Решение № 768 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2009 г.

Решение № 768 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. на артистите в България срещу решение № R I-60 от 9.06.2009 г. на Бургаския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 1048 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 123 от 01.07.2005 г. по гр. д. № 18 от 2004 г. на Районен съд - гр. Ц. за отхвърляне на предявения от С. на артистите в България срещу Община Ц. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване правото на собственост на С. върху имот с площ от 14 973 кв. м., находящ се в землището на гр. Ахтопол, м. "Коросията", част от имот пл. № 00016 в масив 107 по плана за земеразделяне, ползван като почивна база на С.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът Община Ц. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 457 от 27.05.2010 г. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /за предпоставките за признаване на правото на собственост на сдружения с нестопанска цел върху застроени от тях преди 13.07.1991 г. имоти/, настоящият състав на ВКС приема за правилно приетото в следните решения на ВКС: решение № 1209 от 27.09.2001 г. по гр. д. № 2353 от 2000 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г. о. и решение № 1503 от 11.10.2002 г. по гр. д. № 1938 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г. о., поради следното: Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост (отм.), изградените от кооперациите и сдруженията с идеална цел до 13.07.1991 г. сгради и постройки и прилежащият терен към тях са тяхна /а не общинска/ собственост. Тази разпоредба е една от разпоредбите, чрез които се урежда предвиденото след влизане в сила на новата Конституция на РБ от 1991 г. разделяне на бившата държавна /наречена в ЗС социалистическа/ собственост между Държавата, общините, кооперациите, сдруженията с идеална цел и другите юридически лица. При решаване на въпроса чия собственост са изградените до влизане в сила на Конституцията от 1991 г. върху земя-бивша социалистическа собственост сгради и постройки, законодателят е преценил, че справедливостта налага тези сгради да останат собственост на юридическите лица, които са вложили средства и труд за тяхното изграждане независимо от това, дали теренът, върху който са изградени тези сгради, е бил предоставен на тези юридически лица за строителството на такива сгради и дали на тези кооперации и юридически лица с идеална цел е било отстъпено по надлежния ред право на строеж. Именно поради това е приел, че изградените до влизане в сила на новата Конституция от 1991 г. от кооперациите и от сдруженията с идеална цел сгради и постройки върху държавна земя, заедно с прилежащия им терен, са собственост на тези кооперации или сдружения с идеална цел. С оглед на разрешението на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че Съюзът на артистите в България, който видно от представеното по делото решение № 7 от 08.08.2005 г. по ф. д. № 2238 от 1991 г. на СГС е юридическо лице с нестопанска цел /сдружение с идеална цел/, не е собственик на процесния имот, тъй като не е доказал теренът, върху който е изградена почивната база, да му е бил предоставен от Държавата за строеж на такава почивна база, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага допускането и приемането на съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение какви сгради и постройки са били изградени в процесния терен към 13.07.1991 г. и да изготви скица на тези сгради и постройки и на прилежащия терен към тях. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия