за отмяна на решение от 21.03.2007 г. по гр. д. № 9712/2002 г. на Софийски районен съд 32 състав, влязло в сила като потвърдено с решение от 15.01.2008 г. по гр. д. № 1551/2007 г. на Софийски градски съд II а състав е постъпила от К. И. Б. от [населено място], кв. Д. С влязлото в сила решение е бил отхвърлен частичен иск на настоящия молител за ангажиране отговорността на [фирма] от непозволено увреждане, за вреди причинени от това, че след като в качеството си на неин длъжник по два договора за кредит от 1998 г. е предал заложените в полза на последната трактори и самосвал, с което погасил задълженията по единия и частично по другия договор за кредит, ответникът неправомерно образувал изпълнителни дела през м. вай 1999 г. за опис и продажба на ипотекиран имот и за изземане на останалите в негово владение два трактора. Банката поискала и било наложено административно ограничение да напуска страната - злонамерен акт причинил морални вреди, вреди са причинени също от самоуправните действия на банката по изземане на имущество на 19.08.1999 г., както и от това че въпреки стойността на иззети или предадени активи, П. неправомерно се снабдява с изпълнителен лист от 30.03.2001 г. и иска обявяването на ищеца в несъстоятелност за фирма ЕТ Фрукт - К. Б. Оспорва се законността на предявените в тази връзка действия Частично предявеният размер на вредите към 15.08.2002 г. (при предявяване на иска) е бил обоснован с това, че към 1999 г. задълженията са били погасени, но банката продължава да предявява претенции за несъществуващи дългове и за постигане на целите си използва всички възможни законни и незаконни средства, психическо насилие, злоупотреби, публични внушения, които действия са съсипали семейството, бизнеса и здравето на ищеца Искът по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е бил отхвърлен с атакуваното решение като недоказан по отношение на правопораждащи конкретни противоправни действия или бездействия, каквито не са образуването на изпълнителни дела, упражняването на заложното право, упражняване на правото да иска обявяване в несъстоятелност, или мерките за гарантиране изпълнение от страна на длъжника. Като нови писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и обстоятелства, свързани с основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, молителят К. Б. сочи данни за образуваното н. о. х. д. № 2268/2011 г. по описа на СРС, НО IV състав Прилага съдебно удостоверение от 21.03.2011 г. за предмета на делото и неговата висящност, протокол от съдебно заседание на 20.07.2011г за конституирането му като частен обвинител, справка кога молителят се е запознал с материалните по преписката. Подсъдим по делото е М. Б. Б., с обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК. Приложен е и обвинителният акт по пр. пр. № 10572/2007 по описа на СРП от който е видно, че по наказателното дело се разследват като деяние действията и бездействията на синдика по несъстоятелността. Основание за отмяна на решението молителят обосновава с твърдението си, че по приключилото дело не е знаел горните обстоятелства, а те доказват твърдението за противоправна цел по отношение на имуществото му. Съдията по делото за несъстоятелност Б. Самоковски, назначил синдика Б. е починал, представя се препис - извлечение от смъртен акт от 21.01.2011 г. Представят се и протоколи с негови показания, снети в качеството му на свидетел по дознанието, според молителя съдържащи неистини. За тези обстоятелства и за твърденията, свързани с неправомерни интереси и действия от страна на представители на Първа инвестиционна банка, според молителя следва да се направи извод и от приложените извлечение от сметка на [фирма], както и от останалите приложените към молбата доказателства, чието непредставяне не се дължи на липса на дължима грижа при водене на делото от негова страна Ответникът по молбата П. АД са заявили становище по молбата за отмяна, с което оспорват нейната основателност. Иска се присъждане на възнаграждение за представителство по чл. 78, ал. 8 ГПК Молбата е процесуално допустима, по същество е неоснователна. За да е налице основание за отмяна на атакуваното влязло в сила решение, следва да са съществували обстоятелства от съществено значение за неговия изход, които молителят не е знаел или не е могъл да докаже, а ако се касае за престъпно действие на лица от кръга, посочен в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, то основанието за отмяна следва първо да се установи по надлежния ред, с присъда на компетентния наказателен съд, или по реда за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК. Едва след като престъпното обстоятелство бъде установено по надлежния ред, а не на етап разследване, образуване на наказателно производство, разпит на свидетели, повдигане на обвинение, внасяне на обвинителния акт в съда и др. процесуални действия, евентуално ще се преценява по същество основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Доказателствата, с които молителят се е снабдил понастоящем и е приложил, установяват образувано наказателно производство, но същите не могат да служат нито в подкрепа на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито сочат на предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. На следващо място, не е налице условието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представените доказателства и изтъкнатите обстоятелства като цяло да са от значение за решаването на спора по конкретния иск, предмет на гр. д № 9712/2002 г. на Софийски районен съд 32 състав По това дело, заведено от молителя на 18.08.2002 г., не са били доказани правопораждащите за претенцията факти, а нито едно от посочените първоначално или допълнително в молбата обстоятелства и доказателствата за тях в периода след завеждане на иска, не е свидетелство за факт, на който искът е бил основан. Искът, по който е произнесено атакуваното по реда на отмяната решение, е бил основан на фактите, изложени в исковата молба и осъществили се до момента на предявяването му. Тъй като процесуалният закон не допуска към основанието на иска и към предмета на делото да бъдат прибавяни нови фактически основания на търсеното от ищеца обезщетение, то няма как по-късно настъпило обстоятелство, изтъквано в същата вредоносна връзка, да се яви от значение за делото. При това договор за цесия от 16.04.2004 г. между П. АД и [фирма] е бил представен в хода на делото. Доказателственото му значение спрямо настъпили по- рано факти е съобразявано при решаващата дейност на съда. Банката е прехвърлила вземанията си към ищеца, което нито е относимо към основанието на иска обстоятелство, нито е обстоятелство, останало недоказано. Не може да бъде приложено основанието за отмяна и поради това, че сега молителят се е снабдил с извлечение от сметка на [фирма], за да може да бъде направи извод по силата на въпросния договор за цесия имало ли е изпълнение, парични постъпления и пр. Действия по събиране дълга или липсата на такива действия след 2004 г. нямат пряка или косвено доказателствена връзка с фактите от значение по приключилия съдебен спор - фактите, поради чието неустановяване искът е бил отхвърлен. По доказателствата събрани в рамките на гр. д. № 9712/2002 г. на Софийски районен съд 32 състав молителят е коментирал и пълното движение на сметките си в ответната банка, чието представяне е изисквал, видно от молба с дата 31.05.2007 г. пред СГС. Приложените към молбата за отмяна писмени документи, които свидетелстват за събития, последващи по време (че М. Б. е сключил неизгодна сделка в кръга на службата си като синдик за сметка на ЕТ Фрукт К. Б. през 2004г, с което е извършил престъпление, че съдията при Врачански окръжен съд, водил делото по несъстоятелността се бил самоубил през 2011 г. и с какво съзнание го е направил, че нито една стотинка от проданта на движимите и недвижими вещи не е била използвана за удовлетворение на кредитори, а сумите са присвоени, за това че са провеждани процесуални действия по други дела във връзка с тези твърдения (протокол по н. о. х д. № 2268/2011 г. на СРС, НО 4 състав и протокол от 11.11.2008 по гр. д № 12199/2006 на СРС ) не могат да имат значението на обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1 т. 1 ГПК, за да се допусне въз основа на същите отмяна на влязло в сила съдебно решение по дело гр. д. № 9712/2002 г. на Софийски районен съд 32 състав. Поначало не отговарят на изискването на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подавани от настоящия молител жалби по други съдебни производства или становища и сигнали до прокуратурата или съда, множество от които приложени към молбата му от 14.02.2013 г. по делото. По отношение на твърденията, че са налице нови писмени доказателства за неправомерните или престъпни действия и цели на съдията Б. Д. Самоковски, назначил Б. за синдик по делото за несъстоятелността, понастоящем починал, следва да се изтъкне, че от приложените към молбата за отмяна извлечение от сметка, протоколи за разпит на свидетел не може да се направи извод в тази връзка. Освен това решението, чиято отмяна се иска, не е постановено в производството по несъстоятелност, нито неправомерно поведение на съдията по несъстоятелността, или на назначения синдик, е сочено като основание, на което ищецът е основал претенциите си срещу Банката по отхвърления с влязло в сила решение иск. За пълнота следва да се изтъкне, се при допълнително посоченото от молителя за сведение решение № 58 от 03.04.2013 г. по описа на ВКС ТК, с което по молба на К. Б. е постановена отмяна на влязло в сила решение № 1256/19.03.2009 г. на СГС и връщане на делото за ново разглеждане, в този случай искът е бил основан на обстоятелства, пряко свързани с част от изтъкваните и понастоящем нови обстоятелства и доказателства (извлечение от сметка на А. Сървиз ООД), но същевременно различни от обстоятелствата, свързани с предмета на произнасяне при атакуваното понастоящем решение, с оглед времето на настъпването им, а от тук и разликата в значението на едни и същи доказателства по различните дела. Предвид изложеното молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Следва да се присъди исканото от ответната защита възнаграждение за представителство от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 120 лева. Върховният касационен съд, състав на III г. о.