Определение по допустимост от 30.07.1996 г. на КС по к. д. № 15/1996 г.

Делото е образувано по искане на президента на Република България. Поискано е задължително тълкуване на чл. 50 от Конституцията във връзка с възможността чрез закон определени категории работници и служители да бъдат лишени от право на стачка. Иска се и обявяване на противоконституционността на чл. 16, т. 4 и 6 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ДВ, бр. 21/1990 г., изм. бр. 27/1991 г.). С атакуваните законови разпоредби не се допуска стачка в производството, разпределението и снабдяването с електроенергия; в съобщенията; в здравеопазването; в системата на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи, Строителните войски, войските на другите ведомства, както и на съдебните, прокурорските и следствените органи. Съдът счита направените искания за допустими. Искането изхожда от субект с правомощия да сезира Конституционния съд и е по въпроси от неговата компетентност - чл. 149, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията. Като заинтересувани страни по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на труда и социалните грижи, министърът на здравеопазването, министърът на народната отбрана, министърът на вътрешните работи, министърът на енергетиката и енергийните ресурси, председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения, министърът на правосъдието, министърът на транспорта, Главно управление на строителни войски, Върховният съд, главният прокурор, Националната следствена служба, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда "Подкрепа", Общността на свободните синдикални организации в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Българският съюз на частните предприемачи "Възраждане" и Съюзът за стопанска инициатива на гражданите. С оглед изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 и 2 от Конституцията, Конституционният съд