Решение № 2937 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16743/2009 г.

Решение № 2937 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16743/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Неделчо Едрев Едрев от гр. Варна, чрез пълномощника адвокат Милен Ралчев, против Решение № 1754 от 23.10.2009 г., постановено по адм. д. № 3048 по описа за 2008 г. на Административен съд-гр. Варна. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с аргумент, че "съдът не изпълнил задължението си" да упражни косвен съдебен контрол върху предходен административен акт, а именно Решение № 673/26.01.2000 г. на ПК - гр. Варна, легитимиращо наследниците на Ефросина Григорова Събева като носители на право на собственост върху имот № 6818 по кадастрален план от 1956 г., който включва и имот № 472 по действащия кадастрален план на местността "Бялата чешма". Иска отмяна на решението, отмяна на заповедта на областния управител в частта, с която се отнемат части от имота на жалбоподателя - № 472, за да се създаде новообразуван имот № 4231, като преписката да се върне на административния орган с указания имот № 472 да бъде отразен с площ от 1120 кв. метра. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - Областния управител на област Варна не изпраща представител, в писмено становище чрез юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба. Заинтересованите страни Георги Димитров Георгиев, Стоянка Димитрова Ялъмова, Марийка Димитрова Йорданова, Живко Костадинов Жеков, Костадинка Димитрова Димитрова Димитрова, Русанка Димитрова Кирова, Съби Шидеров Събев, Васил Шидеров Събев, Добра Костадинова Петкова, Деспа Костадинова Петкова, Димитра Николова Петкова, Божидар Григоров Василев, Магдалена Александрова Делистоянова и Албена Александрова Делистоянова не се явяват и не изпращат представител. В писмени бележки Съби Шидеров Събев оспорва жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като в случая предмет на оспорване, респективно на разглеждане в административното производство пред първоинстанционния съд е само и единствено заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, като в това производство е недопустимо разглеждането на материалноправни въпроси досежно собствеността на имотите. Намира, че решението е съобразено с чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, видно от основното и допълнителното заключение и на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, тъй като от двете съседни разлики на наследниците на бившия собственик е обособен имот № 4231 с площ 754 кв. м., в която площ е включена разликата над 600 кв. м. от имот № 472, а само при налична площ под този размер ППЗСПЗЗ допуска тя да остане в имота, отреден за бившите ползватели. С оглед горните съображения счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на Неделчо Едрев Едрев от гр. Варна, против Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна, в частта й относно имоти пл. № № 472 и 4231. За да постанови решението си съдът приел за установено, че с оценителен протокол № 067/21.09.1993 г. в полза на жалбоподателя Н. Едрев е извършена оценка на 600 кв. м. от имот в местност "Ян Тепе"/Манда Гьолджу/, представляващо място с площ от 1191 кв. м., че съобразно препис извлечение N915/15.03.1969 г. на ДЗС на оспорващия било предоставено право на ползване на пустееща земя от ДЗС в землището на "Виница" от 1.000 дка, а с нотариален акт № 96, том XVIII, дело № 8476/1994 г. било признато право на собственост на Н. Едрев по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. идеални части от място с площ от 1000 кв. м. съгласно препис-извлечение, а съгласно оценителен протокол с площ от 1191 кв. м., представляващо имот N472 по проектоплана на м"Бялата чешма" /л. 8 от делото/. С Решение № 673 от 21.3.2000 г. ПК - Варна възстановила правото на собственост на наследниците на Ефросина Григорова Събева/заинтересовани страни /в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на нива от 9.884 дка, находяща се в терен по § 4 на Виница, в местността, Дилбер чешма", имот N 6818 от КП от 1956 г., като от КП"Бялата чешма и Дъбравата" имотът включва пл. NN 469 и спорния имот № 472, както и части от множество други имоти, заявен от Русанка Димитрова-Кирова в качеството й на наследник на Ефросина Григорова Събева със заявление № 40629а/26.02.1992 г. В регистъра на имотите към ПНИ наследниците на Ефросина Григорова Събева са вписани като собственици на новообразуван имот № 4231 при отредена площ на имота от 754 кв. м, а като собственик на новообразуван имот № 472 с отредена площ на имота 600 кв. м. е вписан Неделчо Едрев Едрев, с посочено правно основание - оценителен протокол N067/21.09.1993 г. Съдът събрал като доказателство и уд-я за наследниците на Ефросина Г. Събева. Освен с посочените доказателства, съдът обосновал решението си и с неоспореното/основно и допълнително/ заключение на вещо лице, че имоти с NN 472 и 4231 по ПНИ се включват в площта и границите на имот N6818 по КП от 1956 г., че са спазени техническите изисквания при изработването на ПНИ за двата спорни имота № 472 и № 4231 относно площ и лице съобразно чл. 28 ППЗСПЗЗ, включително по отношение на отнетата част от имот № 472, приобщена към новообразувания имот № 4231, като новообразувания имот № 4231 по ПНИ попада с площ от 544 кв. м. в имот № 472 от действащия КП и че местоположението на имота на оспорващия е съобразено със съществуващите сгради и съоръжения. Обсъдил, че Н. Едрев е собственик на 600 кв. м. идеални части от имот с площ от 1000 кв. м. съобразно неговия нотариален акт, че неговото право на ползване се е трансформирало в право на собственост до размера от 600 кв. м. съобразно нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и че от разликата над 600 кв. м., заедно с други съседни разлики е обособен самостоятелен новообразуван имот N 4231 с площ от 754 кв. м. Приел, че по отношение на този имот са спазени изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съгласно който разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот /имоти/ с размер не по малък от 250 кв. м. Оттук извел решаващия си извод, че с ПНИ на оспорващия е бил отреден имот съобразно неговото право на собственост, поради което приел за неоснователен релевирания довод за незаконосъобразност на оспорената заповед . При постановяване на решението съдът преценил всички представени по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Обоснован е извода, че с оглед събраните по делото доказателства заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна, предвид следното: Жалбоподателят е обжалвал пред административния съд заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти относно процесните имоти по съображения, че ПНИ не е съобразен с неговото право на собственост. Обосновал този свой довод с твърдяна/но недоказана/ незаконосъобразност, дори нищожност на Решение № 673 от 21.03.2000 г. на ПК - Варна за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ефросина Григорова Събева в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 9.884 дка, находяща се в терен по § 4 на м. "Виница". Съгласно нормата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в ДВ. С оглед установеното в заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ /л. 241 и 267/ и от приложените към нея скици/л. 243 и 258 от делото/ обоснован и правилен е извода на съда, че съобразно представения на л. 8 от делото нот. акт № 96/94 г., легитимиращ Н. Едрев като собственик на 600/1000 кв. м. идеални части и тъй като неговото право на ползване се е трансформирало в право на собственост до размера от 600 кв. м. съобразно нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, то законосъобразно по ПНИ от разликата над 600 кв. м., заедно с други съседни разлики е образуван нов поземлен имот № 4231 с площ от 754 кв. м. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Следващата алинея урежда отношенията, свързани с хипотезата, в която разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Изрично е уточнено, че само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: При изготвянето на ПНИ, одобрен с обжалваната заповед са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ относно правата на ползувателя - жалбоподател. Видно от изложеното по-горе по отношение на установеното от в. л., съдът е извел обоснования извод, че са спазени изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ по отношение на жалбоподателя, който е трансформирал правото си на ползване в право на собственост за 600 кв. м, в какъвто именно размер му е отреден имот № 472 по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед. Спазена е и разпоредбата на ал. 7 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, която освен условията за образуване на нов имот от съседни разлики изрично посочва, че разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя, но в случая тази хипотеза не намира приложение. От анализа на цитираните разпоредби следва, че обосновано със събраните доказателства и с разпоредбите на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ административният съд е преценил като неоснователни доводите на жалбоподателя против заповедта, в частта й относно имоти пл. NN472 и 4231. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС - напр. Решение № 1457 от 03.02.2009 г. по адм. д. № 10813/2008 г., Решение от 15.02.2010 по адм. дело № 16740/2009 г. - двете на IV отд. на ВАС. По останалите възражения в жалбата: ВАС намира за неоснователен основния довод в касационната жалба, че съдът не изпълнил "задължението си да упражни косвен съдебен контрол" върху предходен административен акт, а именно Решение № 673/26.01. 2000 г. на ПК гр. Варна за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ефросина Григорова Събева в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 9.884 дка, находяща се в терен по § 4 на м. "Виница". В производството по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, а и въобще в административното производство, съдът няма задължение да осъществява косвен съдебен контрол, респ. да отмени посоченото по-горе решение на ПК - Варна за реституиране на земеделски имот на предишния собственик. Съдът правилно не се е произнесъл по възражението на Н. Едрев за нищожност, респ. за незаконосъобразност на решението на ПК по реда на косвения съдебен контрол, тъй като косвен съдебен контрол върху административни актове упражнява гражданския съд в производствата по общия исков ред, а административният съд се произнася само по жалби срещу конкретно посочени административни актове - така и в Решение № 12976 от 28.11.2008 г. по адм. д. № 7630/2008 г., IV отд. на ВАС ВАС неведнъж се е произнасял в смисъл, че предходна заповед не е предмет и не може да бъде предмет на съдебен контрол в производство, образувано по жалба срещу друг административен акт. В административното производство се преценява законосъобразността на пряко обжалвания административен акт и косвен съдебен контрол върху друг административен акт е недопустим. Така напр. в Решение № 4868 от 16.05.2007 г. по адм. д. № 2555/2007 г., IV отд. на ВАС. Доводът, че "на основание този порок" била накърнени правата на оспорващия, тъй като бил лишен от възможността да придобие разликата над 600 кв. метра до действителната площ от 1191 кв. м. от имот № 472 не намира опора в закона, даже напротив, по аргумент от разпоредбата на § 4з, ал. 1, пр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. И още - в съдебно-административното производство не могат да се разрешават спорове за материални права и да се признават права на собственост. Последното съображение, че планът не е съобразен с правата на собственост на имота, се явява опровергано от неоспореното заключение на вещото лице. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,