Решение № 15361 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2014 г.

Решение № 15361 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стедия " ЕООД, гр. Русе, против решение № 3216/16.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2467/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 181002091/11.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 318/22.06.2011 г. на директора на ДД "ОУИ", с който за ревизирани данъчни периоди м. 11-12.2007 г., м. 01-11.2008 г. и м. 01.2009 г. е установено допълнително задължение за ДДС в размер на 589 004, 68 лв. и лихви - 160 141, 46 лв. от непризнати вътреобщностни доставки към Румъния и са присъдени разноски в полза на Дирекцията в размер на 15 433 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушение, нарушения на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на направените за всички съдебни инстанции разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", с предишно наименование Дирекция" Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 9884/1.07.2013 г. по адм. д. № 13555/12 г. Върховният административен съд, по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", с предишно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, е отменил решение № 2189/20.09.2012 г., постановено по адм. д. 2594/2011 г. по описа на Административен съд - Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания, съдържащи се в мотивите на решението. При инстанционния контрол на съдебното решение на АС-Варна, Върховният административен съд е установил допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в обосноваване на фактически изводи при игнориране на официални писмени документи. ВАС е приел, че абсолютно неправилни са изводите на решаващият съд по отношение доказателствената стойност на приетите като писмени доказателства SCAC, изготвени при спазване процедурата по Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92. Прието от касационната инстанция, че първоинстанционния съд неправилно се е позовал на Решение от 27.09.2007 г. на Съда на Европейския съюз постановено по дело С-409/04. При новото разглеждане на делото съдът е съобразил указанията на ВАС в отменителното решение. Съобразил е фактическите констатации, съдържащи се в изготвените от румънските данъчни органи документи във връзка с информационен обмен по линия на международното сътрудничество, съгласно Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност. Фактите по делото са установени в хода на ревизионното производство. През ревизираните данъчни периоди по данъчните документи, дружеството-жалбоподател е декларирало извършени ВОД към множество румънски фирми. Предмет на декларираните ВОД са строителни материали. За установяване реалното осъществяване на вътреобщностни доставки, поради констатирани редица несъответствия в регистрите на ревизираното дружество, е бил извършен и обмен на информация по чл. 5 и чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. с приходната администрация на Румъния, съответно - получени са формуляри SCAC с отразена информация за румънските дружества. При ревизията е извършен подробен анализ на събраните доказателства по линия на международен обмен и ревизиращите органи са приели, че декларирани ВОД по отношение на част от румънските получатели действително са извършени, поради което не предприели корекции за начисляване на ДДС. По отношение на част от румънски контрагенти, ВОД са признати като доказани. Фирмите по отношение на които не са признати осъществени ВОД са, както следва: SC "G &С Activ Compani" SRL, SC CARAIMAN COM SRL, ALCIS СONSTRUCT-INST SRL, ADA & DARI DESIGN SRL, METACONF SRL, UDREA SRL, ОRIENT-IMPEX SRL, PALTEM COM SRL, PIASTRELLE SRL, V. T. STRONG INDUSTRIES SRL, COMI GEO SRL, ELENA DIVERTIS COM SRL, PIEDRO-EDIL SRL, CRIS-AVIS 2000 SRL COMI GEO SRL, NCS INVEST SRL, CORA-TEK PROVIDER SRL, CRISLAND 4 CO SRL, CRISDO CONSTRUCT 2003 SRL, NITZU CONSTRUCT SRL и FINANS AKTIV SRL. Съдът е направил подробен и последователен анализ на всички установени факти, включително приети експертизи и съобразно относимите правни разпоредби на чл. 7 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС. Съдът, предвид оспорване от жалбоподателя на официални документи, е открил нарочно производство по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК за оспорване автентичността и съдържанието на индивидуализирани подробно SCAC и което производство, предвид доказателствената тежест в процеса, е прието от съда, че не е успешно проведено от жалбоподателя. Съдът е приел за успешно проведено оспорването от административния орган на представените от ревизираното лице ЧМР, като е обосновал мотиви в тази връзка. От една страна, тяхната доказателствена стойност се разколебава от отговорите на румънската данъчна администрация. Истинността на тези товарителници включва и преценка на тяхната вярност, а именно установяване предаването на стоките на превозвача, на физическото изнасяне на стоките и получаването на стоките от получателя. Именно този юридически факт, на физическото изнасяне, се явява определящ и подлежащ на доказване, респ. на завършване на транспорта, което в случая не е направено предвид анализа на доказателствата по делото. В конкретния случай не са ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, кой и в качеството на какъв е положил подпис в товарителниците, който факт е недоказан с показанията на разпитаните по делото свидетели. При самостоятелен преглед от съда на приложените в кориците на делото ЧМР, представени от страна на жалбоподателя, съдът е констатирал, че същите са не само с непопълнени реквизити, но бланките са на български език, което не потвърждава тезата на представляващия дружеството, че транспортът е за сметка на получателя и същият е осъществен от румънски превозвачи, в какъвто случай е нелогично бланките да са на български език. Съдът е направил и втора констатации, че първият екземпляр от ЧМР съдържа подпис на получател, което е в противоречие с изискванията на съответните нормативни разпоредби, когато се касае за транспорт, осъществен за сметка на получателя, но извършен от трето лице, каквито твърдения са поддържани от оспорващия. Съдът се е позовал в тази връзка на разпоредби от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61/1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г.), съгласно които товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. В този случай, първият екземпляр следва да съдържа подписи само изпращач и превозвач. Следващите следва да съдържат всички подписи - на изпращач, превозвач и получател. Едва тогава може да се твърди, че подписът на получателя е положен след напускането на стоката на територията на Р. България и нейното получаване на територията на Р. Румъния. При този анализ на относимите данни и правни разпоредби, правилни са изводите на съда за недоказано транспортиране на стоките и физическото им преминаване през границата България-Румъния, като този съществен за спора факт не се установява с представените декларации, които установяват, че стоката е предадена на физическо лице, без да съдържат данни за напускането на стоките от пределите на страната. Спорът по делото е именно по повод установяване изпращането или транспортирането на процесните стоки. Настоящата инстанция споделя изложените в съдебното решение съображения относно липсата на доказателства за изпращането на стоките и това е така, понеже в процесните товарителници (ЧМР) и протоколи за потвърждаване липсват съществени реквизити и същевременно не са подкрепени от останали събрани по делото доказателства. Наред с това, не са ангажирани други доказателства относно реалното осъществяване на транспорта и получаването на стоката на територията на Република Румъния. Основателно и съобразно дадените задължителни указания в отменителното решение на Върховния административен съд, при новото разглеждане не делото, при което е постановено обжалваното с настоящата касационна жалба съдебно решение, първостепенният съд се е позовал на отговорите по формуляри SCAC, съгласно чл. 5 от Регламент № 1798/2003, с които е изискана информация от данъчната администрация на Румъния с цел установяване на обстоятелства и факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество във връзка с декларираните доставки. Тази процедура е проведена и данните, които се съдържат в отговорите на румънската данъчна администрация, дадени в посочения формуляр SCAC потвърждават извода за недоказани като реално осъществени процесните вътреобщностни доставки. Информацията се приповтаря за определени доставчици и правилно съдът след обстоен анализ на информацията за всеки от получателите, е извел обобщавани изводи, обособени по групи с аналогична информация. Всички доводи и твърдения, изложени в касационната жалба, са веднаж обсъдени и се съдържат като мотиви в първоначално постановеното решение от Административен съд-Варна, което обаче е отменено като незаконосъобразно от Върховния административен съд. Относими към спора, съобразно дадените задължителни указания на ВАС в отменителното решение, които съдът е съобразил, са фактическите констатации в приложените по делото писмени доказателства - SCAC. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение