Решение № 4752 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5246/2009 г.

Решение № 4752 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5246/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 179 и сл., вкл. чл. 184 от Раздел II Оспорване на общи административни актове във връзка с чл. 145 и сл. от Раздел I оспорване на индивидуални административни актове от Глава десета Оспорване на административни актове пред първата инстанция на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "ИВЕКС-Ц" ООД, със седалище гр. София, адрес на управление София, ж. к. Красно село, ул. Битоля 18, бл. 63, вх. Ж, ап. 133, представлявано от управителя Цонче Любомирова Семерджиева, ЕГН **********, Васелин Петров Георгиев, ЕГН *********, от гр. София, ул. Любляна № 53, вх. А, ап. 2 и Емилия Лазарова Дойнова, ЕГН ********** от гр. София, ж. к. Красно село, кв. Борово, бл. 217, вх. В, ап. 49 срещу Заповед № РД-577 от 08.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите за актуализиране и определяне на санитарно-охранителна зона около язовир Искър. Жалбоподателите извеждат правния си интерес за оспорване от твърдението за притежаване на право на собственост върху имоти, върху които простира действието си оспорения административен акт - имот № 608 от Картата на възстановената собственост за землището на яз. Искър, собствен на "ИВЕКС -Ц" ООД, на основание договор за покупко - продажба, предмет на нот. акт № 162, т. I, рег. № 6096, д. 147 от 01.09.2004 г. на Нотариус Енчо Енчев, рег. № 367 на НК, идентичен с имот пл. № 1726 от актуалния кадастрален план на гр. София, попадащ изцяло в СОЗ - пояс I-ви съгласно Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г.; имот № 555 от Картата на възстановената собственост за землището на яз. Искър, собственост на жалбоподателите Емилия Л. Дойнова и Веселин П. Георгиев на основание договор за покупко - продажба, предмет на нот. акт № 135, т. I, рег. № 12409, д. 127/2006 г. на Нотариус Теодора Вуцова, рег. № 033 на НК и договор за дарение по нот. акт № 178, т. III, рег. 23846, д. 557/2008 г. на Нотариус Теодора Вуцова, рег. № 033 на НК, частично попадащ в СОЗ -пояс I-ви съгласно Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС. Правата на жалбоподателите пряко се засягат от разпорежданията на т. 1 и т. 4 на заповедта и нормите на чл. 15 от Закона за водите и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. на МОСВ, които определят като публична държавна собственост земите, заети от най - вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване. Текстът на т. 1 предвижда границите на най-вътрешния пояс на санитарно-охранителната зона, утвърдена със Заповед № ИК-705 от 4.06.1973 г., да не се променят съгласно § 4, ал. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди от 16.10.2000 г. /ДВ. бр. 88 от 27.10.2000 г/, издадена от МОСВ, МЗ и МРРБ. С т. 4 от заповедта се указва на "Софийска вода" АД да подаде заявление и областният управител да издаде акт за публична държавна собственост на земите, заети от пояс I на санитарно-охранителната зона. С жалбата се твърди нищожност на Заповед № РД-577 от 08.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите и се иска прогласяването й. В евентуалност се поддържа постановяване на заповедта в нарушение на закона и искане за отмяната й и връщане на преписката на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне. Твърдението за нищожност се обосновава с нищожност на Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС, която не е породила правните си последици, тъй като не носи подпис на лицето, посочено като неин автор и не съдържа достатъчно ясно изразена воля. По инцидентно предявеното искане за прогласяване на нищожността на Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС поради неподписването й от Председателя на ИК на СГНС съдът се произнася в съдебно заседание на 14.12.2009 г. като го приема за недопустимо за разглеждане. Второто основание, на което се претендира нищожност на заповедта от 1973 г., е твърдението за липса на изразена воля при определяне на границите на санитарно- охранителната зона, поради недостатъчното им индивидуализиране. Според жалбоподателите текстовото описание е изключително лаконично, липсват посочените като приложение към заповедта скици, което влече нищожността й. Още повече, посочените в заповедта от 1973 г. граници на санитарно-охранителната зона на язовир Искър не са нанесени в кадастралния план на гр. София и не са изградени на място, не е съставен акт за публична държавна собственост. Доколкото Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС представлява фактическо основание за издаване на процесния административен акт, нейната нищожност влече нищожност и на Заповед № РД-577 от 08.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Границите на санитарно-охранителната зона на язовир Искър не са определени както със Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС, така и впоследствие, т. е. към датата на издаване на Заповед № РД -577 от 08.09.2008 г. няма установена и изградена санитарно - охранителна зона на язовир Искър. Със Заповедта от 08.09.2008 г. не се запазват съществуващи граници на санитарно-охранителната зона на язовир Искър, но се извършва първоначалното им определяне. Ето защо приложима норма в случая е тази на § 3 от ПЗР на Наредба № 3/2000 г., отнасяща се до всички водоизточници, за които няма установени и изградени санитарно-охранителни зони. Учредяването на санитарно-охранителната зона на язовир Искър и конкретно определянето на пояс "А" следва да бъде съобразено с изискванията на действащата уредба, съдържаща се в чл. 18, ал. 1 от Наредба 3/2000 г., което изисква събиране на допълнителни доказателства. Ответната страна министърът на околната среда и водите чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като представя и подробно развити съображения в писмена защита. Като заинтересовани страни по делото са призовани за съдебно заседание посочените от административния орган - "Софийска вода" АД, със седалище гр. София, Олга Николова Илиева от гр. София, Стоян Николов Хаджийски, от гр. София, Славчо Николов Мартински от гр. София, Надка Славчева Герасимова, гр. София, Стоянка Стоилова Шишкова от гр. София, Стоя Стоянова Найденова от гр. София, Надежда Димитрова Киркова от гр. София, Антон Димитров Найденов, от гр. София, Цветанка Арангелова Найденова, от гр. София, Емил Кирилов Найденов, от гр. София, Евгени Кирилов Найденов от гр. София, Дамян Кирилов Николов от гр. София, Явор Николов Найденов от гр. София, Елена Христова Колева от гр. София, Георги Христов Свиленов от гр. София, Цветанка Георгиева Свиленова от гр. София, Славчо Стоилов Челебийски от гр. София, Петър Василев Георгиев от гр. София, Слав Николов Мартински от гр. София, Бригита Бориславова Герасимова от гр. София, Райна Спасова Димитрова от гр. София, Георги Борисов Бончев от гр. София, Любомир Стоянов Шуманов от гр. София, София Димитрова Нанова от с. Панчарево, обл. София, Йордан Манов Христов от гр. София, Стефчо Димитров Стоянов от гр. София, Петкана Ангелова Занева от гр. София, Радка Тодорова Глухчева от гр. София, Илиян Йорданов Зинов от гр. София, Венчо Георгиев Михайлов от гр. София, "БГ Груп" ООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Иван Младенов Георгиев, Йорданка Иванчева Снеготска от гр. София, Владислав Иванов Глухчев от гр. София, Наталия Кирилова Николова от гр. София, Никол Кирилова Николова от гр. София. В заседание на 14.12.2009 г. от тях са се явили и са заявили, че се присъединяват към жалбите лично Олга Николова Илиева, Стоя Стоянова Найденова, Надежда Димитрова Киркова, Антон Димитров Найденов, Емил Кирилов Найденов, Евгени Кирилов Найденов, Славчо Стоилов Челебийски, Петър Василев Георгиев, Райна Спасова Димитрова, Петкана Ангелова Занева и Наталия Кирилова Николова. Върховният административен съд, преценявайки оспорения акт с оглед събраните по делото доказателства и заявените основания, както и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе, взе предвид: Производството по обжалване на общи административни актове, уредено в Раздел II на Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс съдържа специални разпоредби по отношение на страните, участващи в съдебното оспорване, обусловени от обществения интерес и целящи постигане на бързина на производството. Задължителните страни в процеса съобразно разпоредбата на ал. 1 на чл. 182 от АПК са оспорващият и органът, издал общия административен акт. Лицата, за които актът е благоприятен, както и тези, имащи правен интерес, могат да встъпят или да се присъединят към оспорването до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Упражняването на правото на встъпване или присъединяване се извършва, съгласно предл. 2 на ал. 3 на чл. 182 от АПК с писмена молба, препис от която се предоставя на насрещните страни. От посочените разпоредби следва, че конституирането на заинтересованите от изхода на спора лица като страни в производството по оспорване на общия административен акт е поставено в зависимост не само от конкретен правен интерес, но и от писмено заявена от тях воля. По делото не се съдържат волеизявления на лицата за встъпването им в процеса. Съдебният състав намира, че неспазването на формата за встъпване, респ. за присъединяване, предвидена в чл. 182 АПК, въпреки наличието на правен интерес води до недопустимост на участието им като страни, поради което по отношение на заинтересованите лица производството следва да бъде прекратено. С оспорената Заповед № РД-577 от 08.09.2008 г. министърът на околната среда и водите, на основание § 4, ал. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, във връзка с чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у-вв", чл. 13, ал. 1 от Закона за водите и протокол от 18.06.2008 г. за проведено заседание на Висшия консултативен съвет по водите актуализира и определя санитарно-охранителна зона около повърхностен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване публична държавна собственост - Язовир Искър, намиращ се в землище на яз. Искър, район Панчарево, Столична община, област София. Заповедта определя охранителния режим в санитарно-охранителната зона, като с т. 1 разпорежда, че границите на най - вътрешния пояс - I-ви на санитарно-охранителната зона, утвърдена със Заповед№ ИК-705 от 04.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС не се променят, съгласно § 4, ал. 1 на Наредба 3 обн. ДВ, бр. 88/27.10.2000 г. С т. 4 от заповедта е разпоредено Министерството на околната среда и водите да предостави координатите на най- високото заливно ниво на кота 817.50 в ОС "Земеделие и гори" Панчарево за издаване на актуална скица на имота съставляващ яз. "Искър" с площ и планоснимачен номер, необходими за издаване на акт за Публична държавна собственост на земите, заети от язовир Искър от Областния управител на област София, съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост; "Софийска вода" АД да подаде заявление, а Областният управител на област София, съобразно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост да издаде акт за Публична държавна собственост на земите, заети от пояс I на санитарно-охранителната зона. Безспорно имотите, за които жалбоподателите твърдят, че са собственици, на основание сделките, предмет на представените нотариални актове, попадат в приложното поле на оспорената заповед. Засягането на твърдяното право на собственост, независимо от степента в която се осъществява, обуславя правния интерес, респ. допустимостта на жалбата. Производството по издаване на заповедта е образувано по заявление на Софийска вода" АД, титуляр на разрешително за водоползване на воден обект "Язовир "Искър" № 0045 от 27.09.2000 г., с цел водоснабдяване на гр. София с вода за питейно битови цели, за откриване на процедура по учредяване на санитарно-охранителна зона на посочения обект. Предвид основанието за издаване на заповедта - чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у"-вв, чл. 13, ал. 1 от Закона за водите, безспорна е компетентността на органа, постановил общия административен акт. Представените с административната преписка доказателства установяват спазване на установените процесуални правила по издаването на заповедта, което не се оспорва в процеса, доколкото в жалбата няма конкретно заявени оплаквания. В изпълнение на предвидената в разпоредбите на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. на МОСВ, МЗ и МРРБ процедура е изготвен проект по чл. 27, изискани са на основание чл. 39 от наредбата от директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" становища на компетентните органи на Министерство на здравеопазването, на Министерството на земеделието и горите, извършено е уведомяване на кметовете и обществеността по реда на чл. 39, ал. 1, т. 2 и чл. 39, ал. 3 и 4 от наредбата. На свое заседание, състояло се на 18.06.2008 г., на основание чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. /Протокол л. 37./ Висшият консултативен съвет по Водите приема "Проект /преработка и допълнение/ за санитарно-охранителната зона на язовир "Искър" за актуализация на Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г на Председателя на ИК на СГНС и проект за учредяване на санитарно-охранителна зона за язовир "Искър", като предлага на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за учредяване на санитарно- охранителната зона с направените по време на обсъждането бележки и предложения. Решението на Висшия консултативен съвет по водите съобразява Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС, която е издадена на основание протоколни решения от 18.09.1970 г, 15.06.1971 г. и 1422 от 03.11.1971 г. на ИК на СГНС и има за предмет утвърждаване новите граници и режима на охранителните зони за използване на язовир "Искър". Заповедта на Председателя на ИК на СГНС е постановена при действието на Наредба за опазване на вододайните зони, Обн. в-к Известия, бр. 14 от 16.02.1951 г., съобразно § 3 от която, първият пояс /А/ от санитарно-охранителната зона обхваща водохващателните съоръжения, с площта около тях, която отдава непосредствено вода за водохващането или има значение за опазване на хванатата вода в качествено или количествено отношение, като границите му се установяват в зависимост от характера на водоизточника, произхода на водата, геологията и топографията на терена, устройството на водохващането и пр. Заповедта утвърждава новите граници на Строго охранителна зона "А" и Санитарно охранителна зона "Б", като в т. 3 задължава СД "Благоустройство" да затвърди новите граници върху терена с ясно видими знаци в срок 01.07.1973 г. Съобразно т. 1 строго охранителната зона "А" е ограничена: на север - от стената по предвиденото в градоустройствено решение ново шосе до Габров дол; източна страна - от Габров дол по източния бряг на залива до най-южната точка на същия; от тук по права линия до западния бряг на Ренов дол най- северната му точка; от тук по черния път между двата залива до шосето за Самоков; южна страна - шосето за Самоков и шосето за язовирната стена съгласно приложената скица. Определените със заповедта граници на санитарно-охранителната зона са отразени на приложената към нея скица, представена по делото /л. 271/, заедно с писмо от Столична община изх. № 6600-461 от 11.04.2005 г. до зам. министър на Министерството на околната среда и водите. Така определените граници са отразени в одобрения Териториално устройствен план за вилния отдих на територията на Столичния народен съвет със Заповед № РД 02-14-218 от 16.12.1986 г. на КТСУ /л. 272/ и скицата към него /л. 273/, който не е променян и е действащ понастоящем. Определените със заповедта от 1973 г. граници на санитарно-охранителната зона, отразени в одобрения през 1986 г. Териториално устройствен план за вилния отдих на територията на Столичния народен съвет са възприети при изготвяне на проекта по чл. 27 от Наредба № 3/16.10.2000 г. на МОСВ, МЗ и МРРБ, като текстово посочените в заповедта от 1973 г. граници на пояс "А" изцяло са възпроизведени в т. 1 на Заповедта от 04.06.2008 г. Те съвпадат и с установеното с Констативния протокол № 2-ИИ-60 от 12.04.2005 г. на Басейнова дирекция "Дунавски район", с който "Софийска вода" АД е задължена да обозначи границите на зоната с табели и репери. В Обяснителната записка, включена в т. I на проекта за санитарно-охранителната зона на язовир "Искър", изработен от "БулГеоинвест" ЕООД, т. 4 Оразмеряване на санитарно-охранителната зона е посочено, че сухопътните граници на пояс I отстоят на мин. 50 м. от границите на язовира при най-високата кота на водно ниво -817.50 м., като пояс I е маркиран с трайни указателни табели и шамандури при постоянен режим на охрана. Посочването на границите на пояс I-ви с координати на характерните точки (Х и Y) в обжалваната заповед има за цел да прецизира границите съобразно техническите възможности към деня на издаване на процесната заповед. Категорично установените със Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС и скицата към нея граници на пояс "А" на санитарно-охранителната зона на язовир "Искър", отразени и в Териториално устройствения план за вилния отдих на територията на Столичния народен съвет, одобрен през 1986 г., както и в Констативния протокол от 12.04.2005 г. на Басейнова дирекция "Дунавски район" налагат извод за неоснователност на довода за нищожност на Заповед № ИК-705 от 04.06.1973 г. на Председателя на ИК на СГНС поради недостатъчната им индивидуализация. Тази заповед е действителен административен акт, който проявява своето действие и към деня на издаване на обжалваната Заповед № РД-577 от 08.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Нанасянето на определените със заповедта от 1973 г. граници в кадастралния план и съставянето на акт за публична държавна собственост са последица на учредяването на санитарно-охранителната зона. Обстоятелството, че те не са проведени е без правно значение за действителността и действието на акта за утвърждаване на санитарно-охранителната зона, както и това, доколко са изпълнени изискванията на последвалите Наредба за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и водоснабдителните съоръжения /ДВ, бр. 24/74 г./ и Наредба № 2 за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване /ДВ, бр. 68/89 г./, включително разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 2/89 г, задължаваща поставяне на трайна ограда за очертаване на пояс "А". Съществуващата, учредена към датата на влизане в сила на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. санитарно-охранителна зона на язовир "Искър" налага приложението на § 4 от ПЗР на същата наредба, регламентираща запазване непроменени границите на най - вътрешния й пояс при нейното актуализиране с процесната заповед. Това мотивира съда да приеме, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Предвид изложените съображения Върховният административен съд намира неоснователни жалбите против Заповед № РД-577 от 08.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите, поради което, на основание чл. 172, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс.