Решение № 9805 от 3.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Моллов против решение 294/15.04.2022г., постановено по адм.д. 867/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С решението е отхвърлена жалбата на Й. Моллов против Заповед 1009/27.05.2021г. на кмета на община Пазарджик, с която на наследниците на Т. Моллов е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Стопанска постройка, попадащ в УПИ ХІІІ-8546 /погрешно посочен като ХІІІ-8552/ и в УПИ ХІХ-8552, кв. 4 по плана на Пазарджик. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска същото да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените от него деловодни разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът кмет на община Пазарджик, чрез процесуален представител, в представено по делото писмено становище оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. Моллова и Г. Моллов не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административното производство е приключило с издаване на Заповед 1009/27.05.2021г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено премахването на посочения в нея незаконен строеж. С решението предмет на касационен контрол, Административен съд Пазарджик е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема за доказано, че процесния строеж е незаконен, както и че не са налице условията същият да бъде възприет като търпим. Обжалваното решение е правилно. Касаторът не спори че е налице незаконен строеж, който следва да бъде премахнат. Спорът се свежда до това правилно е възложено само на наследниците на Т. Моллов /баща на касатора/ да премахнат строежа, при положение, че според касаторът този незаконен строеж е съсобствен между наследниците на дядо му Г. Моллов. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразно първостепенния съд е приел, че строежът е незаконен и че същият не може да бъде възприет за търпим. Касационната инстанция намира, че с оглед нормата на чл. 221, ал.1, изр. второ от АПК не следва да повтаря мотивите довели до това заключение. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с твърдението, че и други лица са собственици строежа и поради това не е единствен негов собственик. Тези обстоятелства не обуславят незаконосъобразност на заповедта на собствено основание. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговия извършител, така и неговия собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол). Компетентния административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, административния орган е посочил за адресат на заповедта част от съсобствениците на строежа, с което е изпълнил изискванията на закона, като обстоятелството, че сред адресатите на заповедта не са посочени и другите съсобственици на строежа, не представлява съществено нарушение и не е основание за отмяната й. Посоченото по-горе погрешно изписване на номера на УПИ ХІІІ-8546 не опорочава обжалвания административен акт. Във всички книжа по преписката имотът е правилно изписан. Правилно е изписан и в обстоятелствената част на заповедта. Погрешното посочване на номера /ХІІІ-8552/ е единствено в разпоредителната част на заповедта, същото представлява очевидна фактическа грешка и следва да бъде отстранена от административния орган по реда на чл. 62, ал.2 от АПК. С оглед на изложеното Върховният административен съд, второ отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер, равен на минималния такъв по чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ 100,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,