Решение № 13452 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2010 г.

Решение № 13452 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ахмед Юсеин Зурнаджи от гр. Бургас против решение № 417/21.04.2010 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 205/2010 г., с което се отхвърля жалбата му срещу заповед № 3502/11.11.2009 г. на зам. кмета на община Бургас, издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ за премахване на преместваем обект под № 62 от помощната схема-павилион за промишлени стоки в УПИ I-28,20,21, общинско, кв. 143, РЦ "М. Рудник", с размери 2,00 м /5,00 м. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна кмет на община Бургас писмено оспорва жалбата. Ответникът Зейра Мехмед Зурнаджи не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна при липса на основания по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед е разпоредено премахването на преместваем обект за търговска дейност/чл. 56, ал. 1 ЗУТ/ - павилион за промишлени стоки. Неговото предназначение, вида на конструкцията и местоположение са описани в констативния акт и първоначално не са оспорени с възражението срещу него. За обекта няма издадено разрешение за поставяне в съсобствения с общината урегулиран поземлен имот, поради което подлежи на премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Неоснователно се поддържа от касатора немотивираност на акта, като не е изложено едно от двете фактически основания в цитираната законова разпоредба. Изрично в заповедта е посочено поставянето на обекта без разрешение за това. Не се твърди и не се доказва издаването на разрешение и/или поставяне на обекта в противоречие с него, поради което другото основание от нормата е невъзможно. Няма пречка за мотивиране на заповедта с препращане към констативния акт, въз основа на който е издадена, както е направено в случая. Разпореденото със заповедта премахване на обекта съответства на изложеното фактическо основание за издаването й-липса на разрешение за поставянето му. Описанието на обекта с № по помощна схема е извършено в заповедта и непосочването му в констативния акт не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При липсата на конкретно твърдение, че процесният обект представлява масивно строителство, а не преместваем павилион и с оглед доказателствената сила на редовно съставения и връчен констативен акт относно вида на обекта, за съда не е възникнало задължение за служебно назначаване на вещо лице. При неоснователност на касационните оплаквания, потвърждаващото заповедта решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд