Решение № 9025 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5613/2012 г.

Решение № 9025 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5613/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Югозападен район, подадена от ст. юрк. Иванова против решение № 32/3.04.2012 г. по адм. д. № 455/11 г. по описа на Административен съд - Перник. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЗР-70/17.03.11 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Гюро Гюров да премахне незаконен строеж " стоманобетонов кей", находящ се в собствения му неурегулиран поземлен имот № 34, масив № 9 по КВС на м. Вучански камик", с. Лобош, общ. Ковачевци и частично във водата на яз. "Пчелина". Прието е, че се касае за строеж в режим на търпимост по § 16, ар. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като е изграден през 1980 г. в зона, предвидена като зона за отдих - зоната около яз. "Лобош", поради което не подлежи на премахване. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. В изпълнение задължителните указания на ВАС, залегнали в отменителното решение № 15670/28.11.2011 г. по адм. д. № 10690/2011 г., административният съд е събрал доказателства, сочещи на годината на изграждане на процесния " стоманобетонов кей" и неговия статут. Установено е по безспорен начин от представените две Удостоверение № 690/13.04.2011 г. и № 330/23.02.2005 г., гласните доказателства /двама свидетели / и констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза/, че процесният "кей" е изграден в периода 1980 г. - 1983 г., когато имотът е бил база за спорт и отдих на ОСО при МО. Строежът е четвърта категория по смисъла на чл. 137 ЗУТ, а по действащия към момента на изграждането му правен режим на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) няма спец. технически изисквания за този вид, като съгласно околовръстния полигон на с. Лобош, одобрен със заповед № РД-02-14-150/21.08.1991 г. попада в "зона за обществен отдих" и съответства като вид съоръжение на тази зона по предназначение и използване на яз. "Пчелина". Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за незаконосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и съответен на нормата на в § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. С оглед на така изяснения по същество статут на предмета на премахване не следва да се обсъждат доводите по касационната жалба, касаещи процедурата и адресата на акта. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,