Решение № 10420 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2017 г.

Решение № 10420 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1642/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208- 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. П. от гр. С. срещу решение № 7856 от 09.12.2016 г. по адм. д. № 8566/2016 г. по описа на Административен съд С. град. С решението е отхвърлена жалбата на П. М. П. срещу заповед № РД-20-15/27.07.2016 г. на заместник- министъра на здравеопазването. В жалбата са наведени твърдения срещу решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно е приел, че процесната заповед не страда от съществени пороци, основания за неговата нищожност. Както съдът е констатирал, случаят е от компетентността на Националната здравноосигурителна каса, поради което не е била налице материална компетентност на зам. министъра на здравеопазването да се произнесе по съществото на заявлението. Изложени са и съображения за незаконосъобразност на заповедта. Моли за отмяна на решението на АССГ и вместо него да се уважи жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - заместник- министъра на здравеопазването - редовно уведомен се представлява от юрк. Л.. В съдебно заседание и писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира, че решението на Административен съд С. град е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания. Съображенията за това са следните: С процесното решение на АССГ е отхвърлено оспорването на П. срещу заповед № РД-20-15/27.07.2016 г. на заместник министъра на здравеопазването (оправомощен съгласно заповед № РД-01-368/14.11.2014 г. на министъра на здравеопазването), с която е отказано на П. П. заплащане за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването в размер на 8 000 евро за поискан от Обща болница, гр. В., Австрия, депозит за лечението на лицето с формуляр S2. Отказът е постановен на основание чл. 34, ал. 2, т. 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, във връзка с протокол № 24 от 12.07.2016 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина, на което е разгледано и обсъдено заявление вх. № 95-00-38/22.06.2016 г. от лицето, приложените към него документи и цялата образувана по заявлението преписка, както и допълнение към заявлението с вх. № 95-00-38/08.07.2016 г. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на процесната заповед, поради липса на материално правна компетентност на органа да се произнесе по направеното от П. П. искане. Лицето е подало заявленията си (основно и допълнително - л. 31 и 44 по делото) до председателя на Комисията за лечение в чужбина - за финансиране със средства от бюджета на Министерство на здравеопазването на български гражданин на възраст над 18 години за лечение в чужбина извън обхвата на чл. 82, ал. 1, т. 1-7 и ал. 2 от Закона за здравето, с попълнени формуляри - Приложение № 1 към чл. 21. По това заявление компетентен да се произнесе е министърът на здравеопазването (респ. неговият заместник, упълномощен с цитираната по-горе заповед). Съгласно чл. 82, ал. 1 от Закона за здравето, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 2. профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. стационарна психиатрична помощ; 4. осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. задължително лечение и/или задължителна изолация; 7. експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8.; 9. медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването; 10. асистирана репродукция. Според чл. 82, ал. 5 от ЗЗ, дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. В изпълнение на тази разпоредба е издадена Наредба № 12 от 22 декември 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, на министъра на здравеопазването, в процедурата по която е подадено заявление от П. П. и е извършено произнасяне на зам-министъра на здравеопазването със заповед по чл. 34, ал. 2 от същата наредба. Според чл. 34, ал. 2 от цитираната наредба, заповедта, с която се разрешава или отказва заплащане на лечение в чужбина, се издава от министъра на здравеопазването или от оправомощено от него длъжностно лице. В преписката е представена заповед № РД-01-368/14.11.2014 г., л. 102, с която в т. II. 1.б. министърът на здравеопазването е делегирал правомощието на заместник министъра проф. д-р В. Ш., да подписва "заповеди за разрешаване на заплащане на дейности, финансирани по реда на Наредба № 12 от 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Съгласно чл. 1, ал. 1 от наредбата, с нея се уреждат условията и редът за заплащане със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването на лечение в чужбина за заболявания на български граждани на възраст над 18 години. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2, по реда на наредбата се заплаща: 2. лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Р. Б., когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. В процесния случай, заявителят е подал заявление за подпомагане по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ -заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването, по което зам. министърът на здравеопазването е бил компетентен да се произнесе със заповед по чл. 34, ал. 2 от наредбата. Наистина в мотивите за отказа, органът е посочил, че видът на исканите средства - депозит по формуляр S2 в размер на 8000 лева и отпускането им е от компетентността на Националната здравноосигурителна каса, но това са съображения по съществото на спора относно законосъобразността и правилността на процесната заповед за отказ, поради което възражението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Правилно е и становището на административния орган, потвърдено и от първоинстанционния съд, че исканото финансиране от П. по своя характер е вече отпуснато с формуляра S2 - с решение № РД-Е112-97/16.06.2016 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. От съображения за целостта на изложението следва да се посочи, че П. неправилно е възприел, че исканата сума от Обща болница, гр. В. за превеждане на депозит от 8000 евро (част от сумата по формуляр S2), като искане за допълнителна сума в размер на 8000 евро, отделно от отпуснатото финансиране по формуляр S2, както е изложено от лицето в заявлението до Комисията. От доказателствата по делото се установява, че се касае за пациент с хронична тромбоемболична болест с последвали усложнения, за който според експертно становище на национален консултант по кардиология е налице индикация за извършване на белодробна ендартектомия, като радикално лечение на наличното при него заболяване. С решението на директора на НЗОК е прието, че са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение извън държавата- членка по пребиваване (формуляр S2) предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. В чл. 3, т. 6 от Наредба № 12 от 22 декември 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето е предвидено, че тя не се прилага по отношение на: 6. случаите, в които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване. Според разпоредбата на § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО, по смисъла на този закон: 22. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) "Правила за координация на системите за социална сигурност" са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят. Според чл. 80а, ал. 1 от ЗЗО, Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването издават документи, необходими съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност за упражняване на здравноосигурителните права на лицата, в 30-дневен срок от датата на подаване на искане от заинтересованите лица. Според чл. 80а, ал. 2 от ЗЗО, искането се подава от заинтересованите лица чрез РЗОК. Следователно, исканата сума от 8000 лева е депозит по разрешението за лечение с формуляр S2. По отношение искането на ответника по касация за покриване на разходи различни от формуляр S2, следва да се има предвид, следното: В публикуваната на електронния сайт на НЗОК информация относно- "Провеждане на планово лечение в ЕС по реда на регламентите за координация на системите за социална сигурност и по реда на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване", е посочено, че в съответствие с относимото европейско законодателство, вариантите за кандидатстване за получаване на предварително разрешение за провеждане на необходимото лечение в друга държава от Европейския съюз (ЕС) са два: по реда на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за прилагането на Регламент № 883/2004, или по реда на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. I. Кандидатстването за получаване на разрешение за провеждане на лечението в ЕС в съответствие с посочения по-горе европейски регламент предполага издаване, или отказ от издаване, на европейски формуляр за планово лечение в ЕС - формуляр S2. Документите, които желаещият да проведе планово лечение в ЕС пациент следва да подаде в Централно управление (ЦУ) на НЗОК (или чрез РЗОК) са: - попълнено заявление по образец; - копие от валиден документ за самоличност - лична карта или задграничен паспорт; - актуална медицинска документация, доказваща настоящото здравословно състояние и евентуално проведеното до момента лечение; - писмено потвърждение от конкретно лечебно заведение в държава от ЕС за вида на предстоящото лечение там с посочен период, в който може да се проведе необходимото планово лечение (с начална и крайна дата); - легализиран превод на предварителна оферта, включваща описанието и стойността на предстоящите медицински дейности; - документ, издаден от чуждото лечебното заведение, потвърждаващ, че лечението, за което се иска разрешение от НЗОК, ще бъде проведено в тази болница срещу представяне на европейски формуляр за планово лечение в Европейския съюз - S2. Разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава членка на Европейския съюз, за сметка на НЗОК, се издава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на Р. Б. и заплащани чрез системата на задължителното здравно осигуряване, и когато лицето не може да получи лечението в рамките на обичайно необходимото време за получаването му в Р. Б., като се има предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на болестта. В случая такова разрешение е било издадено. Съгласно разпоредбите на регламентите, при издаден от компетентната здравноосигурителна институция формуляр за планова медицинска помощ S2, пациентът представя в чуждото лечебно заведение издадения формуляр, който гарантира на болницата поемането на разходите за предстоящото лечение. Лечебното заведение се отчита с формуляра към местния здравен фонд, с който работи и здравният фонд заплаща стойността на оказаната медицинска помощ. Последващо чуждият здравноосигурителен фонд изисква от НЗОК да възстанови направените разходи за лечението. Формулярът за планово лечение в друга държава от ЕС S2 (предишен Е112), покрива разноските само за лечебните дейности, които се заплащат и за местните осигурени лица от здравните фондове в другата държава. За сметка на пациента остават потребителските такси, хонорарите на лекарите, допълнителните изследвания, нощувките в хотел или болнично общежитие, транспортните разходи, разходите за самостоятелна стая в болницата, разходите за придружител, както и цената на всички допълнителни процедури, които не се покриват от задължителното здравно осигуряване в другата държава и се заплащат лично и от местните пациенти (или се покриват от тяхно местно допълнително/доброволно здравно осигуряване). Предвид изложените процедури, въпросът за искания депозит от Обща болница гр. В. и начина на заплащането му са извън предмета на настоящото съдебно административно производство и следва да бъдат уредени между лицето и болничното заведение. С оглед изложеното, с решението на АССГ, правилно е потвърдена процесната заповед № РД-20-15/27.07.2016 г. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, като на Министерство на здравеопазването се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран Върховният административен съд, Шесто отделение