Решение № 3460 от 3.4.2023 г. на ВАС, II о.

Административното производство започва по искания на жалбоподателя от 25.02.2021 г. и 02.03.2021 г. за сключване на договори за гаранция, с приложени към заявленията подписани от негова страна такива, копия на разрешения за строеж от 2006 г. и 2008 г., ситуации, констативни протоколи за състоянието на настилката и банкови гаранции за извършването на възстановителни работи и отстраняване за сметка на изпълнителя на нанесени повреди на имоти, общинска собственост.

С изменението на АПК , с нормите на чл. 19а - 19ж АПК е въведена правната фигура на административния договор. Според дефиницията, дадена в чл. 19а АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат такъв договор по въпроси от значим обществен интерес, но само когато е предвидено в специален закон.

Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗУТ строителят на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен да предприеме и изпълни предвидените в разпоредбата действия, сред които и да извърши за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация, както и да отстрани нанесените повреди, констатирани от общинската администрация и отразени в констативен протокол в срокове, определени от общинската администрация (т. 8 и т. 9). Според § 1 от ПЗР на Наредбата на Столичен общински съвет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на Столична община (Наредбата), същата е приета в изпълнение на Стратегията за управление на общинската собственост за 2009 - 2011 г., приета с решение 119 по протокол 33 от 26.02.2009 г. на Столичен общински съвет и на основание чл. 8 ЗНА, чл. 76, ал. 3 АПК, чл. 21, ал. 1, т. 8, т. 13 и т. 23 във вр. с ал. 2 ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Наредбата, разрешение за строеж на елементи на техническата инфраструктура в публична общинска собственост се издава след сключване на договор за гаранционните срокове за отстраняване на възникналите дефекти и повреди в участъците, в които са извършвали строителство, както и в прилежащите им площи, в които дефектите са пряка и непосредствена последица от строителството, в рамките на 5-годишен гаранционен срок, предвиден в чл. 12 и чл. 16 от същата. В ал. 3 на чл. 13 от подзаконовия нормативен акт е предвидено, че в разрешенията за строеж задължително се указва срока, в който следва да се извършат строителните и възстановителните работи в засегнатия от строителството участък, въз основа на представен от изпълнителя график. Според чл. 14 от Наредбата договорите за гаранционно поддържане и за изпълнение на чл. 74, ал. 1, т. 8 и т. 9 ЗУТ по чл. 13, ал. 1, се сключват с кмета на съответния район в случаите, когато разрешението за строеж се издава от длъжностно лице от районната администрация, а във всички останали случаи - с кмета на Столична община.

При тази нормативна регламентация настоящият състав приема, че договорите за гаранционно поддържане и за изпълнение на чл. 74, ал. 1, т. 8 и т. 9 ЗУТ по чл. 14 от цитираната наредба, не са административни по своята същност, а заключението на първоинстанционния съд в обратна насока е неправилно. В ЗУТ не се съдържа уредба относно сключването на административен договор, с нормативно определено съдържание, касаещ извършване на строителство на елементи на техническата инфраструктура, респ. за отстраняване на повредите и дефектите, настъпили в резултат на реализиране на такъв вид строежи. Изискването на чл. 19а АПК това да е предвидено в специален закон е императивно. Действително чл. 74, ал. 1, т. 8 и т. 9 ЗУТ посочва, че сроковете за извършване на необходимите възстановителни работи и отстраняване на нанесените повреди от изпълнителите на улични мрежи и елементи на техническата инфраструктура се определят от общинската администрация. Такъв гаранционен срок в случая е предвиден в чл. 12 и чл. 16 от Наредбата на Столичния общински съвет. Липсва обаче законова норма, че по този въпрос се сключва административен договор.

Договорът за гаранционно поддържане цели уреждане на отношенията между възложителя в лицето на Столична община и изпълнителя - в конкретния случай касатора, на обектите, които ще се изграждат: разпределителен газопровод и газопроводно отклонение за захранване на консуматори по описи на територията на райони "Триадица" и "Красно село", във връзка с извършване на възстановителни работи и отстраняване на нанесени повреди на имоти, общинска собственост - улици, тротоари, пътища, елементи на зелената система, трайна растителност, паркова мебел, осветление и др. при осъществяване на строежите, представляващи елементи на техническата инфраструктура съгласно § 5, т. 31 ДР ЗУТ. След като договорът за гаранционно поддържане не може да се определи като административен по смисъла на чл. 19а АПК, то и квалифицирането от съда на оспореното писмо като отказ да се сключи такъв е неправилно.

С исканията си до административния орган касаторът претендира извършването на административна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "в" от Закона за администрацията, доколкото заявява предприемането на действия от страна на ответника по подписване на договор съгласно чл. 14, ал. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1, чл. 12 и чл. 16 от Наредбата, които действия са административни по своя характер и обуславят законния интерес за дружеството да упражни правата и изпълни задълженията си във връзка с газифициране на определени обекти. Съгласно § 8 ПЗР АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая оспореното писмо представлява отказ за извършване на исканите административни услуги и при липса на друга уредба в специалния ЗУТ, то подлежи на обжалване като административен акт по реда на АПК. Изводът на съда в този смисъл, макар и по други съображения, е законосъобразен. Предвид изложеното правилно оспорването е прието за допустимо и спорът срещу постановения отказ е разгледан по същество.

Обосновано е заключението, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Волеизявлението на ответника обективира отказ за предоставяне на исканите административни услуги, поради което не е налице соченото от жалбоподателя неспазване на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсата на указание пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване е от значение за срочността на оспорването срещу него, но не се отразява на законосъобразността му.

От съществено значение в случая е обстоятелството, че към датата на постановяване на отказа бланката на договора за гаранционно поддържане и за изпълнение на чл. 74, ал. 1, т. 8 и т. 9 ЗУТ е променена, като са изменени клаузите на чл. 2 от него. Жалбоподателят не оспорва, че Столична община съобщава за изменението в договора за гаранция на заинтересованите лица на 12.03.2021 г. Независимо от факта, че това е направено в хода на административното производство и след подаване на заявленията, то правилно преценката на съда относно законосъобразността на оспореното писмо е извършена с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Липсва изрична норма, предвиждаща приключване на процедурата по досегашния ред, т. е. съобразно предходните клаузи на договора. Към датата на издаване на отказа е в сила нов договор за гаранция. Неговото сключване е предвидено изрично в чл. 14 от Наредбата на Столичния общински съвет, който е в раздел IV, озаглавен "Гаранции и гаранционни срокове". Жалбоподателят не сочи по какъв начин се засягат правата му от приетото изменение. Актът, с който е регламентирано сключване на такъв вид договор, както и актът за извършената промяна в неговото съдържание, не са предмет на делото, поради което изложените аргументи в тази насока, вкл. и за налагане на допълнителна тежест върху възможността за реализиране на строителство на газоразпределителната мрежа на дружеството въз основа на издадените му лицензи, не подлежат на обсъждане в настоящото производство.

Въпросът за действието на представените от жалбоподателя разрешения за строеж правилно е приет за ирелевантен за правния спор, тъй като съгласно чл. 13 от Наредбата, заявените за сключване договори за гаранция са предпоставка за последващо издаване на строително разрешение.

Доводите в касационната жалба, че оспореният акт съдържа две властнически волеизявления, първото от които отказ за извършване на административна услуга във връзка със сключване на договор за гаранция за посочените обекти, а второто, констатиращо погасяването на правата по приложените разрешения за строеж, са неоснователни. В случая, както беше посочено, е налице отказ за извършване на административна услуга, а позоваването от органа на изтичане срока на разрешенията за строеж с предмет двата обекта е с уведомителен характер относно необходимостта от предприемане на последващи действия след сключване на договорите за гаранция.

Предвид изложеното крайният извод на съда, че оспореният отказ е законосъобразен, се споделя от настоящия състав.

С обжалваното решение е оставен без разглеждане и предявеният от дружеството в условията на евентуалност иск по чл. 128, ал. 2 АПК, за признаване на установено, че има право да строи въз основа на издадените РС Б-206/18.07.2006 г. и РС Б-274/08.07.2008 г. на главния инженер на Дирекция Архитектура и градоустройство при Столична община и че същите не са изгубили правното си действие.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 АПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.

Обжалваното решение, с характер на определение в тази част, също е правилно поради липсата на кумулативните изисквания на чл. 128, ал. 2 АПК и наличието на друг ред за защита да се оспори евентуален отказ за издаване на разрешение за ползване или на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежите, съответно да се оспори заповед по чл. 224, ал. 1 ЗУТ за спиране изпълнението и забрана достъпа до тях или заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахването им като незаконни. При образуване на производство в случай на подадена жалба срещу индивидуален административен акт с такъв предмет ще се изследва въпроса относно правното действие на строителните разрешения, въз основа на които обектите са реализирани. След като в ЗУТ е предвиден друг ред за съдебна защита, предявеният иск по реда на чл. 128, ал. 2 АПК правилно е приет за недопустим.

С оглед изложеното не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касационният жалбоподател Овергаз мрежи АД следва да бъде осъден да заплати в полза на Столична община такива в размер на 1080 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.