Решение № 1519 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10944/2009 г.

Решение № 1519 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10944/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 70 и чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/. Образувано е по касационна жалба от Стоян Димитров Димитров - Казаков, от гр. София и по частна жалба от Владимир Асенов Спасов, от гр. София, против Решение № 8779/01.07.2009 г. по адм. дело № 7590/2009 г. на Върховен административен съд, VII - отделени. Първият обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 50/07.04.2009 г., по преписка № 95/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, а вторият обжалва решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против същото решение на КЗД и производството по делото е прекратено. В касационната жалба на Стоян Димитров Димитров-Казаков не се сочат конкретни основания, по смисъла на чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, за отмяна на обжалваното решение. В частната жалба на Владимир Спасов също липсват конкретни отменителни основания. Поради смъртта на този жалбоподател, в хода на касационното производство, е заместен от правоприемниците си - наследници по закон, на основание чл. 227 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, а именно: Зонка Златкова Спасова, Ирина Владимирова Спасова и Спас Владимиров Спасов. От последните не е постъпило становище по частната жалба. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез юрисконсулт Горянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - началника на "Пресцентър и връзки с обществеността" на Народното събрание на РБ, не изразява становище по касационната и частна жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за недопустимост на частната жалба, поради просрочие. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, при служебната проверка за допустимост на подадените жалби, установи: Касационната жалба на Стоян Димитров Димитров - Казаков е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Частната жалба на Владимир Спасов, заместен от правоприемниците си, е процесуално недопустима, поради просрочие. Налице е основанието по чл. 236 АПК, във вр. с чл. 215, т. 3 и чл. 230 от АПК за оставяне на частната жалба без разглеждане и за прекратяване на производство по нея, заради просрочие. Частната жалба е постъпила във ВАС, на 14.07.2009 г. /вторник/, а срока за обжалване на решението, имащо характер на определение в обжалваната му част, е изтекъл на 13.07.2009 г., в присъствен ден - понеделник. Този срок, съгласно чл. 230 от АПК е 7-дневен и се брои от датата на съобщаване на решението /определението/, което видно от приложеното до Владимир Спасов съобщение - на л. 42, е станало на 06.07.2009 г., като е изтекъл на 13.07.2009 г. Изложеното сочи на просрочие от един ден, което прави частната жалба недопустима. По същество касационната жалба на Стоян Димитров-Казаков е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, 3-членният състав на Върховен административен съд, VII отделение, е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против Решение № 50/07.04.2009 г. по преписка № 95/2008 г. на КЗД, като неоснователна. С последното е установено, че спрямо Стоян Димитров-Казаков не е налице дискриминация по признак на обществено положение от страна на началник отдел "Пресцентър и връзки с обществеността" към Народното събрание на РБ и са оставени без уважение молбите му от 18.03.2008 г., 15.04.2008 г. и 07.05.2008 г. За да отхвърли жалбата срещу решението на КЗД, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е постановен от компетентен орган, в законния му по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД състав, при спазване на административнопроизводствените правила, с форма и съдържание по чл. 66 от ЗЗД и при правилно приложение на материалния закон. При анализ на доказателствата, съдът е извел извод, че не е налице твърдяната от касатора дискриминация по признак на обществено положение, като журналист във в."Работническо дело", от страна началник отдел "Пресцентър и връзки с обществеността" към НС на РБ, защото не е доказано различното му третиране спрямо останалите субекти в еднаквостта на общественото им положение. Приел е, че липсват елементите от фактическия състав на дискриминацията по този признак, тъй като ограничението за достъп на журналисти с цел отразяване дейността на Народното събрание е на основание утвърден ред и приети правила, със Заповед № 850-05-2/07.01.2008 г., изм. и доп. със Заповед № 850-05-9/25.01.2008 г. на Председателя на НС, които важат еднакво спрямо всички. С тях не се дискриминира една категория журналисти на друга, с цел различно третиране и унижение, както се сочи от касатора, а се поставят условия за достъп до НС, с цел нормално функциониране на институцията, която е законово оправдана. Съдът е анализирал подробно и възраженията за наличието на конфликт на интереси у членовете на КЗД, като ги е намерил за неоснователни, с оглед възможността за отстраняването им по чл. 44, ал. 2 и 3 от ЗЗД, която не е използвана от Стоян Димитров - Казаков. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, изводите на тричленния състав на ВАС, за неоснователност на жалбата срещу решението на КЗД по преписка № 95/2008 г., са законосъобразни. Обосновано и в съответствие с доказателствата е прието, че не е налице причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение към лицето и причината за него, изразяваща се в дискриминационния признак "обществено положение" по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. С оглед данните по делото правилно е прието, че поведението на началник отдел "Пресцентър и връзки с обществеността" към Народното събрание на РБ не може да се квалифицира като проява на дискриминационно отношение спрямо касатора, защото не е в резултат на различно третиране, основано на признака обществено положение - журналист във в. "Работническо дело", а е резултат на дейност по изпълнение на правила и условия, приети с Ред за достъп на журналисти, фоторепортери и др., с цел отразяване дейността на Народното събрание, утвърден със Заповед № 850-05-2/07.01.2008 г., изм. и доп. Заповед № 850-05-9/25.01.2008 г. на Председателя на НС, издадени на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Съгласно този Ред, е въведено ограничение за достъп до НС от страна на журналисти и други категории лица, за отразяване дейността му, които не разполагат с пропуски - постоянни или за еднократно посещение. Касаторът, както правилно е прието и от решаващият съд, не е разполагал с пропуск от посочените видове, поради което и не е осъществил достъп до НС. Същият обективно не е отговарял на критериите за издаване на постоянен пропуск, посочени в Докладна записка от 08.01.2008 г. на началник отдел "Пресцентър и вр. с обществеността", а именно не принадлежи към национален вестник със седмична периодичност, който да поддържа постоянни новинарски и обзорни коментарно-аналитични рубрики с обществено-политическа тематика и редовно да предоставя на абонатите си новини и аналитична информация за цялостната дейност на НС. От друга страна не е проява на дискриминация като журналист и неиздаването му на еднократен пропуск за конкретно събитие, тъй като липсва регистрирано в НС заявление за това, по време, предхождащо сезирането на КЗД. Изложеното обуславя извода, който е направен и от решаващият съд, за отсъствие на материалноправните предпоставки за наличие на дискриминация спрямо касатора, от страна на нач. отдел "Пресцентър и вр. с обществеността" към НС. Липсват белезите на това понятие, по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД, във вр. с признака обществено положение по чл. 4, ал. 1 от с. закон. Не е налице различно третиране на касатора като журналист спрямо други журналисти от неговия вид, т. е принадлежащи към вестници, които нямат седмична периодичност. Поради това касационният съд намира, че с обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. В касационната жалба липсват конкретни основания за отмяна на обжалваното решение, по които касационният съд дължи произнасяне. Поддържаните доводи, касаят законосъобразността на взетото решение на КЗД, по които тричленният състав на ВАС се е произнесъл в мотивите си. В този смисъл решаващият съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, даващо основание за отмяна на решението му. Налице е и подробно становище по твърденията в касационната жалба за наличието на "конфликт на интереси" на членовете на КЗД, което се споделя от настоящата инстанция, без да влияе на правилността на обжалваното решение. С оглед изложеното, решението в обжалваната му от Стоян Димитров - Казаков част, се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 236 , във вр. с чл. 215, т. 3 и чл. 230 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав, втора колегия