Решение № 10073 от 9.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. М. Кирилова, срещу Решение 173/23.09.2021 г., постановено по адм. дело 290/2021 г. по описа на Административен съд Перник, с което по жалба на Фенси 2015 ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-С1081-0453262/02.06.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че наложената с процесната Заповед ПАМ отговаря на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, противно на приетото от административния съд. Касаторът твърди също, че заповедта е мотивирана относно предвидения срок на мярката, както и че определената продължителност не се явява в нарушение на принципа за съразмерност, закрепен в чл. 6 от АПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Фенси 2015 ЕООД не изразява становище по основателността на касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Перник е била ЗНПАМ ФК-С1081-0453262/02.06.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Фенси 2015 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект заведение за бързо хранене, находящ се в гр. Перник, [улица], стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 година. На 09.05.2021 г. е извършена проверка в търговския обект, при която приходните органи са направили контролна покупка на стойност 13,20 лв. (1 бр. пица, 1 бр. бургер, 1 бр. безалкохолно и 1 бр. айран), за която не е издадена фискална касова от въведеното в експлоатация фискално устройство, нито ръчна бележка от кочан. Установена е и разлика между фактическата касова наличност и тази според фискалното устройство в размер на 18,40 лв. За извършената проверка е съставен протокол по реда на чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от служител на обекта. При тази фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на административния акт и противоречие с целта на закона. Изложени са мотиви, че макар нарушението да е безспорно извършено, определеният срок се явява несъразмерен, като наложената мярка не е в състояние да постигне предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Според съда заповедта съдържа изцяло бланкетни мотиви относно продължителността на ПАМ, което препятства проверката относно това как е формирана волята на административния орган. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора основания за отмяна. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. В настоящия случай с оглед материалите по делото определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между всички нормативно предвидени възможности, като не са съобразени характерът на търговията, местоположението на обекта, както и дали нарушението се явява първо. Нещо повече административният орган дори не е коментирал установената разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство, отразена в протокола от проверката в обекта. С оглед изложеното се налага извод, че в конкретния случай при затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,