Решение № 12115 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2011 г.

Решение № 12115 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниленко Олександр, роден на 12.09.1991 г. в гр. Киев, Украйна, гражданин на Украйна, срещу Решение № 2425/17.02.2011 г. по адм. дело 4940/2010 г. на Върховния административен съд - Трето отделение. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че при постановяване на решението не е направено съотнасяне на бежанската му история към обстановката в страната му по произход, както и че не е събрана подробна актуална информация за състоянието на сигурността в Украйна. На 01.03.2011 г. по делото е постъпила жалба от пълномощника на жалбоподателя - адв. Славчо Георгиев, в която се излагат доводи за неправилност и необоснованост на горепосоченото решение. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на чл. 209, т. 3 от АПК, съображенията за което са, че при решаване искането за статут на бежанец и хуманитарен статут не е спазено изискването на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗУБ, тъй като не е сезиран Върховния комисар на ООН и случая не е разгледан с негово сътрудничество. На 31.03.2011 г. Даниленко Олександр оттегля пълномощието дадено на адв. Славчо Георгиев, като по делото се представя пълномощно на новия процесуален представител на жалбоподателя - адв. Валерия Иларева от САК. Същата депозира писмени бележки, в които процесуалният представител на жалбоподателя поддържа касационната жалба срещу горепосоченото решение и в допълнение посочва, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд не е обсъдил посочени многобройни писмени доказателства по делото и също така неправилно се е позовал на предоставената справка от страна на ДАБ, тъй като същата не представя реалната обстановка в Украйна. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, не изразява становище по жалбите. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба както лично от Даниленко Олександр, така и от адв. Славчо Георгиев (преди оттегляне на пълномощното, което действие има сила за напред) е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението и като насочена срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за страната, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2425 от 17.02.2011 г. по адм. дело № 4940/2010 г., в производство по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) - Трето отделение ОТХВЪРЛЯ жалбата на Даниленко Олександр, роден на 12.09.1991 г., гражданин на Украйна, срещу решение № 148 от 30.03.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките предвидени в чл. 8 и чл. 9 на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания. Първоинстанционният съд правилно е приел, че причините, поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход имат икономически характер. Правилно е прието, че историята, разказана от жалбоподателя и свързана с родителите му е такава с криминален характер и че украинският закон позволява да бъдат запазени в тайна имената и адресите на жертви или свидетели, ако те поискат закрила. По делото не са налични твърдените многобройни писмени доказателства за усилията на семейството на жалбоподателя да получи закрила в страната си по произход. Предвид изложеното правилно съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ статут на бежанец в Р. България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно съдът при постановяване на решението си се е позовал на предоставената официална справка на ДАБ, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като Конституцията и законите на Украйна гарантират основните права и свободи на гражданите, независимо от тяхната раса, пол, етническа или религиозна принадлежност. Относно твърдението, че Председателя на Държавна агенция за бежанците е нарушил чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗУБ, тъй като не е сезирал Върховния комисар на ООН за бежанците с конкретния случай, настоящият състав счита същото за неоснователно. Председателят на ДАБ няма установено законово задължение за уведомяване на Върховния комисар на ООН за всяка отделна преписка. Съгласно чл. 17, т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, ДАБ осъществява взаимодействие и изготвя статистически доклади и аналитични материали, които предоставя на представителството на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Липсва законово регламентиран текст, който да установява твърдяното от представителя на жалбоподателя задължение за разглеждане на всеки отделен случай със сътрудничеството на Върховния комисар на ООН за бежанците. Предвид изложеното, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че решението на тричленния състав е законосъобразно. В процесния случай не са налице материално-правните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Даниленко Олександр. В тази връзка съдът е изложил обосновани мотиви, които се възприемат от настоящия петчленен състав на ВАС. Съображенията представени от жалбоподателя не се основават на страх от преследване по причини изброени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, а имат икономически и личен характер, извод, до който правилно е стигнал тричленният състав на ВАС. С оглед изложеното, тричленният състав на ВАС е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано, а също и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо. Не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК и обжалваното пред петчленния състав на ВАС решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,