Решение № 232 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2009 г.

Решение № 232 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Георгиев Харалампиев от гр. София, срещу Решение № 54/12.06.2009 г. по адм. дело № 939/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, Първо отделение, 15-ти състав. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му в частите, в които съдът е отхвърлил исковете за обезщетение за имуществени вреди в размер на 630 лв. и частично - този за неимуществени вреди, за разликата над 800 лв., до пълния размер на претендираната сума. С касационна жалба Министерство на вътрешните работи оспорва решението, в частта, в която е осъдено да заплати сумата от 800 лв., като обезщетение за неимуществени вреди причинени от отменена заповед за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", ведно с лихви върху нея, считано от 19.11.2008 г. до окончателното й изплащане. Наведени са твърдения, че по делото не са установени съществени болки и страдания, понесени от ищеца в първоинстанционното производство, които да съставляват основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в тази му част, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК, от легитимирани лица, поради което са допустими. За да се произнесе Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Николай Георгиев Харалампиев от гр. София, срещу Министерство на вътрешните работи (МВР), по която се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди - преки и непосредствени последици от Заповед № 993/21.03.2007 г. на началника на РГС - Драгоман за наложено дисциплинарно наказание "порицание", отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 242/24.04.2008 г. на АС - София област, VII състав по адм. дело № 72/2008 г., оставено в сила с Решение № 166/19.11.2008 г. на ВАС, III отделение постановено по кас. дело № С - 85/2008 г. С обжалваното решение, административният съд е осъдил МВР да заплати на Николай Харалампиев, на основание чл. 4, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сумата от 800 лв., като размер на неимуществени вреди, причинени от отменения като незаконосъобразен административен акт на началника на РГС - Драгоман и е отхвърлил изцяло иска за претендираните имуществени вреди от 630 лв. - награди, съгласно Заповеди № № Iз-1617/17.10.2007 г. и Iз-1799/03.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи, неизплатени на служителя поради наложеното му дисциплинарно наказание "порицание". Съдът е приел за недоказана претенцията за неимуществени вреди за размера, надвишаващ сумата 800 лв. с оглед липсата на данни, че заболяванията "вертижен синдром", "артериална хипертония" и "дислипидемия" по представените от Николай Харалампиев болнични листи, макар и последващи издаването на отменената заповед за дисциплинарно наказание, са причинени именно в резултат наложеното му с нея "порицание"; предвид това, че при условията на главно и пълно доказване не е установено те да са пряк резултат от отменения по съдебен ред, незаконосъобразен акт на началника на РГС - Драгоман е прието, че за размера над 800 лв. до претендираните 1 500 лв., претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е недоказана; така за изживения от ищеца стрес и засегнато емоционално равновесие, от съда по справедливост е определен размер от 800 лв. на обезщетението за неимуществени вреди - пряка и непосредствена последица от отменения административен акт, а за разликата над посочената сума искът е отхвърлен, като неоснователен. Във връзка с претенцията за обезщетение за имуществени вреди в решението е прието, че ищецът не е установил наличието на всички условия за получаване на наградите, съгласно горепосочените заповеди. Прието за недоказано е наличието на оценка на служителя и период на отсъствие от работа по - малък от тридесет дни, за третото тримесечие на 2007 г., предпоставящи изплащането за този период на допълнително възнаграждение, в максималния съгласно Заповед № Iз-1617/17.10.2007 г. на министъра на вътрешните работи размер от 270 лв. При липсата на данни дали Николай Харалампиев е работил в МВР над шест месеца през 2007 г. е прието, че не са налице предпоставките и за изплащане на наградата от 360 лв. за 2007 г., по Заповед № Iз-1799/03.12.2007 г. издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 214 ЗМВР , във връзка с чл. 205, ал. 2 ППЗМВР. По отношение на касационната жалба на Министерство на вътрешните работи и Николай Харалампиев, относно присъдения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат отменения административен акт за наложено дисциплинарно наказание: Постановеното съдебно решение в тази част е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства. Въз основа установеното са изложени подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в случая предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред; вреда от този акт; причинна връзка между акта и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Правилно съдът е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват само част от твърдените от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменената заповед за наложено дисциплинарно наказание. С това обстоятелство е съобразен и определеният от съда по справедливост, размер на обезщетението за неимуществени вреди от 800 лв. Правилно предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за разликата над тази сума до претендираните от ищеца 1 500 лв. е отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Противно на съображенията, наведени от касатора МВР частта от решението, в която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е частично уважена, изцяло кореспондира с данните от събраните по делото гласни доказателства, установяващи понесени в резултат от отмененото наказание "порицание", стрес и емоционален дискомфорт от полицейския служител, което налага извод за съответствието й с приложимия материален закон. По отношение касационната жалба на Николай Харалампиев срещу решението, в частта, в която е прието за неоснователно искането за присъждане на сумата 630 лв., като обезщетение за имуществени вреди понесени от отменен административен акт: Правилно е решението в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 270 лв., неизплатени на ищеца в първоинстанционното производство въз основа Заповед № Iз-1617/17.10.2007 г. на министъра на вътрешните работи с оглед наложеното му със Заповед № 993/21.03.2007 г., наказание "порицание". Следва да се има предвид, че Заповед № Iз-1617/2007 г. не касае награждаване, а изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност за третото тримесечие на 2007 г., при условията на чл. 202, ал. 1, т. 2 и чл. 203, ал. 4 ЗМВР, което за служителите категория В, сред които и Николай Харалампиев е до 270 лв., въз основа оценката им за това тримесечие, с изключение на отсъствалите от работа за повече от 30 дни или на тези, с наложени дисциплинарни наказания през същото тримесечие. Според чл. 202, ал. 2 ЗМВР (в приложимата редакция на закона по ДВ, бр. 17/2006 г.), във връзка с действащата тогава Наредба № Iз-1551/28.09.2007 г. за условията и реда за оценяване на служебните постижения на служителите от МВР и за формиране на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност, допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 2 на чл. 202 ЗМВР се изплаща на тримесечен период, като условията и редът за оценяване на служителите са уредени в наредбата. Съгласно чл. 46 от последната, изплащането за всяко календарно тримесечие се осъществява през втория месец на следващия тримесечен период. Чл. 49 изрично изключва изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност за съответното тримесечие случаите, в които на служител е наложено дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 - т. 6 ЗМВР (сред които и "порицание"), но за тримесечието, през което е наложено наказанието. Предвид това и изричната формулировка на Заповед № Iз-1617/2007 г. в същия смисъл, не би могло да се възприеме становището на касатора Николай Харалампиев, че наложеното му през първото тримесечие на 2007 г. наказание "порицание" със Заповед № 993/21.03.2007 г. е в пряка причинна връзка с неизплатеното му допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност за третото тримесечие на същата година. Поради това и исковата претенция, като недоказана и неоснователна в тази й част, правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Решението в останалата му част е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Противоречи на данните по делото, направеният от съда извод, че не се установява, че ако наказанието "порицание" не е било наложено на ищеца в първоинстанционното производство, последният би получил парична награда от 360 лв. за 2007 г. въз основа заповед на министъра на вътрешните работи № Iз-1799/03.12.2007 г. С тази заповед на основание чл. 215, ал. 2 ЗМВР и чл. 205, ал. 2, т. 1 ППЗМВР е постановено награждаване с индивидуална парична награда от 360 лв., на всички служители на МВР към 30.11.2007 г., с изключение на тези, визирани в т. 2, б. "б" до "д" вкл.: наказаните с дисциплинарни наказания; работилите по-малко от шест месеца през 2007 година; назначените по втори или допълнителен трудов договор; изпратените в международни мисии или със статут на държавни служители - стажанти. Противно на наведените от страните твърдения и разпределението на доказателствената тежест в процеса, съдът е приел за недоказано изпълнението на условията, предпоставящи изплащането на горепосочената сума на Николай Харалампиев. Между страните липсва спор и от съда е прието за установено, че след отмяната на наложеното "порицание", служителят не попада в никое от горепосочените изключения по т. 2, б. "б" до "д" вкл. от заповедта от 03.12.2007 г. Предвид датата на налагане на дисциплинарното наказание, чиято отмяна съставлява основание за предявения иск и тази на издаване на заповедта за награждаване на служителите, между които има период над шест месеца от 2007 г., през който безспорно лицето е било полицейски служител, необосновано съдът е приел за недоказано това обстоятелство. Аргумент в подкрепа на направения от настоящия състав извод се съдържа и в изявлението на директора на РДГП - Кюстендил при ГД "Гранична полиция" на МВР, обективирано в представеното в касационното производство, писмо рег. № 12365/19.10.2008 г. При липсата на данни сумата по заповед № Iз - 1799/03.12.2007 г. да е изплатена реално на служителя, неоснователен е наведеният от МВР довод, че то само по себе си изключва възможността да се приеме за основателна претенцията в тази й част. Поради дисциплинарното наказание "порицание", наложено му със Заповед № 993/21.03.2007 г. на началника на РГС - Драгоман, впоследствие отменена с влязло в сила съдебно решение, на Николай Харалампиев не е изплатена награда за 2007 г. в размер от 360 лв., определен съгласно Заповед № Iз-1719/2007 г. Следователно претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер на посочената сума, като основателна е следвало да бъде уважена, при наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като е приел обратното административният съд е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по същество, с което иска по чл. 203 АПК, вр. чл. 204, ал. 4 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, за присъждане на имуществени вреди в размер на 360 лв., произтичащи от неизплатена на лицето награда за 2007 г., ведно със законната лихва считано от 19.11.2008 г., като основателен да бъде уважен. Предвид частичната неоснователност на предявената от Николай Харампиев, касационна жалба и липсата на представен списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК, искането му за присъждане на такива по делото е неоснователно, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.