Решение № 1505 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9478/2015 г.

Решение № 1505 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9478/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Аргил Атанасов Илиев, ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Н. Димитров срещу Решение № 1359 от 03.07.2015 г. по адм. дело № 1052/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ)№ П-16001614053069-004-01 от 5.12.2014 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 174 от 5.03.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика "/ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд погрешно тълкува понятието изискуемост по ДОПК като твърди, че данъчните задължения са изискуеми от момента, в който подлежат на доброволно изпълнение. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт. Претендират се направените по делото разноски за двете инстанции. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е бил Акт за прихващане или възстановяване № П-16001614053069-004-01 от 5.12.2014 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 174 от 5.03.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика "/ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане на сума в размер на 54744.94 лв., представляваща деклариран ДДС за възстановяване за установени с РА данъчни задължения. С АПВ е извършено прихващане на сума в размер на 54744.94 лв., представляваща деклариран ДДС за възстановяване и непогасени публични задължения на жалбоподателя за задължения по РА № Р-16-1306471-091-01/27.11.2014 г. в общ размер на 100710.12 лв./сто хиляди седемстотин и десет лева и дванадесет стотинки/ лева. в т. ч. главници 71094.24 лв. и лихви - 29615.88 лв. Органът по приходите е отразил в процесния АПВ, че при извършена проверка в регистрите на дирекция "Събиране" към ТД на НАП - Пловдив, е установено, че няма образувани изпълнителни дела. За да отхвърли жалбата на Аргил Атанасов Илиев, първоинстанционният съд е приел, че по делото по безспорен начин е установено, че се касае за изискуеми данъчни задължения, които са изискуеми от момента, в който подлежат на доброволно изпълнение, установени по основание и размер, които подлежат на внасяне. Оспореният АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, в рамките на правомощията му, след развило се производство по реда на чл. 129 от ДОПК. Така постановеното съдебно решение е правилно. Не е налице твърдяното от касатора нарушение на материалния закон. Правилно е приел първоинстанциония съд, че оспореният Акт за прихващане или възстановяване № П-16001614053069-004-01 от 05.12.2014 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 174 ОТ 05.03.2015 на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. От анализа на доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че се касае за изискуеми данъчни задължения, които са изискуеми от момента, в който подлежат на доброволно изпълнение, установени по основание и размер, които подлежат на внасяне. Оспореният АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, в рамките на правомощията му. С АПВ е извършено прихващане между сумата в размер на 54 744.94 лв. представляваща деклариран ДДС за възстановяване и непогасени публични задължения на жалбоподателя в общ размер на 10071.12 лв., в т. ч. главници 71094.24 лв. и лихви - 29 615.88 лв. установени с РА № Р-16-1306471-091-01/27.11.2014. Жалбата срещу РА№ Р-16-1306471-091-01/27.11.2014 г., в която се иска и спирането на неговото изпълнение, е подадена в Дирекция ОДОП-Пловдив на 5.12.2014 г. Решение № 1208 на Дирекция ОДОП-Пловдив е от 12.12.2014 г., с което е постановено спиране изпълнение на РА№ Р-16-1306471-091-01/27.11.2014 г. Към 5.12.2015 г. датата на издаване на обжалвания АПВ, не е имало спиране на изпълнението на РА. АПВ е издаден преди постановяването на решението за спиране на изпълнението на РА. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК предвижда, че данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК. Данъчните задължения са изискуеми от момента, в който подлежат на доброволно изпълнение. Следователно касае се за изискуеми данъчни задължения, установени по основание и размер, които подлежат на внасяне. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Цитираната разпоредба определя кръга на подлежащите на възстановяване суми, които се прихващат, респ. възстановяват, след извършване на прихващане с изискуеми публични вземания. Следователно, по отношение на реда за събиране на непогасени публични задължения, се прилагат разпоредбите на ДОПК. Поради това, правилно е приел първоинстанционният съд, че с обжалвания АПВ е извършено прихващане. Освен това правилно и законосъобразно е посочил първоинстанционният съд, че размерът на непогасените изискуеми публични задължения на Аргил Атанасов Илиев превишават по размер, извършеното с АПВ прихващане като, съгласно чл. 169, ал. ал. 3 и 4 от ДОПК, няма остатък за възстановяване на жалбоподателя. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,