Решение № 485 от 17.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2106/2011 г.

Решение № 485 от 17.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2106/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК, образувано по искане на Главния прокурор на основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила определение № 490/07.04.2011 г., постановено по ЧНД № 346/2011 г. от районен съд - Плевен, което се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият П. А. П. от София, в момента в затвора София, лично и чрез процесуалния си представител адв. В. К. от САК моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и установи следното: С определение № 490/07.04.2011 г. по ЧНД № 346/2011 г. на районен съд - Плевен е извършено групиране на наказанията, наложени на П. А. П. от София по НОХД № 2448/2003 г. на Софийски градски съд и по НОХД № 2691/1999 г. на районен съд - Своге, като му е наложено най-тежкото измежду тях - 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, от което на основание чл. 59, ал. 2 от НК е приспаднато изтърпяно наказание в размер на 9 месеца и 3 дни по първата присъда и е постановено отделно изтърпяване на други две наказания, съответно от 3 месеца лишаване от свобода по присъда по НОХД № 16/1998 г., постановена от районен съд - Своге и от 11 месеца лишаване от свобода по НОХД № 4070/2010 г. на районен съд-Плевен, последното дало на този съд по правилото на чл. 39, ал. 1 от НПК основание за произнасяне по реда на чл. 306 от НПК по искането за групиране от осъдения П. Определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 22.04.2011 г. С искането на Главния прокурор от 06.07.2011 г. определението се атакува заради съществено нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. последно от НПК и с него се иска, от една страна, утежняване положението на осъдения, а от друга, смекчаване на същото. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема искането за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: При разглеждане на делото са допуснати няколко съществени нарушения по приложението на материалния закон, които, при допустимата инициатива на Главния прокурор, следва да се отстранят с отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Както е констатирал районният съд в определението си № 787 от 07.06.2011 г., постановено по същото частно наказателно дело, инициирано от прокурора с искане на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК за тълкуване волята на съда в предходното му определение за групиране наказанията на осъдения П., е допусната фактическа грешка при налагане на наказанието за формираната съвкупност от престъпления по НОХД № 2448/2003 г. на СГС и по НОХД № 2691/1999 г. на районен съд - Своге, което неправилно е определено на 2 години лишаване от свобода, вместо на 3 години лишаване от свобода, каквото е било най-тежкото, а и общото наказание за престъпленията, извършени от него според влязлата в сила присъда по НОХД № 2448/2003 г. на СГС. Безспорно, тази грешка не е могла да бъде отстранена по реда на чл. 414, ал. 1 от НПК и правилно искането на районна прокуратура-Плевен на това основание е било оставено без уважение. Не се спори, че към така формираната съвкупност следва да се включи и престъплението по НОХД № 16/1998 г. на районен съд - Своге, тъй като то, извършено на 29.11.1996 г., е било преди да има влязла в сила присъда и за престъпленията, извършени на 20.07.1995 г. и на 29.03.1998 г., предмет на осъжданията му по горните две дела - НОХД № 2448/2003 г. на СГС и НОХД № 2691/1999 г. на районен съд - Своге. Приложените по делото писмени доказателства са давали основание за такъв извод на съда и постановеното с атакуваното определение отделно изтърпяване на наказанието от 3 месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 16/1998 г. на районен съд - Своге е незаконосъобразно. Или, като се отстрани грешката при налагане на най-тежкото от наказанията по тези три наказателни дела ще се стигне до отежняване положението на осъдения, тъй като правилното, съгласно чл. 23, ал. 1 от НК, по размер наказание е 3 години, а не 2 години лишаване от свобода, а от друга страна, това наказание ще "погълне" наказанието от 3 месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 16/1998 г. на районен съд-Своге, което незаконосъобразно е изключено от съвкупността от престъпления. Последно наложеното на П. наказание от 11 месеца лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно отделно, като явяващо се в рецидив спрямо възможната съвкупност от престъпления по предишните три наказателни дела на осъдения П. Тези пропуски налагат отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение