Решение № 10556 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, чрез юрк. М. Вълчева, против решение 2903/28.04.2023 г. постановено по адм. дело 1243/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че е налице причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилата вреда. Излага се, че никъде в закона не е предвидено възстановяването на разноски, сторени в административното производство, поради и което се иска отмяна на обжалваното решение. В условията на евентуалност се иска намаляване на присъдения разход като обезщетение до 200 лева. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна Инвестбанк АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Й. Мраценкова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. По делото е подадена и частна жалба от страна на Инвестбанк АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Й. Мраценкова, против определение 4517/29.05.2023 г. постановено по адм. дело 1243/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на решение 2903/28.04.2023 г. в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност, поради и което се иска отмяната му и присъждането на пълния размер на сторените разноски. Ответната страна по частната жалба - Национална агенция за приходите, чрез юрк. М. Вълчева, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. С писменото становище е направено искане за присъждане на разноски за осъществената по този ред защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба на НАП и частната жалба на Инвестбанк АД за допустими, като подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни. С обжалваното решение Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на Инвестбанк АД обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 17 222,35 лв., от които главница в размер на 13 200 лв. и лихва за забава в размер на 4022,35 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане. В полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 2275 лв. От фактическа страна съдът е приел, че със Заповед Р-29002917004965-020-001/27.07.2017 г. Началник сектор Ревизии и проверки към отдел Контрол при ТД на НАП София възложил извършване на ревизия на Инвестбанк АД за установяване на отговорност за задължение за ДДС към София-Табак 2013 ЕООД. Ревизионното производство приключило с РД Р-29002917004965-092-001/09.11.2017 г. с предложение за установяване на задължения в размер на 657 584,41 лв. Срещу издадения РД е подадено възражение, в резултат на което е издаден Ревизионен акт Р-29002917004965-091-001/12.01.2018 г., с който по отношение на дружеството били установени задължения за внасяне в размер на 666 439,38 лв. Срещу издадения РА е подадена жалба, както и искане за спиране изпълнението на РА, с приложени доказателства за необходимите банкови гаранции, по която сезираният горестоящ административен орган Директор на Дирекция ОДОП се произнесъл с Решение 484/30.03.2018 г., с което отменил изцяло издадения РА. Във връзка с горното, между Инвестбанк АД и Адвокатско дружество Илиева, Вучева и Ко. е сключен договор за процесуално представителство и защита от 13.11.2017 г. с предмет адвокатското дружество да изготви и по желание на клиента да подаде възражение срещу РД Р-29002917004965-092-001/09.11.2017 г. и да изготви и подаде по желание на клиента жалба срещу ревизионен акт. За изготвяне и подаване на възражението и на жалба по административен ред, в случай, че РА е неблагоприятен за Инвестбанк АД, е договорено възнаграждение в общ размер на 11 000 лв. без ДДС, платимо на две вноски по 7 700 лв. и 3 300 лв., без ДДС. Във връзка с това, по делото са представени фактура 1000002045/21.11.2017 г. с предмет договор за процесуално представителство и защита от 13.11.2017 г. и изготвяне на възражение срещу РД Р-29002917004965-092-001/09.11.2017 г. на обща стойност 9240 лв. 7 700 лв. данъчна основа и 1540 лв. ДДС, както и фактура 1000002107/07.02.2018 г. с предмет договор за процесуално представителство и защита от 13.11.2017 г. и изготвяне на възражение срещу РД Р-29002917004965-092-001/09.11.2017 г. и жалба срещу последващ ревизионен акт на обща стойност 3960 лв. 3 300 лв. данъчна основа и 660 лв. ДДС. И двете фактури за издадени от Адвокатско дружество Илиева, Вучева и Ко. по отношение на Инвестбанк АД, като също така са представени и доказателства за извършено плащане по банков път и на двете фактури, съгласно платежни нареждания от 24.11.2017 г. и 09.02.2018 г. Въз основа на така установеното, административният съд приел, че искът е насочен срещу надлежен ответник. Прието е, че е налице отменен административен акт, който негативно е засягал правата на неговия адресат, по повод на което Инвестбанк АД е ангажирало Адвокатско дружество Илиева, Вучева и Ко. съгласно Договор за процесуално представителство и защита от 13.11.2017 г. Прието е, че по делото са представени нужните документи, удостоверяващи размера на договорената сума, както и нейното заплащане по банков път. По отношение на предоставената на дружеството адвокатска защита първоинстанционният съд посочил, че дори и да не е задължителна в процесния случай, то тя се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Преценил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт. Така мотивиран съдът приел, че е налице пряка връзка с незаконосъобразния административен акт и ако той не бе издаден, ищецът не би ангажирал адвокатска защита. Относно заплатения размер на адвокатското възнаграждение от 13 200 лв. административният съд посочил, че в случая е неприложим чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а същият е и по нисък от предвиденият минимален такъв, съгласно чл. 8, във вр. чл. 7, ал. 2 т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакцията на нормата. Предвид това, че Адвокатско дружество Илиева, Вучева и Ко. е регистрирано по ЗДДС, съдът се позовал на § 2а от ДР на Наредбата и посочил, че върху минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се начисли и ДДС, което е неразделна част от него и съответно се дължи, поради и което възражението на НАП за размерът на начисленото ДДС върху адвокатското възнаграждение е неоснователно. За да постанови осъдителния диспозитив съдът е извел извод, че всички елементи от фактическия състав на отговорността, визирани в чл. 1 ЗОДОВ са налице, което прави исковата претенция основателна и доказана и предпоставя осъждане на ответника да заплати посоченото обезщетение. Поради основателността на главния иск, за основателна е счетена и претенцията за присъждане на лихва за забава в пълния ѝ претендиран размер, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По отношение на претендираните от страна на Инвестбанк АД разноски за адвокатско представителство пред АССГ в размер на 3000 лв. с ДДС, съдът счел за основателно възражението на НАП за прекомерност на заплатения разход, поради което намалил претендираните разноски до размер от 2250 лв. В полза на Инвестбанк АД е присъдена и заплатената от дружеството държавна такса в размер на 25 лв. Във връзка с горното, процесуалния представител на Инвестбанк АД подал молба за изменение на решението в частта на разноските, като в полза на дружеството бъдат присъдени разноските в пълния им сторен размер от 3025 лв. Административният съд счел молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна, като се позовал на разпоредбата на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е посочено, че минималния размер адвокатско възнаграждение за защита по дела при интерес от 10 000 до 25 000 лв. е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. Посочено е, че в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да е 1950 лв., но поради това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, при разглеждането му е проведено само едно заседание, и с оглед на представените доказателства, то определеният размер на адвокатското възнаграждение от 2250 лв. е адекватно на предоставената защита. На изложените основания административният съд отхвърлил молбата на Инвестбанк АД за изменение на решение 2903/28.04.2023 г. постановено по адм. дело 1243/2023 г. по описа на АССГ в частта за разноските. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е ревизионен акт, отменен изцяло във фазата на административното обжалване. В Глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 чл. 155, няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. Издаденото Решение 484/30.03.2018 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с което е отменен Ревизионен акт Р-29002917004965-091-001/12.01.2018 г., не съдържа разпореждане относно разноските. В този смисъл, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Необосновани са също твърденията му, че не е доказано по безспорен начин наличието на причинно-следствена връзка между отменения РА и сторените от Инвестбанк АД разноски за адвокатско представителство, защото ако не е бил издаден незаконосъобразният акт, то не би се наложило дружеството да ангажира квалифицирана адвокатска помощ. Договорът за процесуално представителство и защита от 13.11.2017 г., представените копия от фактура 1000002045/21.11.2017 г. и фактура 1000002107/07.02.2018 г., платежни нареждания от 24.11.2017 г. и 09.02.2018 г. за извършено плащане по банков път, обективират реално и безспорно осъществен разход от страна на Инвестбанк АД за оказаната от Адвокатско дружество Илиева, Вучева и Ко. адвокатска защита в размер на 13 200 лв. АССГ е изложил подробни мотиви както във връзка с твърдението за недължимост на заплатеното ДДС по адвокатската услуга, така и във връзка с възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, както по отношение начина на определяне на размера на адвокатското възнаграждение, така и по отношение реално понесените и доказани вреди. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменения, като незаконосъобразен, РА следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Реално Инвестбанк АД не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразния РА. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Обжалваното определение също е правилно. Правилно административният съд е уважил възражението за прекомерност на заплатеното от страна на Инвестбанк АД адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред АССГ, сторено от НАП, поради и което правилно съдът не е уважил и молбата на дружеството от 11.05.2023 г. за изменение на решението в частта за разноските. Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като също така има и много практика на съда при подобен вид дела. Също така следва да се посочи, че първоинстанционният съд е определил и по-висока стойност на адвокатското възнаграждение спрямо минимума, съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в относимата ѝ разпоредба. По изложените съображения, не са налице сочените касационни отменителни основания, а обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател НАП не се дължат. На НАП не се дължат и разноски по отношение на производството по частната жалба на Инвестбанк АД, защото от една страна основно е касационното производство, а от друга в производство, развиващо се във връзка с оспорването на определения от съда размер на разноските или въобще дали са присъдени или не такива, разноски на страните не се дължат. Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, са заявени в размер на 3000 лева, заплатени по банков път, съгласно представени Договор за процесуално представителство и защита от 20.12.2022 г., фактура 3700/05.06.2023 г. и платежно нареждане от 06.06.2023 г. Следва да бъде уважено възражението на НАП за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, сторено при провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от 10 000 до 25 000 лв. минимумът на адвокатското възнаграждение следва да е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. Въз основа на така посоченото и поради това, че производството е касационно, не се отличава с фактическа и правна сложност, то настоящият състав счита, че в полза на Инвестбанк АД следва да се присъдят разноски за адвокатско представителство за пред касационната инстанция в размер на 1950 лв. По отношение на претендираните от Инвестбанк АД разноски за заплатената държавна такса във връзка с подадената частна жалба следва да се посочи, че същата не следва да се присъжда. Първо, защото частната жалба е неоснователна, и второ както бе посочено по-горе в производство по разноски, разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение