Решение № 9160 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3866/2013 г.

Решение № 9160 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3866/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма против решение от 21.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2561/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Две могили, област Русе е депозирал писмено възражение за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - "София - Стройпроект" АД, със седалище град София не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав е било разрешение № 135/11.10.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с което е разрешено на "София - Стройпроект" АД, гр. София, да извърши за своя сметка проучване на скалнооблицовъчни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за подземните богатства в площ "Мишевски поляни", разположена в землището на град Две могили и село Пепелина, община Две могили, област Русе, при посочени в разрешението условия. От доказателствата по делото е установено следното: Със заявление вх. № ЗНПБ-2070/11.09.2007 г. "София Стройпроект" АД, гр. София, е поискало предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства в площ "Мишевски поляни", землище с. Бутово, общ. Павликени, обл. Велико Търново на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Производството по предоставяне на разрешение по това заявление е било прекратено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 43, ал. 2 във вр. с чл. 56, т. 4 от ЗПБ, поради това, че посочената местност попада в обхвата на площ "Чатала", за която е открита процедура по предоставяне на разрешение за проучване на неметални полезни изкопаеми. С писмо вх. № ЗНПБ-2070/23.11.2007 г. дружеството е заявило промяна в координатите на исканата площ "Мишевски поляни" и е посочило проучвателна площ "Мишевски поляни" в землищата на с. Пепелина и с. Две могили, общ. Две могили, обл. Русе. Във връзка с откриване на производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, с писмо изх. № 91-00-259/08.04.2009 г. министърът на околната среда и водите е уведомил Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Министерство на отбраната и Министерство на културата за постъпилото заявление и е поискал становище за съгласуване по чл. 26 и чл. 51, ал. 1 от ЗПБ. Всички те са дали положителни становища за предоставяне на разрешението. Съгласно чл. 26 от ЗПБ уведомителни писма за откритата процедура са изпратени и до Областния управител на област Русе и до кмета на община Две могили. Съответно с писма от 13.10.2009 г. и от 02.10.2009 г. двамата са отговорили, че посочената площ не попада в урбанизирана територия и няма граници с влязъл в сила подробен устройствен план. Процедурата по съгласуване на разрешението е продължила през 2009 г., като положителни становища са заявени от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на здравеопазването, Министерство на външните работи, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на отбраната, Министерство на земеделието и храните, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В свое писмо изх. № 09-00-915/08.05.2009 г. на министъра на културата е посочено, че в територията на площ "Мишевски поляни", разположена в землищата на гр. Две могили и с. Пепелина попада културна ценност - селище от периода на Първата българска държава. Във връзка с това министерството съгласува исканото разрешение, но при спазването на две изисквания, изрично посочени в писмото: Проучвателните работи да бъдат предхождани от оглед на терена от специалист-археолог от Регионалния исторически музей - Русе, който да посочи местата, които да бъдат изключени от обхвата на проучванията. За резултатите от огледа да бъде изпратен писмен доклад до Министерство на културата и до Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности. Второто изискване е по време на проучването да се спазват изискванията на чл. 160, ал. 2 от Закона за културното наследство. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото разрешение. Тричленният състав е приел, че производството по издаване на процесното разрешение е започнало през 2007 г., при редакцията на чл. 26 от ЗПБ в ДВ, бр. 23/1999 г., като впоследствие с ДВ, бр. 80/2008 г. разпоредбата на чл. 26 от ЗПБ е изменена и тя предвижда строг ред и конкретни срокове за изискване на становище и за съгласуване с органите, посочени в закона. В разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗПБ е посочено, че становищата следва да се изискат в 14-дневен срок от постъпване на заявлението и срокът на съгласувателните процедури не може да е по-дълъг от 30 дни. До 2009 г. компетентният орган по чл. 7, ал. 2 от ЗПБ, който към този момент е министърът на околната среда и водите, не е предприел никакви действия по съгласуване с посочените в закона министерства. Писмото, с което за пръв път се иска съгласуване по чл. 26 от ЗПБ е от 08.04.2009 г. Цялата процедура по съгласуване е протекла през 2009 г. При това с § 86 от ПЗР на ЗИДЗПБ /ДВ, бр. 70/2008 г./ е разпоредено процедурите, започнали до влизане в сила на този закон, да се приключат по досегашния ред в срок от две години от влизането му в сила - до 11.08.2010 г. Процедурата не е приключена в указания срок. С нова разпоредба - § 105, ал. 1, 2 от ПЗР към ЗИДЗПБ /ДВ, бр. 100/2010 г./ е определен срок от два месеца от влизане в сила на закона, в който всички висящи преписки да бъдат предадени на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и процедурите, започнали до влизане в сила на този закон, да се довършат от него по досегашния ред. Видно от доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма относно одобряване на проект за разрешение, той е внесен за разглеждане от МС на 22.07.2011 г. Поради това първоинстанционният съд е приел, че оспореното разрешение е в противоречие с изискванията на цитираните по-горе разпоредби на ЗПБ. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно прилагане на материалния закон, поради обстоятелството, че процедурата е започнала на 23.01.2007 г., като заявеният размер на площта е отговарял на изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 5 от ЗПБ. Площта по заявлението е била съгласувана с положителни становища от компетентните министерства по чл. 26 от ЗПБ и на практика процедурите са били приключили преди влизането в сила на § 105, ал. 2 от ПЗР на на ЗПБ /обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, с оглед на което производството е следвало да приключи по досегашния ред. Това оплакване е било обсъдено от първоинстанционния съд, като правните му изводи се споделят от касационната инстанция. Производството по предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства е регламентирано в чл. 51 - 53 от Закона за подземните богатства. То започва с подаване на заявление до компетентния министър по чл. 7, ал. 2 от закона. Съгласно чл. 52 от ЗПБ заявлението се разглежда в 30-дневен срок от публикуване на обявлението в "Държавен вестник" по чл. 39, ал. 1, т. 3 от закона и заявителят се уведомява писмено за решението в 14-дневен срок. Компетентният министър се произнася след задължително проучване съобразно условията на чл. 56 от ЗПБ и изготвя проект за разрешение в 30-дневен срок от уведомлението до заявителя. Кратките срокове за съгласуване и строго регламентираната процедура в закона са продиктувани от изискванията, на които трябва да отговаря издаденото разрешение. Законът предполага задължително съгласуване по чл. 26 от ЗПБ със специализирани карти и регистри, с компетентните министри по опазване на националната сигурност и отбрана, за защитените със закон територии, обекти и културни ценности, като самата разпоредба допълнително поставя конкретни срокове за съгласуването. Допълнителни изисквания са поставени с разпоредбата на чл. 56 от ЗПБ, съгласно която следва да се съобрази дали територията на проучването не попада в урбанизирана територия, с граници, определени с влязъл в сила подробен устройствен план. Производството пред административния орган е започнало на 23.11.2007 г., при редакцията на ЗПБ /обн. в ДВ, бр. 55/2007 г./, като с изменението на същия /обн. в ДВ, бр. 70/2008 г./ с § 86 от ПЗР на ЗПБ е даден двегодишен срок от влизането му в сила да бъдат приключени по досегашния ред започналите процедури. По отношение на производството по издаване на процесното разрешение, предмет на съдебен контрол, този срок е изтекъл на 11.08.2010 г., като същото не е приключило с административен акт. Поради това спрямо процедурата вече са били приложими разпоредбите на § 105, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗПБ /обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ в срок до два месеца от влизането в сила на този закон министърът на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие и благоустройството предават на министъра на икономиката, енергетиката и туризма всички преписки по заявления и открити процедури, свързани с предоставяне на разрешения за търсене и проучване или за проучване и на концесии за добив, които не са приключили, като процедурите, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по досегашния ред. Така дадената законова възможност обаче определя определен срок, в който започналите процедура по стария ред могат да приключат до досегашния ред, но под приключване следва да се разбира издаване на разрешение в определения от закона двумесечен срок. При липса на издадено такова до изтичане на максимално определения срок, процедурата по издаване на разрешително следва да бъде съобразена с новите изисквания. В случая доказателствата по преписката установяват, че законовите срокове и регламентираната процедура по издаване на разрешение за добив не са били спазени от компетентния орган - министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Поради това правилно с мотивите на оспореното решение е прието, че след като процедурата продължава по досегашния ред, административният орган е бил длъжен да спази изискванията на чл. 51 - 53 от ЗПБ. С изменението на чл. 26, ал. 1 от ЗПБ /обн., ДВ, бр. 100/2010 г./ е предвидено, че производството по издаване на разрешение за търсене и проучване следва да бъде съгласувано с кметовете, на територията на чиито общини е разположена площта за търсене или проучване или за концесионна площ, с цел установяване дали тази площ попада в урбанизирана територия с граници, определен с влязъл в сила подробен устройствен план; територия, в чиито граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или на обект на социалната или на техническата инфраструктура - публична общинска собственост; територия с обществено предназначение, която е включена в приета от общинския съвет програма или план за развитие на общината по чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА. Тези изисквания не са съществували в предходната редакция на текста при откриването на процедурата, поради което поради неприключването й в законно установените срокове, е следвало да бъдат изпълнени преди издаването на разрешението. Правилни са и изводите на тричленния състав, че административният орган е следвало да извърши проучване на предпоставките на чл. 56 от ЗПБ. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 5 от ЗПБ е категорична, че предоставянето на разрешение за проучване се отказва мотивирано, когато кандидатът предяви искане за предоставяне на права за подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 за площ, която попада в територия по чл. 26, ал. 1, т. 2, като преди издаване на процесното разрешение министърът на икономиката, енергетиката и туризма е бил длъжен да проучи и съгласува дали заявената за проучване площ не попада в урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила ПУП. Това съгласуване по чл. 26 от ЗПБ е следвало да стане в 14-дневен срок от получаване на заявленията по висящите преписки и съгласувателната процедура е следвало да продължи не повече от 30 дни. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, че конкретните изисквания ще бъдат предвидени в бъдещия договор за проучване, тъй като законът изисква предварителни съгласувателни процедури и извършване на проверка, които предшестват издаването на разрешителното, а не последиците от него. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав