Решение № 12758 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6809/2010 г.

Решение № 12758 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6809/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елица Красимирова Коева - Вълчева от гр. Варна срещу решение № 619 от 22.03.2010 г. по адм. дело № 3159/2009 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка Елица Красимирова Коева - Вълчева на 10.08.2009 г. е подала молба-декларация по чл. 16а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) е поискала да й бъде отпусната еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) като майка - студентка, учаща в редовна форма на обучение. Към молбата е приложила уверение № 24-01202 от 10.08.2009 г. на ВСУ "Черноризец Храбър" - гр. Варна със следното съдържание: "Студентката е прекъсната. Заповед на Декан № 576 от 17.09.2008 г., считано от зимен семестър на уч. 2008/9 г." С писмо изх. № 67/93 от 17.09.2009 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Варна е поискал от деканът на архитектурния факултет на ВСУ "Черноризец Храбър" да отговори на няколко въпроса, сред които въпроса дали към дата 10.08.2009 г. (на която е подадена молбата - декларация за отпускане на еднократната помощ) Елица Красимирова Коева - Вълчева е имала статут на действащ студент, съгласно § 4д, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование. Съпоставен с изискването по чл. 16а, ал. 3, т. 3 ППЗСПД този въпрос е бил неправилен. Към подадената от нея молба - декларация майката - студентка следва да приложи уверение от съответното висше училище, че е записана като редовен студент към датата на подаване на молба-декларацията. Въпросът е фактически, а не правен, поради което не може да бъде тълкуван. Питането, което е следвало да направи директора на ДСП, е дали зачертаването на израза "зимното/лятното полугодие" означава, че студентката Елица Красимирова Коева - Вълчева към датата 10.08.2009 г. не е била записана като редовен студент. След като е получил преписи на подадената от студентката молба до декана за прекъсване на обучението и заповедта, с която деканът разрешава исканото прекъсване, директорът на ДСП със заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-11/2130 от 06.10.2009 г. е отказал да отпусне исканата еднократна помощ с мотиви: "Правото на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД имат студенти, учащи редовна форма на обучение (а) съгласно § 4д, т. 5 от Закона за висшето образование действащи студенти са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година; клиентката към датата на подаване на молбата - декларация няма този статут." Касационната жалбоподателка е оспорила законосъобразността на тази заповед пред Варненския административен съд. С посоченото по-горе решение този съд е приел, че според чл. 8в, ал. 1 ЗСПД право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година има само майката студентка, учаща в редовната форма на обучение, а в съдържанието на понятието "учаща студентка" се включва участие в регламентирания учебен процес - посещаване на лекции, заверки, полагане на изпити. В хода на съдебното производство Варненският административен съд е пропуснал да укаже на страните, че следва да насочат усилията си към установяването на единствения спорен по делото релевантен факт - към датата 10.08.2009 г. била ли е молителката Елица Красимирова Коева - Вълчева записана като редовен студент (арг. чл. 16а, ал. 3, т. 3 ППСПД). Защото с това изискване (към молбата - декларация да бъде приложено уверение от висшето училище, че майката, искаща еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, е била записана като редовен студент) Министерският съвет, овластен с § 8 ПЗР на ЗСПД, е указал, че майка - студентка, учаща в редовна форма на обучение по смисъла на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, е майката, която към датата на подадената от нея молба - декларация е записана като редовен студент. А въпросът дали една студентка е записана или не е записана, е фактически въпрос и подлежи на доказване, а не на тълкуване. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при постановяването на оспореното с касационната жалба решение Варненският административен съд е допуснал съществено нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4, предл. второ АПК. С касационната жалба не е инвокиран довод за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а за наличието на това касационно основание Върховният административен съд не е овластен да следи служебно. Според чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В процесния случай касационната жалбоподателка не е представила с подадената от нея молба - декларация уверение, че към датата на тази молба е била записана като редовен студент, каквото е изискването на чл. 16а, ал. 3, т. 3 ППСПД. Поради това като краен резултат направеният от Варненския административен съд извод, че в процесния случай не са налице предпоставките за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, е правилен, макар че изложените към решението мотиви са неправилни (съдържат съждения по въпроси, неотносими към правния спор, предмет на делото). Затова оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно по своя краен резултат. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,