Решение № 10452 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2602/2023 г.

ВАСОсмо отделение01.11.2023 г.докладчик Мария Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 95 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело 719/2022 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на ИТР ГЛОБАЛ ЛОГИСТИК" ЕООД, [ЕИК], гр. Харманли сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Стамова-Стойкова против Решение 95 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело 719/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отменено по жалба на ИТР ГЛОБАЛ ЛОГИСТИК" ЕООД Решение 32-220440/01.07.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МRN 21BG001008034415R0 от 26.04.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 5562.94 лева - мито и ДДС, ведно с начислена лихва за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора оспорва изводите на съда, че не са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил, както и че административния орган неправилно е определил нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение. Иска се отмяна на решението. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - ИТР ГЛОБАЛ ЛОГИСТИК" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Георгиева в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд гр. Хасково е Решение 32-220440/01.07.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МRN 21BG001008034415R0 от 26.04.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения за мито и ДДС. Според фактическите установявания, оспорения административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от жалбоподателя декларация във връзка с внос от Канада на употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Jeep, модел Wrangler, шаси (VIN) 1C4AJWAG1HL742708, при която е установено, че митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение е 4 599,18 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, предвид декларирания в посочената МД метод за определяне на стойността с код 1 "Договорна стойност на внасяните-стоки", като е взета предвид цената на автомобила в размер на 3 500 CAD, преизчислена по валутния курс за митнически цели 1, 31405 BGN/CAD, приложим към датата на приемане на МД. Изчислени са вземания за мито в размер на 359.92 лева и ДДС в размер на 1011.82 лева. При възникнали съмнения относно действителната цена на стоката е извършен последващ контрол на митническата декларация и е взета предвид налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 25. 01.2021 г. за сумата от 15 900 САD с посочен продавач "INSURANCE COMPANY.Митническите органи са приели, че липсват доказателства в подкрепа на декларираната цена - поръчки, оферти, плащания за автомобила или др. предшестващи сделката; липсват доказателства за извършени плащания към продавача; приложение към митническата декларация "Permit VEIHICLE PORTION" L 5409649 от 15.12.2020 г. за процесното МПС е издадено в страната на износа /КАНАДА/ на името на RAFCO INSURANCE CO LTD., което не съвпада с данните от приложения към митническата декларация BILL OF SALE; в приложения към МД PERMIT-VEHICLE PORTION 15409649 от 15.12.2020 г. за автомобила, като собственик бил посочен PAFCO INSURANCE CO LTD и не бил отразен следващ купувач. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Административният съд е приел, че основанието за отхвърляне на декларираната митническа стойност се основава изцяло на данни от интернет сайт, без тези данни да са подкрепени с доказателства, като едновременно липсва оспорване на автентичността на представения документ за продажба на стоката. Съобразено е, че информацията в обявата в посочения сайт има неофициалния характер и при съблюдаване на принципа за свобода на договарянето, закупуването на автомобила на посочената в МД цена е напълно допустима хипотеза, приета за доказана от съда, тъй като е подкрепена с декларирана пред официални държавни органи информация, ведно с представена фактура за закупуване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон. Съдът правилно е определил основният спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил без да е установил предпоставките за приложението на цитираната разпоредба. Позоваването на данни от проведения на 25.01.2021 г. търг, обявени в интернет, съгласно които автомобила е продаден на друго лице, различно от дружеството ИТР ГЛОБАЛ ЛОГИСТИК" ЕООД не е достатъчно да се обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила. Съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес пред тази на представената фактура. Но дори тези данни, да се приеме, че обосновават основателни съмнения относно договорната стойност на процесния автомобил, то не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. От друга страна, в случай, че при извършения последващ митнически контрол основателните съмнения за достоверността на декларираните данни не са отпаднали и договорната стойност на внесената стока не може да бъде определена съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническите органи на основание чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е следвало да пристъпят към определяне на митническата стойност чрез последователното прилагане на методите, предвидени в чл. 74 § 2 и § 3 от същия регламент, което в случая не е сторено. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд Хасково не страда от заявените пороци в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1000 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение