Решение № 10397 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2021 г.
ВАСВторо отделение14.10.2021 г.
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 6982 от 07.12.2020г., постановено по адм. дело 13077/2019г. по описа на Административен съд София - град.ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град.РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по две касационни жалби от Столична община, представлявана от Кмета, чрез процесуалния представител юрк. Стоянов и София еърпорт Център ЕАД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Партенова против решение 6982 от 07.12.2020г. по адм. дело 13077/2019г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменен мълчалив отказ по молба вх. РИС19 ГР94 1582 от 01.10.2019г. на район Искър на Столична община /СО/ и е изпратена административната преписка на Кмета на СО район Искър на СО за произнасяне по молбата с изричен акт при съобразяване на дадените в решението указания по прилагането на закона. В касационната жалба на Столична община се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че липсват предпоставките по чл. 190 ал. 6 ЗУТ, поради и което не е била удовлетворена молбата на жалбоподателя пред първата инстанция, а обратния извод на АССГ е неправилен. Твърди и че в производството не са участвали всички заинтересовани лица, съсобствениците на имота, за който се иска прокарване на временен път, а е бил конституиран като страна само един от съсобствениците. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу мълчаливия отказ. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на ответник. В касационната жалба на София еърпорт Център АД твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК, тъй като навежда доводи за липса на законовите предпоставки по чл. 190 ЗУТ за издаване на заповед за прокарване на временен път до имота на П. Колев. Иска оспореното решение да бъде отменено. Ответникът П. Колев, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Ответника К. Колева не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежни страни, участвали в първоинстанционното производство и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Оспореното съдебно решение е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано и постановено по жалба на П. Колев срещу мълчалив отказ по молба вх. РИС19 ГР94 1582 от 01.10.2019г. на район Искър СО, с която е поискал от Кмета на СО район Искър издаването на заповед на основание чл. 190 ал. 6 ЗУТ за осигуряване на достъп до ПИ идентификатор 68134.1503.980 чрез прокарване на временен път през ПИ идентификатори 68134.1503.1178 и 68134.1503.1042 /погрешно посочен в решението отново като ПИ 68134.1503.1178/. С оспореното решение съдът е отменил мълчалив отказ по молба с посочен вх. Номер на Район Искър на СО и е изпратил преписката на Кмета на СО район Искър за произнасяне съобразно, дадените в решението указания по прилагането на закона. Съдебното производство по делото е започнало с конституирането като ответник на Кмета на СО район Искър, тъй като със заповед на Кмета на СО са делегирани правомощията по издаване на заповеди по чл. 190 ал. 6 ЗУТ на Кметовете на райони на Столична община. С определение от 29.09.2020г. /стр. 135 от делото на АССГ/ е отменено протоколно определение от 21.09.2020г. за даване ход на устните състезания по адм.д. 13077/2019г. на АССГ и е заличен като ответник по делото Кмета на СО район Искър. С това определение от 21.09.2020г. като ответник по делото е конституирана на основание чл. 215 ал. 2 ЗУТ Столична община и делото е насрочено в открито съдебно заседание, като е приключило с ответник Столична община, съответно решението е съобщено на Столична община. Оспорва се мълчалив отказ на Кмета на СО район Искър да издаде заповед по чл. 190 ал. 6 ЗУТ., на който със заповед на кмета на Столична община са делегирани правомощия в този смисъл. Въпреки това издателят на административния акт, който е и би следвало да е Кмета на СО район Искър, макар да е бил първоначално конституиран като ответник по делото, впоследствие е заличен и е заменен от Столична община, която не е нито издател на акта, нито има друго качество в производството, която сега е касационен жалбоподател. Разпоредбата на чл. 215 ал. 2 ЗУТ, на която се е позовал съдът, за да заличи кмета на СО район Искър и да конституира Столична община като ответник по делото е неотносима в случая. Според нея По реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3, като по делото се призовават общината и заинтересуваните страни. Тази разпоредба се отнася за обжалване на решенията на комисията по чл. 210 ал. 3 ЗУТ, а именно решенията за изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в предвидените от закона случаи. При оспорване на решения на комисията по чл. 210 ал. 3 за изготвени и одобрени оценки за определено обезщетение съгласно чл. 215 ал. 2 ЗУТ като ответник по делото се призовава съответната община. В случая обаче предмет на производството не е решение на комисията по чл. 210 ал. 3 за определяне на оценка и обезщетение, което е следващ етап от производството по издаване на заповед по чл. 190 ЗУТ. В случая предмет на производството е мълчалив отказ на кмета на СО район Искър за издаване на заповед по чл. 190 ал. 6 ЗУТ, за което са му делегирани правомощия със съответна заповед на кмета на СО, като надлежен ответник в производството е издателят на акта или органът, който следва да издаде акта /предвид това, че е оспорен мълчалив отказ/, а именно кмета на СО район Искър. При тези факти настоящият състав намира, че оспореното решение на АССГ е постановено без участието на надлежна страна. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал или който би следвало да издаде /при мълчалив отказ/ административния акт. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая с определение от 29.09.2020г. е заличен надлежния отметник Кмета на СО район Искър, издател на оспорения административен акт в случая мълчалив отказ, а вместо него неправилно е конституирана като ответник Столична община при липса на предпоставките по чл. 215 ал. 2 ЗУТ липса на акт на комисията по чл. 210 ал. 3 ЗУТ и която не е страна по материалното правоотношение и не е процесуално легитимирана да участва в съдебното производство. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Поради това конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като органът, издал оспорения административен акт, не е конституиран /бил е заличен/ като страна в първоинстанционното производство, а като ответник е конституиран субект, който не притежава процесуална легитимация, съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим. По изложените съображения оспореното решение на АССГ като постановено при участие на ненадлежна страна е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Ето защо съдебният акт следва да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложеното по - горе и при конституирането на надлежните страни в производството. По претенциите на страните за разноски за настоящата инстанция на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 3 пред. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,