Решение № 7612 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2014 г.

Решение № 7612 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Районна потребителна кооперация - Благоевград, представлявана от председателя й Маргарита Петрунова Костадинова, против Решение № 2097/26.11.2013 г., постановено по адм. д. № 518/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от РПК Благоевград против Заповед № 603/3.06.2013 г. на кмета на община Благоевград, с която е наредено премахването на незаконен строеж "метален навес", находящ се в УПИ V, кв. 15 по плана на с. Падеш, общ. Благоевград. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Не се спори относно обстоятелството, че за изграждането на обекта няма издадени строителни книжа, същият не е отговаря на строителните правила и нормативи за периода след 1985 г. Съобразно СТЕ по плана от 1985 г. металният навес не е занет, което е индиция, че към момента не е съществувал. Извършен е в нарушение на действащия за населеното място ПУП от 1985 г., в който не е предвидено застрояване на съответния УПИ. При така установените и безспорни факти правилно съдът е приел, че процесният строеж не може да се третира като търпим по смисъла на която и да е от разпоредбите на ал. 1 - ал. 3 от § 16 на ДР на ЗУТ, както и с оглед § 127 от ПЗР на с. з. /в сила от 26.11.2012 г./. По делото не се съдържат и данни за предприети действия по реда на § 184 от ПЗР на закона, в която връзка следва да се отчете и становището на главния архитект. Наведените доводи в касационната жалба са неотносими към законосъобразността на съдебното решение и административния акт. Няма съмнение, че кооперацията е собственик на строежа и прилежащия към него терен по силата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС /отм. 2004 г./, поради което и с оглед качеството й на негов възложител и извършител, се явява адресат на заповедта за премахване. Но самото притежание на ограничено вещно право върху поземления имот, освен че е непротивопоставимо на правото на собственост на общината, не обуславя законност на изпълнения строеж. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав